Иван Гешев: Крайният резултат е бум на престъпността, връщането и до нивата от 90-те години

Защо закриването зад стремежа за закриването на Специализираното правосъдие прозират политически интереси, които вероятно обслужват организираната престъпност и какви последици ще има този акт на парламента – на тези и още въпроси се съгласи да отговори пред „Труд“ главният прокурор Иван Гешев.

-Господин Главен прокурор, закриването на Специализирания съд и Специализираната прокуратура се превърна буквално в лозунг на управляващата коалиция „Промяната“, но юристи с дългогодишен опит коментират пред „Труд“, че всъщност се изпраща едно негласно послание от законодателната власт към магистратите: „Ние можем да ви закрием!“ – това ли казват депутатите на съдиите и прокурорите, господин Гешев?

-Най-краткото сравнение, което мога да направя, това е все едно италианската държава да закрие в италианската прокуратура „Антимафия“, защото си върши добре работата и това да е в интерес само на мафията. Това е най-краткото описание на ситуацията. Защо казвам всичко това? Безспорно е, че резултатите на Специализираната прокуратура, мога да кажа смело – отлични. Беше изготвен анализ на прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, който обхвана периода 2012 – 2021 година.

От него е видно, че едва около 3 процента са оправдателните присъди. Повтарям – три процента. А това са изключително тежки дела, ще използвам този термин. Може би най-тежките във всяка една държава, включително и в България. Дела за организирана престъпност, корупцията по високите етажи и тероризъм.

Заради работата на специализираните структури бе преустановено наблюдението по Механизма за сътрудничество и проверка. Заради работата на тези структури Европейската комисия възприе, че сме покрили показателите в направление организирана престъпност и това е безспорно. Тези структури бяха създадени по препоръка и с одобрението на Европейската комисия.

Тези структури са приветствани от всичките ни европейски прокурори за своята работа. Съвместни екипи за разследване по конкретни казуси са дадени като образцови примери на сайта на Eurojust. И ще посоча последното – Специализираната прокуратура е начело на конференцията на структурите, противодействащи на организираната престъпност в Европа, в която влизат общо 12 специализирани прокуратури, тази организация е създадена по инициатива на италианската прокуратура „Антимафия“.

Специализираната прокуратура е избрана, да го наречем така: в съревнование с други държави, в резултат на своите, постигнати резултати, презентирани в борбата с корупцията – с конкретни случаи. Тази организация, начело на която с мандат от 4 години е Специализираната прокуратура, е под егидата на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ).

Т. е. на всяко едно работно съвещание на тази организация присъства представител на ОССЕ. Всеки може да си представи, какъв европейски отзвук ще има закриването на тези структури. Или европейска реакция, макар и по-бавна. Надявам се и затова да не бързат българските депутати, да поставят в неизгодно положение европейските институции да реагират, след като нещо се е случило.

Надявам се, че това не е тяхната цел. И тук българският гражданин трябва да си зададе въпрос – в чий интерес е закриването на тези структури?

Отговорът на всички, които се занимават с наказателно право и наказателен процес – интересът е само и единствено на организираната престъпност и тези, които вие, журналистите, наричате „олигарси“.

Поради простата причина – казах го миналото лято, ще го кажа и сега, това ще е юридическа катастрофа, която ще доведе до „смачкване“ (ще използвам този неюридически термин) на делата за организирана престъпност, за тероризъм. И до освобождаване на около 3 млрд. лева, придобити най-вероятно от престъпна дейност.

Ще ми се да не вярвам, че не е това целта. Но не виждам никаква друга причина. Повярвайте ми, никаква друга причина! Няма никакви юридически и професионални доводи в обратната посока. Те са голословни. Политически твърдения, зад които няма нищо.

-Как системата ще посрещне прехвърлянето на магистратите от спецправораздаването? Това ще отвори ли отново въпроса с връщането на натовареността на съдилищата? Можем да вземем за пример Софийски градски съд.

-Това ще постави хиляди въпроси, към тези, които изготвиха този законопроект. Изпитвам основателно притеснение, че те са само от министерството на правосъдието. Тук ще отворя скоба, че този законопроект е с почти 100% юридически дефицити.

Да го наречем по този начин – или негоден, това е моето определение за него. Той ще породи толкова много проблеми, че дори аз, който практикувам от 1995 година не мога да предвидя всички възможни проблеми.

Аз ви казвам крайния резултат. Крайният резултат е бум на престъпността, връщането и до нивата от 90-те години, заличаване на напредъка, който беше отчетен от нашите европейски партньори, възстановяване на всякакъв вид корупция, не говорим само за високите етажи на властта, където имаме сериозни проблеми.

И анализът на прокуратурата е в тази посока – възстановяват се корупция на ниски и средни ешелони, организирана престъпност, не дай Боже, тероризъм, което изисква сериозна специализация, каквато прокуратурите извън София вече нямат, в резултата на дългогодишната практика на Специализираната прокуратура и липса, респективно на такава при тях.

Телефонни измами, битова престъпност – всичко. Това ще е резултатът. И блокиране съответно в голямата си част на работата на наказателното правосъдие. Дори аз не мога да предвидя всичките възможни резултати. Ще кажа на българите какво ще последва и защо ще последва това нещо.

И българските граждани трябва да го знаят, за да може, не дай Боже когато се случи това нещо, да зададат въпросите на тези хора защо са го направили, след като са предупредени от практикуващи юристи. Това, което казвам, беше повтаряно почти 9 часа от цялата професионална общност на заседанието на правната комисия.

Това не е мое мнение, това е мнение на прокурори, съдии, на съсловни организации, на неправителствени организации – на всички, които в професионален план присъстваха на заседанието на правната комисия на първото четене на този законопроект.

Това, което ще последва в резултат от този политически натиск, който се оказва повече от една година да се закрива специализираното правосъдие, има реална опасност делата в съдебна фаза да започнат отначало, тъй като е възможно съдия или повече съдии да възприемат това като политически натиск върху тяхното вътрешно убеждение – т. е. да последват отводи по най-тежките дела.

Следва въпросът в кой съд ще започне, след като едно дело, примерно за организирана престъпност, може да е извършено на територията на 4 окръжни съдилища.

Докато се реши кой ще е компетентният съд, за да започне отново делото, а то може да е на втора инстанция пред Апелативния специализиран наказателен съд, ще минат 3-4-5 години, т. е. то приключва безславно, да не използвам пак термина „смачкване“. Горе-долу същата е хипотезата при прокурорите в досъдебната фаза или делата, които не са минали разпоредително заседание.

Това е само една от възможностите. Има още безкрай други проблеми, които ще доведат пак до този резултат, който описах. Това беше казано, но подозирам, че никой не го чу и не го интересуваше.

-В тази връзка как оценявате нивото на експертиза в правната комисия в 47-ото Народно събрание?

-Първо, с действието на принципа на разделение на властите не е добре да коментирам други власти. Това правят обикновено други власти спрямо прокуратурата и не искам да следвам техния лош пример, защото точно затова е създадена българската Конституция при спазването на съвременните европейски принципи за разделение на властите, за да може да има взаимодействие в рамките на правомощията на всяка една област и взаимен контрол.

Необоснованите атаки срещу една от властите противоречат на този принцип и на независимостта на съдебната власт, в частност на прокуратурата. Не бих желал да коментирам от тази гледна точка. Аз просто нямах възможност да си изградя представа за професионализма на тези хора, които стоят срещу мен, защото те не излъчиха професионални аргументи.

Ще кажа само, че това са едни млади хора и това е единственото впечатление, което успях да си изградя за тях визуално. Ние не може да насмогнем и трябва да спрем да работим, за да обясняваме всички неистини с политически оттенък, които се леят ежедневно от различни програми и от хора с такъв профил.

-Как според Вас може да се гарантира независимост на прокуратурата от политическо влияние? Как може прокурорите да имат абсолютна самостоятелност или поне да няма съмнения за някакви зависимости?

-Вижте, във всяка една държава съществуват съмнения за определени зависимости. Няма такава държава, където да няма съмнения за лица, заемащи висши публични длъжности. Те са подложени на много, да ги наречем, рискове. Включително и корупционни. Такива проблеми има във всички държави на европейското семейство от което сме част, но независимостта на съдебната власт е гарантирана от Конституцията.

За да бъде независим един български магистрат, тук ще цитирам един български професор Момяна Гунева: „Независимостта не е законодателен проблем. То е въпрос на себеуважение и на нравствен интегритет“. Така че, хора и от двата вида винаги ще има. Винаги по-малко са тези, които са без нравствен интегритет, но винаги има такива и затова винаги има и престъпност – проблем, с който никой не се е преборил.

Но ще кажа и друго. Независимостта на българските магистрати е гарантирана от Конституцията. Има ясно разделение на властите. Но българската прокуратура е подложена на масирани политически, а и медийни атаки през политиците. Надявам се, че не е с цел да бъде завладяна.

Един колега от Софийска градска прокуратура (СГП) преди около месец каза в едно предаване, че СГП е последната крепост на законността. Аз ще развия тази негова мисъл – прокуратурата е последната останала крепост на законността и последната преграда, може би, а след нея и съдът, между беззаконието и българските граждани.

Това е тенденцията, която е притеснителна. Не са притеснителни отделните случаи, независимо за кого става въпрос – дали за бивш министър-председател, дали за настоящ министър-председател.

Става въпрос за опасна тенденция и от тази опасна тенденция е в насока правата на човека. Тенденция към възстановяване на едни похвати и механизми, които са съществували в доста десетилетия назад и които, макар и на думи само, са били отречени от Хрушчов и на Априлския пленум.

Макар и на думи, за периоди преди това – за начин на действие, за похвати, за медийна дезинформация. И всичко това е насочено, надявам се – не към овладяване на прокуратурата и използването u, а може би за нелегитимни цели.

-Софийска градска прокуратура обяви, че ще разпита Васил Божков, но има ли вероятност тамошните власти да откажат, както впрочем се случи при искането за екстрадиция му? Каква е процедурата и има ли гаранции, че разпитът ще се състои, тъй като България няма договор за правна помощ с Обединените арабски емирства?

-Тази тема се използва политически, за да се уязви отново прокуратурата. Предполагам, че тези хора, които коментират масирано темата по телевизиите и в различни медии, или не са запознати с тази тема или не ги интересува каква е юридическата страна на въпроса.

За да не отегчавам тези, които ще четат това интервю или ще го гледат на запис, ще кажа накратко следното и то категорично:

Обвиняем няма как да бъде разпитан чрез видеоконферентна връзка, ако преди това не му е предявено лично обвинението срещу подпис.

Тоест, това е процесуалната пречка според българското законодателство, ако желаят, тези народни избраници от правната комисия, вместо да се занимават с измислени реформи, могат да променят законите, за да станат по-ефективни. Но това е друга тема за разговор. Това е пречката да бъде разпитан обвиняемият Божков в качеството си на обвиняем.

Втората пречка е, че ние нямаме договор за правна помощ с Обединените арабски емирства. Тоест, ако желаят, те ще изпълнят нашата молба за правна помощ, ако не желаят, няма да я изпълнят. По принцип има т. нар. „взаимност“. И ще спра до тук. До този момент господин Божков не е имал качеството на свидетел.

Той и до момента няма качеството на свидетел, защото е отправена молба за правна помощ по другото дело на СГП, това са публично известни факти, за разпит в качеството му на свидетел.

За него важат същите принципи – ако желае държавата ОАЕ ще приеме тази молба за правна помощ. Ако не желае-няма да я приеме. И така, като много други молби, които българската държава е отправяла към ОАЕ, каквито молби са отправяни по същия начин и до европейски страни, до САЩ. Те ще останат без отговор.

Това е истината. И аз се съмнявам в масираните медийни твърдения как е разпитан от МВР. Разберете, разпит и някакъв неформален разговор по скайп, вайбър, уатсъп или нещо друго, не е доказателство по българския Наказателно-процесуален кодекс. Това е някакъв вид, както каза едно лице, заемащо висша публична длъжност-интервю, интервюиране.

Значи, господин Божков е интервюиран от Европейската прокуратура. Може да е интервюиран от полицията, но това не е разпит нито в качество на обвиняем, нито в качество на свидетел според действащото българско законодателство. Ако се промени – ситуацията ще е друга и ние ще действаме според промененото законодателство.

-Личностни отношения, конюнктурни интереси или просто нарастващият хаос в държавата са причина за изострените отношения между МВР и прокуратурата, защото дори и в Европейския парламент, в Европейската комисия знаят, че лидер на опозицията беше арестуван в България, а прокуратурата е научила от фейсбук за действията на МВР?

-Тук искам да разсея поредната пропагандна теза за това, че има война между МВР и прокуратурата. За да има война, трябва да има две страни, които да воюват. Прокуратурата не воюва с държавни институции.

Прокуратурата има разбиране за държавност. Прокуратурата има разбиране за разделение на властите, за върховенство на правото, за основни европейски ценности. За съжаление други институции, от други власти нямат това разбиране. Ние искаме и се стараем да си взаимодействаме с всички държавни институции, от всички власти в Република България.

Защото разбираме, че освен взаимен контрол между властите, трябва да има и взаимодействие в интерес на българските граждани. Ние война не водим. Води се война срещу прокуратурата. И нападение срещу прокуратурата, но това е нападение срещу държавността, не срещу прокуратурата.

Защото то нарушава принципа на разделение на властите, който описах вече, то създава този хаос и този бум на престъпността, защото тези хора, които се занимават по занятие с престъпност, те виждат, че при воюващи правоохранителни институции, борбата с престъпността липсва.

И това е златно време за престъпността, както се изразяват някои наказателно-правни адвокати, с които скоро говорих. За съжаление! Ние сме против тази тенденция, но войната се води срещу прокуратурата.

-Какво според Вас е мястото на „тримата големи“ в съдебната система – необходими ли са промени в техния статут?

-Не харесвам термина „тримата големи“, това са председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и Главният прокурор на Република България.

Техните правомощия са регламентирани в Конституцията на Република България и ще кажа накратко само едно – има какво да се дебатира, но отново политиците използват тези теми с конюнктурни цели. Какво имам предвид – промяната в статута на тези длъжности, които посочих, може да стане, според едно тълкувателно решение на Конституционния съд само, само – повтарям, от Велико народно събрание.

Това сочи българската Конституция.

Кой е Иван Гешев?

Главният прокурор Иван Гешев е роден на 19 декември 1970 година. Работи последователно като полицейски инспектор, следовател и прокурор. В Столична следствена служба е от 1996 до 2006 година. От тогава до днес е в системата на прокуратурата. На 18 декември 2019 година встъпи в длъжност като главен прокурор на Република България.