Промяната върна назад времето на България и вкара държавата ни в тотален хаос. Днес ние живеем в този хаос

„Промяната”, за която те не спираха да говорят, върна назад времето на България и вкара държавата ни в тотален хаос. Днес ние живеем в този хаос. И берем срам от речите на президента и решенията на правителството и парламента. А отказът ни да помогнем с оръжие на приятелска Украйна говори не за храброст, а за прекършен гръбнак. Затова и бе лицемерно присъствието на днешните управляващи на площада пред паметника на Незнайния воин в Деня на храбростта. Тяхното място бе по-скоро пред паметника на съветската армия – окупатор на България. Впрочем, през годините мнозина от тях са се кланяли и на този паметник.” Това написа в профила си във “фейсбук” евродепутатът Александър Йорданов по повод Гергьовден. Той е озаглавил поста си “Неудобни думи”.

Ето какво пише Александър Йорданов в социалната мрежа:

НЕУДОБНИ ДУМИ: ЧЕСТИТ ГЕРГЬОВДЕН!

Честит празник на храбрата българска войска. Честито и на земеделските стопани! Честито на всички именници! Вие сте щастливи, че носите името на велик мъченик за Христовата вяра. Честито!

Но споменавайки за храбростта откровено ще поясня, че мисля за войската в минало време. За тая българска войска, която храбро защитава Съединението на Княжество България и Източна Румелия, воюва в Балканската война и по фронтовете на Първата световна, трепе враговете на България, реже с кавалерийски саби кратуните на руските казаци нашественици, нахлули като скакалци в добруджанските поля.

Мисля и за достойните защитници на отечеството ни, които през 1918 г. спират дезертьорите от фронта с картечен огън край Владая и така предотвратяват комунистическа революция по болшевишки образ и подобие.

Винаги трябва да помним и войничетата, които през септември 1923 възпират инспирирания от Москва бунт срещу отечеството ни.

Пазя паметта и за загиналите генерали и офицери от зверския комунистически атентат в църквата “Св. Неделя” на Велики четвъртък през 1925 г.

Гордея се с войската, която през 1941 г. освобождава Вардарска Македония от сръбско робство и затова е посрещната с китки цветя и венци във всички македонски градове.

Почитам паметта и на шуменеца полковник Петър Петров, офицер от Десети конен полк, който на 9 септември 1944 г. отказва да предаде оръжието си на съветските окупатори и се самоубива.

Не забравям и за всички воини, оставили костите си през 1944 г. край Куманово, Срацин и Драва, сражавали се за победата над нацизма, но без да подозират, че докато те са на фронта, далеч в тила им, в родината, вилнее далеч по-голямо зло – комунизма или „червената чума”.

На този ден трябва да отдадем почит и на загиналите в изпълнение на своя воински дълг българи в Ирак.

Пиша всичко това, но се питам дали да премълча истината, че днес български политици и генерали посрамиха достойната ни армия, като отказаха да предоставят оръжие на Украйна – страна жертва на най-голямата военна агресия след Втората световна война.

Няма да премълча, защото този срам не трябва да се забравя. Той винаги ще ни напомня, че е имало български държавници, генерали и политици, които са обслужвали абсолютно чуждите на страната ни руски интереси. И това няма нищо общо с традицията на храбростта.

Честит Гергьовден! Честит да е, но младите днес трябва да знаят, че по време на комунистическия режим у нас, обявен през 2000 г. със закон за престъпен, управляващите тогава от Българската комунистическа партия бяха забранили този светъл празник. А той е такъв още от 9 януари 1880 г., когато височайши указ за неговото празнуване издава княз Александър Батенберг.

Младите трябва да знаят, че комунистическата партия, чийто наследник днес е Българската социалистическа партия, но много нейни метастази има и в други партии – особено в тези с проруска ориентация, е мразела славното ни царство и го е наричала „монархо-фашистко”.

Това е една отвратителна комунистическа лъжа. Комунистите, както и „децата на Тито” в днешна Северна Македония, ненавиждаха храбрата българска армия и я наричаха „фашистка”.

След като извършват държавен преврат и идват незаконно на власт, те за кратко време избиват елита на българската армия и държава. Остават живи само съветските мекерета. След което изпълзелите от землянките шумкари набързо се произвеждат в политици, депутати, офицери и генерали.

Да, комунистите станаха и генерали, но празничен ден на българската армия нямаше. Те дрънкаха празнично оръжия в деня на държавния преврат – 9 септември, който бяха обявили за национален празник. Празнуваха и деня на окупаторската съветска армия – 23 февруари. Отбелязваха тържествено и националния празник на окупаторите ни – 7 ноември.

В тия мрачни години, що социализъм се викат, 6 май се отбелязваше единствено като Ден на овчаря. Този факт винаги ме е подсещал за Тодор Живков от Правец. И си припомнях стиховете на Ботев:

Ликуй, народе! Тъй овце блеят
и вървят с псета подир овчарят.

Когато през 2020 г. видях граждани да коленичат пред президента, пенсиониран прокремълски генерал, предупредих, че от това нищо добро няма да произлезе. Така и стана.

„Промяната”, за която те не спираха да говорят, върна назад времето на България и вкара държавата ни в тотален хаос. Днес ние живеем в този хаос. И берем срам от речите на президента и решенията на правителството и парламента. А отказът ни да помогнем с оръжие на приятелска Украйна говори не за храброст, а за прекършен гръбнак.

Затова и бе лицемерно присъствието на днешните управляващи на площада пред паметника на Незнайния воин в Деня на храбростта. Тяхното място бе по-скоро пред паметника на съветската армия – окупатор на България. Впрочем, през годините мнозина от тях са се кланяли и на този паметник.

Но понеже отворих дума за историята е добре младите да знаят, че едва на 27 януари 1993 г. правителството на проф. Любен Беров възстанови традицията и обяви 6 май за Ден на храбростта и празник на българската армия. Тогава, като председател на 36-то Народно събрание, приветствах народните представители, напомняйки им, че те са призвани не да обслужват, а да победят “тъмните сили”. Припомних им и написаното от големия наш народовед Димитър Маринов за смисъла на този ден като празник на събудената пролет, на здравото и чисто начало в живота.

Такава е била народната традиция – след религиозната молитва всички е трябвало да седнат на обща трапеза, където душите им се сливат в една душа, а скараните дотогава е трябвало непременно да се помирят и всички спорове да бъдат разрешени чрез разум и сговор. Но повече от ясно е, че днешните депутати не са в състояние да схванат написаното от Димитър Маринов.

Техните души не познават празничното действие. На тях им дай само да се дърлят и да „изчегъртват” по комунистически. Те постоянно шикалкавят, затова и вместо да помогнат на приятелска Украйна в тези трудни и трагични за нея дни, те укрепват дружбата с Руската федерация като крепят на власт проруската партия в правителството – Българската социалистическа партия.

На 6 май 1993 г. съм завършил празничното си слово в парламента със следните думи, които бих искал и днес да повторя:
“Днес е не просто хубав ден, а още по-хубав ден – Гергьовден!”

Честит празник на храброто българско натовско воинство! Честит празник на именниците! Честит празник, скъпи приятели на демокрацията!