Страх: Ако напуснем, без да са преминати червени линии, ГЕРБ ще намерят причини да влязат във властта
Александър Симов е депутат от БСП, журналист по професия, член на медийната комисия в Народното събрание. В интервю за Dir.bg Симов укорява медиите, че отразяват само едната гледна точка на войната и твърди, че не правителството е решавало за спирането на редица официални руски сайтове. Според него някой е предприел самоинициативата, а парламентарен въпрос по темата ще бъде зададен на министъра на електронното управление от ДБ Божидар Божанов още този петък, съобщи депутатът. Той не крие възмущението си от цензурата в медиите и задава контравъпроса – дали не трябва да признаем, че спирането на “Свободна Европа” по времето на комунизма не е било грешка.
Симов обяви още, че социалистите ще решат кого от кандидатите за БНБ да подкрепят, идния вторник, на свое заседание, но твърди, че все още в коалицията текат разговори за излъчване на обща кандидатура. Убеден е, че БСП няма да отстъпи от червените си линии – неизпращане на оръжия за Украйна и придържане към националната позиция за еврочленството на Северна Македония.
-Днес ДБ обяви, че започва консултации в парламента за решение да изпратим оръжейна помощ на Украйна. Потърсиха ли ви за разговори вече и какъв ще бъде отговорът на БСП?
-Все още официално не знам дали са потърсили разговор, но сигурно ще го направят. Ние няма да променим своята позиция, ясно сме я заявили и просто няма за какво изобщо да говорим. България не трябва да изнася оръжие или боеприпаси за Украйна. Не можеш да твърдиш постоянно, че си за мир, а под някаква форма да поощряваш подобен конфликт. Тъй като износът на оръжие е точно това. Можем до утре да си пишем високоморалистични есета на тема как трябва да защитим свободата срещу агресора, подозирам, че в този патос сигурно има някакъв смисъл, особено за хората, които го изразяват, но ние трябва да гледаме българския интерес. И както не приемам и другия аргумент – колко страни от НАТО вече били дали помощ, а пък България не била сред тях. България има правото на своя собствена позиция.
България трябва да отчете и факта, че отношението на българските граждани към Русия е много по-специфично, отколкото в много други страни. Тук е очевидно, че повечето българи не искат да влизаме в някакви враждебни действия срещу Русия, а убеден съм – изпращането на оръжие ще се изтълкува като такова нещо. И заради това нашата позиция ще остане точно такава, каквато сме я заявявали.
-Само че вашите и на “Възраждане” гласове ще бъдат ли достатъчни да се отхвърли подобно решение, тъй като ГЕРБ заяви, че ще подкрепи помощ с оръжие за Украйна. Парламентарната аритметика не излиза. Очаквате ли да мине решението на ДБ?
-Не искам да се занимавам с парламентарни математики, тъй като според мен това е омаловажаване на този въпрос. И второ, надявам се този казус да не стига до някакви парламентарни дебати. Може би заради това ДБ настоява първо да се направят парламентарни консултации, за да проверят какво е мнението на останалите партньори в коалицията. Каквото и да е то, аз ви казах какво е мнението на БСП. И смятам, че тук БСП говори с гласа на мнозинството от българските граждани. Хуманитарна помощ на Украйна ние трябва да дадем, но оръжие и боеприпаси – категорично не. Аз твърдо вярвам в това, което Корнелия Нинова изнесе – че един патрон не е изнесен за Украйна, откакто управлява това правителство. И тази политика ще трябва да остане такава. А иначе – намирането на българско оръжие в Украйна е тъжен факт за мен, тъй като това са две братски страни и не е честно, не е морално ние да допринасяме с оръжие за този конфликт.
-От средите на вашите коалиционни партньори вече надигат глас срещу присъствието на БСП в коалицията.
-Аз Ви твърдя, че присъствието на БСП в тази коалиция придава здрав разум, последователност и стабилност. Виждам и в левите среди – има хора, които казват: “Напускайте веднага това правителство”. Искам да кажа какво ще стане, ако ние напуснем това правителство в такава ситуация, без да е прекрачена някоя от нашите червени линии. Ние ще напуснем, но това съвсем не означава, че предсрочни избори ще чукат на вратата, тъй като кандидати за власт винаги ще се намерят, дори и в рамките на този парламент. Дори и ГЕРБ, които са много кресливи и пискливи, убеден съм, че ще намерят всякакви причини, за да участват в правителството. И тогава тези леви, които ни казват: “напуснете кабинета”, ще видят не само даване на оръжие на Украйна, ами няма да се учудя, ако вземем да пратим и военна част там.
Така че, виждам какво се говори за БСП, как БСП трябва да бъде натикана в ъгъла – аз не смятам, че БСП е злоупотребила с присъствието си във властта и смятам, че ние сме факторът за национални отговорни решения. Аз виждам какъв е медийният наратив за това – той е, че Корнелия Нинова коли и беси, че БСП извива ръце, тропа по масата, поставя условия и всички се съобразяват с нас. Защото БСП не е партия, която тропа по масата или извива ръце. Ние поставяме принципни позиции и се опитваме да убедим партньорите си. Защото така се прави. Сега имаме четири различни партии и основните решения се взимат по пътя на диалога, дори и когато са диаметрални вижданията ни по един или друг казус. И парадоксално, но смятам, че това не е слабостта на коалицията, а напротив – това е нейната сила.
-Вие сте журналист, освен депутат и член на медийната комисия, има ли посегателство върху свободата на словото у нас в момента, въпреки че ние не участваме в тази война? И вярно ли е, че има решение на правителството за спирането на достъпа до много руски сайтове, както обясняват мобилните оператори – до края на войната?
-С цялото си сърце и душа не приемам това решение. Защото смятам, че в България, не знам дали да го нарека посегателство върху медийната среда, но тя е тежко изкривена. Тежко изкривена, тъй като ни се представя една единствена гледна точка, изцяло превзета от украинската пропаганда. Като казвам украинска пропаганда, не го разбирайте в негативния смисъл.
Що се отнася до решение на правителството – няма такова. Аз не знам да има такова нареждане. Смятам, че това е някаква тъпа самоинициатива, защото това опасно много прилича на “културата на заличаването”.
А за електронното министерство можем да си поговорим допълнително, тъй като с колеги ще питаме по какъв начин то е филтрирало някакви зловредни ай пи адреси, сред които попадат и колеги журналисти, които, съвсем нормално е, да отварят и руски сайтове, за да видят и другата гледна точка. В България в момента има жестоки усилия да ни накарат да виждаме само едната гледна точка, ама няма да стане, защото заради това изкривяване на медийната среда стигнахме дотам, че много хора, търсейки начин да си обяснят това, което става, започнаха да преглеждат и всякакви странни, фалшиви сайтове, само и само да намерят и друга позиция.
Тогава, когато медийната среда самичка се самоскопи, направи и така, че хората да започнат да четат всякакви недостоверни и съмнителни източници, само и само да си обяснят какво става. Но тази пропаганда, която се лее от телевизионния екран, ще избухне в лицата на хората, които я правят. Публиката в България не е от някакви дебили, които не могат да отсеят истината от лъжата, или които, ако видят другата гледна точка, веднага ще станат почитатели на Русия или Путин. Но просто е нормално да видят и другата страна. Извинявайте, но когато украинската армия удари с ракета центъра на Донецк, където няма военни поделения и няма военни действия, и изби мирно население, българските телевизии го отразиха с едно изречение. Не е нормално.
Видях и статии, в които се казва, че нямало нужда от друга гледна точка, не трябвало да се дава гледната точка на агресора. Само че нито една пиеса не започва от четвърто действие. Ако искаме да разберем какво се случва в Украйна, ако искаме да схванем корените на проблема, това, което доведе до тази война, ние трябва да знаем защо възникна този конфликт, откъде се появи противоречието. А сега някой много иска да спре разговорът откога се води тази война. Тъй като аз твърдя, че войната в Украйна не е спирала от 2014 г. насам.
-Вие ходихте в Донбас тогава, нали така?
-Да, и много добре знам какво оставяше след себе си украинската армия. Много добре знам какво оставяха след себе си нацистките батальони. Аз бях край село Нижни Кринка, когато намериха масов гроб. Това бяха кървавите следи на батальона “Айдар” – батальон, състоящ се от неонацистки психопати. И заради това, когато осем години си бил сляп за тези жертви и сега ревеш за другите жертви, се получава много странна морална перверзия. Значи едни хора могат да бъдат избивани и никой да не ги забелязва, а другите, когато тръгнат срещу тях, в един момент се оказва, че това е най-голямото престъпление. Едните по-големи жертви, другите по-малки жертви.
-Има публикации вече и у нас, че Западът опровергава твърденията за 14 000 жертви в Донбас през тези осем години.
-Казвам Ви го с болка – Западът не може да опровергае нищо поради една проста причина. Когато аз бях наблюдател там през 2014, отидох с една международна мисия, нас не са ни карали ние като патоанатоми да казваме кой е бил убит и кой – не, как е бил убит или да се държим като разследващи следователи. Обърнаха ни внимание върху проблема, за да можем да сезираме всички международни правозащитни институции, за да пратят там мисии и да констатират на място какво е станало. След мисията, в която участвах, писахме до няколко различни организации, дали пратиха, според Вас, наблюдателски мисии?
Дали отидоха да разследват? Не пратиха абсолютно нищо. Така че Западът няма как да го опровергае, тъй като там изобщо не е провеждано реално международно разследване. И именно затварянето на очите пред това престъпление беше в центъра на това, което наблюдаваме днес в Украйна. Осем години Европа си затваряше очите пред тези безумства, които ставаха в Донбас. Осем години Европа си затваряше очите пред добре отглеждания нацизъм в Украйна. В Украйна имаше власт, която добре използваше нацистите да вършат нейната мръсна работа срещу собственото им население.
Премълчаването на това престъпление доведе до всички останали проблеми. И сега ми казват, че не трябва да говорим по тази тема. Сега ми казват, че като тръгнеш да говориш за предисторията на конфликта, ти едва ли не, заемаш руската позиция. Не, бе, не заемаме руската позиция, искаме да има някаква реална справедливост, искаме да се види този твърде многоизмерен конфликт, за да го опростим между конфликт между лошите и добрите.
Сега пък никой не се опитва да ни представи какво става в Мариупол, например. Целият свят знае и мълчи, че това е базата на батальона “Азов”. И че ако има някъде страшни неонацисти, те са там. И че държат в много случаи местното население като заложници и не им позволяват да се евакуират от града. Нещо повече – ако някой го каже, той моментално бива заклеймен като путинист, путинофил, слуга на Кремъл. В такава среда истината просто не вирее и това е най-страшното.
-Пропаганда има във всяка война и от всички страни, но и заради това трябва да се оставят отворени всички канали за информация.
-Разбира се. Хората, които много държат в момента да забранят другата гледна точка и другите канали, правиха кариера 30 години да ни обясняват колко са били лоши и гадни комунистите, заради това, че са заглушавали “Свободна Европа”. Ами те правят същото в момента! Те заглушават другата гледна точка. Дайте да започнем да пишем нова оценка на комунистическия режим у нас тогава – да кажем, че заглушаването на “Свободна Европа” не е било грешка, например.
Стигнахме до абсурда издателство “Сиела” да излезе и да каже, че ще спре да издава Сергей Лукяненко, невероятен фантаст, само защото имал неправилни политически позиции. Ами не беше ли същото навремето, когато по заводи и паланки заклеймяваха Солженицин?! Стигаме до някаква страхотна морална и политическа перверзия. И аз я наблюдавам с лек страх, макар да има комизъм в ситуацията.
-Предложението на украинското посолство за преименуване на улици, на които се намира руското посолство и консулство, а то бе подето и от българи. Такова искане вече е внесено в Столичния общински съвет от журналиста Найо Тицин. Вие какво мислите за това?
-Как да Ви го кажа по-дипломатично, за да не предизвикам скандал. Не е работа на украинското посолство да ни казва кои улици да преименуваме и да се занимава с този казус. Не е работа на украинското посолство да определя как България ще си ги кръщава. Извинявайте, нали видяхме големи морални възмущения срещу Елеонора Митрофанова, че си е позволила да изкаже лично мнение. Не виждам същото срещу украинското посолство.
И, честно казано, в казуса с преименуването искам да ми обяснят само едно нещо, защото виждам, че в предложението има да кръстим някои от улиците “героите на Украйна”. И искам някой да излезе и да ми каже – кои са имената на тези герои на Украйна? Много държа да ми каже имената им, защото знам, че в Киев има булевард, кръстен на Степан Бандера, човек, потънал в кръв, до такава степен чудовище, че дори и нацистите са се ужасявали от него. Чувам, че украински герой е Роман Шухевич – идеологът и организаторът на Волинското клане /б.а. – масово етническо прочистване във Волиния, където са убити около 100 хил. поляци от 1943 до 1944 г. от германски нацисти и украински националисти/. Геноцид, извършен на територията на Украйна по време на Втората световна война! На тези герои ли ще кръщаваме улици, питам аз? И да си прекръщават, както поискат, никой никога няма да каже на преименуваната улица с новото име. Ще си остане булевард “Драган Цанков”.
Подобни политически актове са нищо друго освен политическа позьорщина. И лично за мен това е безумие. Нека да се сърди, който иска. Това са някакви пърформанси, които заменят липсата на истинска политика, липсата на истинска защита на националния интерес с циркаджийски номера.
-Прави ли достатъчно държавата за българските моряци в Мариупол или наистина е с вързани ръце?
-Смятам, че България трябва да удвои усилията си за тяхното освобождаване. Ако Украйна е наш партньор, ако ние сме готови да направим всичко за Украйна, както твърдят много от политическите играчи днес, значи би трябвало също и Украйна да покаже някакво отношение към нас. Смятам, че това е нормално. Аз се надявам до петък, когато премиерът ще дойде на блицконтрола в парламента и когато тази тема няма как да не бъде поставена, да има много повече яснота за съдбата на моряците.
България трябва да направи всичко възможно, за да ги спаси. Която и партия да го поставя като проблем, тази тема е изключително важна. И между другото фактът, че много медии не се занимават достатъчно с нея, също е част от изкривяването на медийната среда, за което си говорим.
-Какво правим с енергийната сигурност и доставките на газ, защото 1 април наближава? ЕС отказва да плати с руска валута, а опциите ни за диверсификация не могат да се осъществят от днес за утре?
-Първо, че не могат да станат от днес за утре. Второ – не е ясно дали има свободни количества азерски газ, които да дойдат, за да ни заместят всички нужди. За втечнен от САЩ също ще се иска време. Заради това аз смятам, че първоначалната реакция на Асен Василев да каже “няма да преговаряме с “Газпром”, не беше правилна. В такава ситуация, ако мислиш за интересите на народа си, трябва да отидеш да преговаряш с тях. Според мен, рано или късно, и двете страни ще приемат реалността. Както Русия ще приеме факта, че европейските страни ще се опъват до последно, така и ЕС ще приеме новите условия на Русия, тъй като аз не виждам откъде другаде ЕС ще успее да се сдобие с необходимите количества газ за индустрията си. Защото можем да ритаме срещу политически действия, можем да сме в морална позиция за какво ли не, но има един незаменим факт – ние нямаме газ, а руснаците го имат. Той е страшно необходим за европейската индустрия и руснаците могат да ни го продадат, така че надявам се, реалността, рано или късно, да настигне всички останали.
-Мирише ли на предсрочни избори вече? Вашите депутати от няколко седмици обикалят страната на срещи. Да не започна предизборната кампания?
-Това не е подготовка за предсрочни избори, защото благодарение на последната година, която изкарахме в безкрайно състезание с три парламентарни избора, зарязахме малко нашия организационен живот и честно казано, има нужда да поработим върху състоянието на нашите организации. Защото сега е необходимо да ги стегнем. Колкото до предсрочни избори – аз все още не мисля, че такива ще има. Виждам, че това правителство беше сполетяно от водопад от кризи, една след друга. Сто дни толеранс никой не даде, но ситуацията не е такава за предсрочни избори, тъй като в такъв момент е престъпление да говорим за нови избори.
-БСП ще преглътне ли да остане в коалицията, ако всички други, примерно, гласуват да изпратим оръжие за Украйна?
-Нека да Ви отговоря на този въпрос, когато се стигне до такова гласуване и такива дебати. Нашата позиция е, че не трябва да се изпращат, но какви действия ще предприемем, нека все пак да не слагаме коня зад каруцата.
-А другата червена линия – еврочленството на Северна Македония? Премиерът забърза оборотите.
-Нека да са забързани оборотите, но България има национална позиция по отношение на Северна Македония и ще е безкрайно глупаво да я прегазим в името на някакъв временен, конюнктурен интерес. Ние изискваме конкретни неща от македонската държава и не смятам, че трябва да се отказваме от тях в името на по-бързото й приемане в ЕС. А и когато има чудовищен консенсус по темата, не мисля, че забързването може да стане за сметка на това България да се откаже от своите претенции.
-Кого от двамата кандидати за управител на БНБ ще подкрепи БСП?
-Във вторник ще вземем това решение.
-Още не сте го взели?
-Не, изслушахме двамата кандидати. Те се справиха блестящо, по мое мнение, много подробно отговориха на всичките ни въпроси. Личи си, че и двамата са се подготвили. Личи си, че и двамата имат амбиции и познания в тази сфера, но окончателното решение ще вземем във вторник след заседание на ИБ и парламентарната група. Ние не сме и отказали все още от идеята коалицията да излезе с единен кандидат.
-Вървят ли такива договорки в коалицията? Чуха се различни вариации за пазарлък по време на снощното събиране на коалиционния съвет.
-Вървят такива разговори, не договорки. И не мисля, че разговорът снощи е бил на ниво “на ти куклите, дай си ми парцалките”. Разговорът тук е много по-сложен, защото няма как партии да се отметнат от свои позиции, които са отстоявали месеци наред. Има разговори обаче наистина за това да се стигне до един кандидат, за да покажем единство в тази сфера. А фактът, че има различни мнения в тази коалиция, не я прави по-слаба. И много хора се заблуждават, ако смятат, че това е слабост.
