Днес ние сме най-уязвимата на кремълска агресия страна в Европа

Според независимия “Левада” център за социологически сондажи, над 80 на сто от руските граждани подкрепят войната на великодържавния бандитизъм в Украйна. Тази подкрепа – на каквото и да се дължи тя – е свидетелство за пълното отсъствие на морално чувство и самосъзнание сред подавляващото мнозинство в руското общество.

Тази дегенерация на човешкото качество е постигната след столетия култивирана представа за “величие”, която през последните две десетилетия кулминира в системна и яростна пропаганда за това как Русия отново е “обградена” от врагове и “предадена” от Запада.

На Германия й бяха необходими по-малко от 15 години (1919-1933) между поражението в Първата световна война и идването на нацизма на власт за яростна пропаганда как Райхът е бил “предаден”, как на Германия й е “забит нож в гърба”.

Защо се учудваме на пълната фашизоидна дегенерация на Русия, в която подобна масирана пропаганда тече от 30 години, а през последните 20 от тях тя е официална и все по-могъща доктрина за “цивилизационната уникалност” и “историческата несправедливост” и “предателство” при разпада на Съветския съюз?

Всички ние, демократичният Запад наблюдавахме фашизирането на Русия под режима на Путин със спокойствието на хора, преживяли пълна историческа амнезия. Видяното и преживяното при възхода на фашизма, нацизма и болшевизма от 20 век бе удобно или дори лицемерно изтрито от нашето масово съзнание за да можем да наблюдаваме спокойно динамичната фашизация на Кремълския режим и на руското общество.

Нито Грузия през 2008-ма, нито Украйна през 2014 г. успяха да събудят предупреждението на историческия опит сред водещите сили на Запада. За агресията в Грузия Путин бе възнаграден с доклада на Талявини, прехвърлящ вината от агресора върху грузинската жертва. Скоро след това от Вашингтон предложиха на Путин re-set – програма за двустранни отношения, от които Русия печели много без да има конкретни международни ангажименти.

Така дойдохме до агресията в Крим и Донбас през 2014 г. – отново непредизвикана, отново толерирана. Този път – с “Минските споразумения”, в които дуото Меркел-Оланд на практика предоставиха в ръцете на Путин инструмента за осуетяване на всеки опит за независима украинска държавност. Търговията, енергийните доставки и “сдържането” на великодържавното нахалство оставаха приоритет на Европа и Америка във взаимоотношенията с Москва. Фашизоидните доктрини на Кремълския режим по отношение на международния ред, на общественото устройство на Русия и Европа бяха подминавани с мълчание за десетилетия, докато не се превърнаха в ядро на путинизма като великодържавна платформа за агресия.

Единствено определени среди в източноевропейските посткомунистически общества не се уморяваха да предупреждават Запада и света за отново надигащата се великодържавна – имперска опасност. Подиграваха им се, че “сънуват” лоши сънища от времената на комунизма. Днес тези “лоши сънища” са реалностите на Мариупол и Буча.

В навечерието на кремълската агресия срещу Грузия видният интелектуалец Александър Рондели се обърна към официалните представители на Запада – включително към европейските посланици в Тбилиси:

“Ние сме затворени в клетка с бясно псе. Умоляваме ви – отворете вратата на клетката (чрез интеграция в институциите на Запада), за да можем да излезем. Вместо това вие стоите край клетката и непрестанно ни упреквате, че не галим, не успокояваме и не “гушкаме” достатъчно енергично бясното псе…”

Е, вместо да “пусне” Грузия и другите постсъветски народи да излязат от клетката, светът пусна великодържавната фашизоидна агресия извън клетката и я превърна в проблем на целия свят.

България е един от най-срамните примери за безропотно примирение под ударните вълни на великодържавното нахалство.

У нас през последните две десетилетия публичната сцена е доминирана от масираната и истерична пропаганда на платената пета колона на путинизма, възпитала три поколения българи във враждебност към демократичните устои на Европа и Запада, в роботизирани наивници, очакващи “спасение” от все по-открито декларираната великодържавна агресия.

Тази пропагандна – хибридна война дойде в допълнение на масирания великодържавен контрол върху системната корупция по върховете на властта в България, осуетяваща и всеки опит за демонополизация на руските енергийни доставки за България. Затова днес ние сме най-уязвимата на кремълска агресия страна в Европа – ако не броим доброволното “съюзничество” с Русия на съседна Сърбия.

Бог да прости невинните жертви на фашизоидната великодържавна агресия в Буча, Харков, Мариупол и всички други градове и общности в Украйна! Живите затварят очите на мъртвите. Мъртвите отварят очите на живите…