„Безсмъртният полк” е спекулация с историята, подмяна на истината с лъжа, целяща да изпере мръсни съвести и биографии

НЕУДОБНИ ДУМИ: “БЕЗСМЪРТНИЯТ ПОЛК” – МАРШ НА ЛЪЖАТА И ПОХОД НА НАГЛОСТТА

При “промяната” няма промяна. Защото за поредна година на 9 май се проведе антибългарската обществена акция „Безсмъртният полк”. Пред участниците в нея, събрани пред паметника на окупационната съветска армия, се обърна руската посланичка Елеонора Митрофанова. В словото й нямаше също никаква “промяна” – типично слово за типичната руска антиевропейска и антибългарска пропаганда.

Българските участници в акцията копират едноименната националистическо-комунистическа руска акция. По принцип българският русофил никога не може да измисли нещо по-различно от кремълската пропаганда.

Традиционно проявата се организира от фондация „Безсмъртният полк” с асктивното участие на известни проруски и прокомунистически организации като Българският антифашистки съюз, Национално движение „Русофили”, Федерацията за приятелство с народите на Русия и ОНД, Съюзът на ветераните от войните на България, Фондацията „Устойчиво развитие за България”, Координационнният съвет на руските съотечественици в България, Федерация „Съюз на съотечествениците”, Сдружение „Александър Невски”, Съюзът на българските журналисти, Форум „България-Русия”, Национално сдружение „Заедно с Русия”, Движение „Че Гевара” – България.

Най-активни в организацията са също по традиция бивши агенти и сътрудници на комунистическите тайни служби, лапачите от времето на комунистическия режим, наричани тогава “активни борци” и техните наследници.

Според основния организатор целта на акцията е да се съхрани „личната памет” за загиналите в т.нар. антифашистка съпротива и през Втората световна война.

Паметта е нещо свято за всеки човек. Затова и спекулацията с нея е морално престъпление.

С демонстративната си показност „Безсмъртният полк” е спекулация с историята, подмяна на истината с лъжа. Тя цели да изпере мръсни съвести и биографии на лица участвали в терористични акции срещу българската държава и народ. Защото именно такива са били акциите на т.нар. партизани и на техните ятаци, които народът ни нарича подигравателно “шумкари” и “мандраджии”. Такива са били и уличните терористи или т.нар. черни ангели, както и атентаторите извършили престъпното взривяване на храма „Света Неделя” през 1925 г.

Но тъй като историята опроверга лъжите на комунистите днес е доказано, че в Царство България не е имало фашистка власт, не е имало фашистка партия на власт, то и лъжата за „антифашистката борба”, особено когато установената от тези менте “антифашисти” след 1944 г. власт е определена в закон като “престъпен режим”, е изключителна наглост и лицемерие.

Под фалшивия лозунг на „антифашистката борба” функционерите и съмишлениците на комунистическата партия са целели да ликвидират независимостта на българската държава. Платени с чужди пари и водени от чужда на българския народ идеология, те предадат България в ръцете на вражеска тоталитарна държава. Успяват да наложат тоталитарен диктаторски режим по съветски модел. Цялата им дейност и управление след 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. е престъпно и като такова то е определено в приет от Народното събрание закон през 2000 г. Това автоматично прави и възпоминателната акция на наследниците на загиналите „антифашисти” част от престъплението. Защото в „Закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен”, приет от 38-то Народно събрание и обнародван в Държавен вестник на 5 май 2000 г., ясно е посочено, че този режим в България от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. е „престъпен”, а „Българската комунистическа партия е била престъпна организация”.

Днес българските граждани знаят, че победата във Втората световна война над нацистка Германия не донесе свобода на България и на българския народ. Краят на войната означаваше свобода и възможност за успешно демократично развитие единствено на държавите от Западна Европа, но не и на държавите, които бяха окупирани от съветската армия с помощта на сътрудниците на окупаторите – комунистическите партии.

Днес своята антидържавна разрушителна дейност, която органично включва терора, българските комунисти се опитват да представят като „антифашистка борба”. Но няма как противниците на демокрацията да минат за антифашисти. Борци срещу фашизма, както и борци срещу комунизма, могат да бъдат само демократите.

Няма как установената от БКП еднопартийна диктатура, записана като чл.1 от Живковата конституция, да мине за „демокрация” и „борба срещу фашизма”. Защото самата тя е фашизъм, макар и с червен цвят.

Но тъй като днес много от някогашните “червени” споделят крайните антиевропейски и националистически тези на управляващите в Москва политици, декорирани с жълтокафяви “георгиевски ленти”, то и цвета на днешната акция в центъра на столицата ни бе червено-жълто- кафяв.

Сблъскваме се с парадокс. Организаторите на акцията „Безсмъртният полк” настояват да се отдаде почит и да се спасят от забравата загиналите в „Съпротивата”. Но нали целта на тази „съпротива” е била да бъде установявен „престъпен режим”? Как да отделим в съзнанието си тяхната гибел от тяхната цел. Как да разделим загиналите от останалите живи терористи и техните наследници. Как бихме се чувствали днес, ако наследниците на ислямските терористи организират свой „Безсмъртен полк”. И защо да не го сторят: имат “чудесен пример” от Москва.

Когато почитаме паметта на борците за национално освобождение, на героите от Априлското въстание, на опълченците на Шипка, ние скланяме глави пред българи, които са загинали за свободата и независимостта на България.

Но за какво загиват т.нар. участници в „антифашистката съпротива”, след като се борят за ликвидиране на свободата и независимостта на България? Защото в резултат на тази им „борба” страната ни попада под тотална чужда зависимост.

И нещо наистина ужасно. Помилваните от “фашистката власт” червени терористи организират избиването след 9-ти септември 1944 г. на десетки хиляди българи. Те ликвидират политическият, държавен, управленски, военен, духовен елит на държавата ни. Унищожават голяма част от културната и научната ни интелигенция – учители, университетски преподаватели, инженери, писатели, журналисти. Ликвидират дори символа на независима България – Търновската конституция. Покриват страната ни с концлагери, налагат жесток терор, отменят основни човешки права и свободи, опитват се да направят България република на Съветския съюз, т.е. на държавата отнела ни независимостта.

Много от унищожените червени терористи имат съветско гражданство и директно изпълняват заповеди на Кремъл. Влизането им в България е ставало по същия незаконен начин, по който ислямските терористи се опитваха да нахлуят в Европа. „Доставят” ги от Москва у нас с подводници, прехвърлят ги със самолети и ги хвърлят с парашути. Целта им е била да дестабилизират България, да парализират съпротивителните ѝ сили във време на световна война, за да я поднесат на тепсия на окупаторите. Факт е, че властта не се е церемонила много с тях. Но нима не би постъпила така всяка държава, ако е заплашена нейната сигурност и стабилност?

Когато страната ни е окупирана от съветската армия през есента на 1944 г. българската армия е принудена от окупаторите да участва в заключителната фаза на Втората световна война. България, която през цялата световна война поддържа нормални дипломатически отношения със СССР и не изпраща нито един войник на Източния фронт, е принудена да се подчини на съветското военно командване.

Това е унижение и не е повод за гордост. Защото не България, а Германия и СССР са подпалвачите на Втората световна война. По-късно тези „съюзници-разбойници” застават един срещу друг, но това вече е типично „мутренска” история, характерна за тоталитарните диктаторски режими.

В ужаса на световната война Цар Борис III и българските държавници в този период успяват да постигнат най-важното – да запазят живота на българските граждани, да съхранят независимостта на Царство България, да спасят от лагерите на смъртта всички български граждани от еврейски произход. Това е национален подвиг. Това е истинското безсмъртно национално нело. На това именно дело трябва да отдаваме почит и да славим имената на българските държавници, политици и общественици, които не са допуснали българи да загиват във Втората световна война.

„Отечествена война” ние можем да наречем единствено и само горянското антикомунистическо движение. То е нашата истински народна, отечествена война срещу комунистическия режим.

Всеки народ има своята „отечествена война”, когато се налага да брани своята родина. За народите на Източна и Централна Европа – от балтийските държави до Прага, Варшава и Будапеща, „отечествена” е войната срещу съветската агресия, срещу установените след „победата” комунистически режими. За България чужд нашественик е само и единствено Съветският съюз. Но той изчезна от политическата карта на света сякаш, за да помним, че това може да сполети всяка друга държава, която се изправи срещу нашата страна. Във въздуха днес се носи, че Русия е държавата, която може да последва съдбата на Съветския съюз. И съм убеден, че така ще стане.

Хиляди млади българи загиват безсмислено в края на Втората световна война. Те са изпратени на смърт от съветските окупатори и техните комунистически слуги у нас. Когато останалите живи се завръщат от фронта попадат в една непозната им вече страна. В страна през която е преминала вълната на жесток червен терор. Страна, в която е мърсувал незаконният т.нар. народен съд. Страна, в която предстои и пълният разгром на демократичната опозиция, избити са българските генерали и офицери – герои от войните на България за национално обединение.

Съветските окупатори и техните слуги – българските комунисти, чрез масови репресии са посели истински ужас в България. Поставили са родината ни на колене. Унижили са я. Затова и бе логично, когато преди две години видях как някакви “протестиращи” коленичат пред прокремълския ни президент, асоциацията с времето на съветската окупация на България да възникне естествено в съзнанието ми. И тогава още написах, че нищо добро не ни чака като народ от такива “протестиращи”. Така и стана. Има “промяна”, но тя е политане в дълбока пропаст.

Ние, българите, трябва да склоним глави само и единствено пред своите национални герои – борци за национално освобождение, герои от съпротивата срещу комунистическата власт, срещу съветската окупация. Само в тази наша съпротива има национално достойнство и чест. Защото тя е родолюбива и е борба за демокрация и по-добър живот.

Превръщането на една кремълска инициатива, родена в период, когато Русия осъществява поредната си военна агресия, в публичната акция у нас, е нагла провокация срещу демократична и европейска България. Това е гавра с националната ни памет.

Няма безсмъртие за терористи!

Няма и не може да има прошка за греховете и престъпленията им без да има тяхно покаяние. Защото не е християнско, не е и морално, от скръбта по загиналите терористи, да се прави политическа демонстрация.

Споменът и паметта за всеки човек са дълбоко лично изживяване. Те не са афиши и лозунги, не са портрети за манифестация.

В този смисъл, акцията „Безсмъртния полк” проведена днес у нас, е поредната хибридна руска антибългарска акция, нов опит за разделение и конфронтация в българското общество, инструмент за подмяна на историческата ни памет, антиевропейски акт в Деня на Европа.

от фейсбук профила на Александър Йорданов, евродепутат