Дошло е време да извадим ручилата и надуем стоте каба гайди. Като няма президентство, полиция – има народ
Словесни сополи
Съвсем ясно усещам как политическото атмосферно налягане стремително пада.
Задава се буря. Мирише на колендро и в далечината присветват гръмотевици. След секунди се чува тътен, сякаш се търкалят бъчви, целият български хоризонт се тресе.
Бойко Рашков се укрива, заковал е с летви офиса си и наднича през цепките. МВР изчаква, там от началниците до последния миц не са чували за Кристалната ноемврийска нощ през 1939 г.
Погромът, с който стартира Холокоста, а тук някакъв си Коста-дин се клати по митинги, нашенски Ленин, бълва анатема, лозунги, разкрива нови врагове. Всички до един сме предатели, ни казва тази люспа от Кристалната нощ.
Рашков потрива ръце, тия ще извадят кестените. Без писмени заповеди с подмигвания и пантомимични знаци угоените му подначалници са разбрали – да се пази Моча, сакън някой да не се измоча на гранита. Или метне луксозен обяд преминал през перисталтиката, оформен като най-обикновено спастично българско лайно върху фигуралната композиция на картечар, който крещи, “за Родину….”, днес, “за Путину…”
Вече сме напълно изкристализирали за българска кристална нощ. С тази полиция, прокуратура и съд, като нищо ще прибавим към европейската етноистория и едно българско кърваво хоро. Касапско хоро имаме, тук хороводи колкото щеш.
Една психнала корпулентна дама разлюля хороводни бутове в президентството, преди това се изхвърли трупешката в стратосферата на най-отбраните политически глупости: “Георги Димитров е национален герой” – Браво Гълъбова, истински гълъб преметач, успя да изпърпориш с надежда за вертикална кариера. Нали така, стига пиля живот с тия луди. Пресметна ли, че там има едно вице, дето бди за личната си кариера и партийната чистота, ще ти кръцне яйчниците и фалопиевите тръби още във въздуха, перушината ти бавно ще се спуска над теменужената Витоша.
С нарастване сметките на “възрожденците” в девалвиращи се червонци, расте и опасността от граждански побой. Тупаник от най-грозен вид, сбивания между таксиджии и наркомани и накрая абордаж в Народното събрание.
Българската интелигенция страда от инсуфициенция. Мозъчна. Страховата невроза е изпила енергията и, въоръжила се е с меки, обтекаеми думи. Думи сополи. Словосополене. Ами изсекнете се и дишайте свободно.
Гъгнивите гласове, беззъбото и безадресно говорене е задръстило екраните, назовете с ясни думи опасността.
Няма нищо по-нелепо и безполезно от добре балансирани статии, учтив полуакадемичен стил, мекият ромон на политолозите.
Дошло е време да извадим ручилата и надуем стоте каба гайди. Като няма президентство, полиция – има народ.
И вън от Украйна!
от фейсбук профила на Христо Слави Рачев
