Днес всеки е срещу всеки и то на ръба на световна война (не дай Боже!)

Днес всеки е срещу всеки

Понеделник, 2 май. Един от сутрешните телевизионни блокове. Както е до болка познато през последните година-две, в студиото кипи люта битка. Докато си правя кафето, се вглеждам по-внимателно в участниците. Виждам руса дама на прилична възраст, която отчаяно се брани от яростните нападки на двама известни „либерални” политолози. Поне си мисля, че са такива, но може да са политически анализатори, социални антрополози, антропологични социолози или кой знае какви от безбройните „нови” професии, дето се нароиха напоследък. И двамата плюят здраво по президента Радев, като го наричат какво ли не, заради позицията му относно Украйна и заради последните му изказвания срещу издигнатото от самия него правителство.

Повече обаче ме интересува дамата. Я, че това била доктор Цвета от психиатрията! Да, да, същата – д-р Цветеслава Гълъбова, директор на Държавната психиатрична болница „Св. Иван Рилски”. А също – председател на Инициативния комитет, издигнал за втори мандат Румен Радев и Илияна Йотова като президент и вицепрезидент на България. Но някак си не мога да позная в стреснатата жена на екрана лъвицата с русата грива отпреди само половин година.

Сякаш беше вчера! Денят е 14 ноември 2021 г. и току-що е минал първият тур от изборите за президент на Република България. Аз, като заместник-председател на Инициативния комитет на проф. Анастас Герджиков, и Евгений Михайлов, сме изправени в студиото на БТВ срещу победителите – д-р Цветеслава Гълъбова и Бойко Ноев. Ние се намираме буквално в кръгова отбрана, защото навсякъде кипи еуфория от убедителната победа на Радев.

Евгений се опитва да каже нещо по повод на десетките агенти на Държавна сигурност в Инициативния комитет на бившия и бъдещ президент, но русата лъвица не му дава да си отвори устата. Тя крещи неистово и сипе обиди, призовавайки Михайлов да я съди, ако иска. Всякакви опити от моя страна и от страна на разумния Бойко Ноев да възпрем нейния устрем остават напразни. Та нали тя се чувствала страхотно след победата на подкрепяния от нея кандидат, който, по думите й, бил единствения истински държавник у нас.

Но какво се промени за по-малко от шест месеца? Нека погледнем „военните сводки”, на каквито приличат днес съобщенията за отношенията между президента и хваленото от самия него до преди няколко седмици коалиционно правителство.

Нещата ескалираха след Великден основно по въпроса за доставките на военна помощ за Украйна и последвалото спиране на газа към България от руска страна. Така Румен Радев директно критикува кабинета „Петков”. Според вестника на Иво Прокопиев „Капитал” атаката на президента преследвала две основни политически цели. Първата била пряко насочена срещу лидера на БСП Корнелия Нинова, която е и икономически вицепремиер и в чийто ресор е износът на оръжия. По този начин Радев целял да отслаби позициите й и да увеличи влиянието си в партията на социалистите след изтичането на втория му мандат.

Втората цел на атаката била партията, спечелила най-много гласове на последните парламентарни избори – „Продължаваме промяната” и очевидната еманципация на лидерите й от политическото опекунство на Радев. Но защо той ще напада собствените си отрочета, хората като Кирил Петков и Асен Василев, които започнаха политическата си кариера като негови служебни министри? Хора, за които самият той твърдеше, че страната ще върви само нагоре, ако има повече като тях.

Мнозина от кръга „Капитал” сега обвиняват Радев в проруски позиции. По мое мнение и преди и сега, той си играе своята собствена игра. А тя е била и ще бъде една-единствена – властта, на всяка цена, и по възможност цялата. По пътя към нея той е последователен и безкомпромисен и няма да прощава на никого, включително и на един от най-близките си хора, Стефан Янев.

Така или иначе този път момчетата от ПП не си мълчаха. На 27 април вицепремиерът Асен Василев каза, че твърденията, че предоставянето на военна помощ означава включване на България във войната са неверни и директно нападна президента като определи позицията му като позорна. Петков е по-умерен, но и той явно втвърдява отношенията си с Радев.

Междувременно се извиси гласът и на Корнелия Нинова. „Г-н Радев, – каза тя. – Ще трябва да обясните на левите хора защо така яростно нападате собственото си отроче –„Продължаваме промяната”, което създадохте, за да убиете БСП. И най-вече да обясните метаморфозата си от вдигнатия юмрук срещу Борисов преди година до абсолютния ви синхрон днес.”

Лавината вече се търкаляше и набираше сила. Навръх 1 май Радев отговори: „Шарлатани разпалват страстите на войната в България”. И „Има политици, които са готови да заложат бъдещето на България в интерес на свои користни цели“. В едно предаване същата вечер вицепрезидентът Йотова го допълни, че не позицията на президентството, а тази на правителството е позорна. И че Асен Василев трябва да си подаде незабавно оставката.

Т. нар. „десни” в лицето на ДБ се ослушват и гледат да не се навират много-много между шамарите. Въпреки това позицията им се изяснява, ако се гледат близките до тях медии. Така Иво Инджев определи изказванията на президента Румен Радев като провокация и го посъветва да си мери думите.

На фона на цялата тази какафония е обяснима ехидната позиция на представителя на ГЕРБ Тома Биков. Той иронично забелязва, че опозицията не може „да вземе ръка” в тази престрелка, за да изложи и собствените си критики към управлението.

Чета всички тези нападки и мислите ми пак се насочват към президентската кампания през есента на миналата година. Ние, хората около ректора на Алма Матер Анастас Герджиков, имахме един основен призив към политическите партии и цялото общество. Той беше за помирение, за премахване на отвратителното „изчегъртване”, за обединение около изконните национални интереси. Разбира се, нека всеки да си получи заслуженото, ако е престъпил законите. Но не да бъдат унищожавани хора, само защото са на друго мнение и са работили здраво през предишните години.

Вместо това получихме караници и крамоли. Днес всеки е срещу всеки и то на ръба на световна война (не дай Боже!). Не може да се разберем дори по такива очевидни въпроси като този за Северна Македония. От което веднага се възползват нароилите се безродници, за да се впиват като кърлежи по изстрадалата снага на Майка България. И както е тръгнало, ще стигнем до ново предателство на националните интереси, подобно на направеното от Георги Димитров в Блед.

И отново се връщам към безпределния оптимизъм на доктор Цвета отпреди шест месеца. От изявлението й на 2 май виждам, че тя още смята, че президентът Радев е най-добрият избор. Но не й ли се струва на психиатърката, че той все повече заприличва на стария самотен опълченец Никола Корчев, нарисуван от големия Ярослав Вешин сред скалите на Шипка. Същата Шипка, от която Радев нееднократно призоваваше за бунт срещу „корумпираното” управление на ГЕРБ.

Автор: Проф. Николай Овчаров/ trud.bg