Нито една от поставените в Плана за възстановяване конкретни цели за икономическия растеж и за покупателната способност няма да се изпълни

Нито една от поставените в Плана цели за икономическия растеж няма да се изпълни. България ще продължи да бъде последна в ЕС според стандарта на живот.

Окончателната версия не беше публично обсъдена преди да бъде изпратена на Брюксел

При част от най-важните проекти липсва информация как ще се реализират, колко ще струват и какъв ще бъде резултатът от тях. Наличието на кабинети с компютри не е достатъчно

Планът за възстановяване и устойчивост най-после е завършен и получи предварително одобрение. Приключването на подготовката му закъсня с около година и половина, тъй като първата версия беше публикувана още в края на октомври 2020 г. Всъщност 4 поредни правителства се опитаха да го направят – 2 редовни и 2 служебни. Въпреки този продължителен период за подготовка окончателната версия на плана дори не беше публично обсъдена преди да бъде изпратена на европейските институции за оценка.

За съжаление, това далеч не е най-големият недостатък на този план. Фокусът при него обаче, както и при останалите пари от Европейския съюз, е в усвояването им. Принципът е ясен – колкото повече, толкова по-добре. В това отношение настоящата версия на Плана би трябвало да се приеме за изключително ефективна. При част от най-важните проекти липсва точна информация как ще се реализират, колко ще струват и най-вече какъв ще бъде резултатът от тях.

Някои от най-важните проекти в Плана

Ще обърна внимание на няколко конкретни проекта, които показват цялостния подход, възприет в Плана. Първият пример е проектът за изграждане на система от батерии с капацитет 6000 MWh за 1,56 млрд. лв., които да създадат възможност за намаляване на неравновесията в електроенергийната система на страната. Към този проект трябва да се добави изграждането на ВЕИ с общ капацитет 1,4 GW и батерии за 2 млрд. лв., от които 670 млн. лв. са по Плана, а останалите са частно финансиране. Факт е, че пиковете при производството на ток от възобновяеми източници не се съчетават с тези на потреблението му. Това създава неравновесия на този пазар (много високи цени при високо търсене или близки до нулата в благоприятно време и ниско търсене).

Разходите на изграждане на парковете от батерии обаче вероятно значително ще надхвърлят прогнозираните в Плана и освен това технологията вероятно ще изисква тотално обновяване след около 10 години. Другият важен ефект е, че реализирането на проекта вероятно ще увеличи значително цената на електроенергията в страната.

Тоест наглед добрата идея няма да получи оптимално решение. По-ниска цена при по-висок капацитет на съхранение и значително по-продължителен период на експлоатация би осигурила инвестицията в увеличаване капацитета на ПАВЕЦ “Чаира” или в изграждане на други централи от този тип. Само че правителството поради нехайство или неспособност (надявам се да не е с умисъл) допусна да се случи сериозна авария в тази централа, тоест понастоящем използването на тази технология е силно ограничено.

Един от основните проблеми пред българската икономика, идентифицирани в доклада, е високата енергийна интензивност за производство на единица продукт. Решението се търси в намаляването на емисиите, докато алтернативен подход би бил запазване на емисиите при увеличаване на производството. Очакваният умерен икономически растеж обаче няма да позволи това да се случи с нужната скорост.

Друг проект, ефективността на когото е под въпрос, е изграждането на държавна мрежа за широколентов достъп до интернет, която да гарантира цифровата свързаност на цялата територия на страната. По този начин дори в труднодостъпните райони би следвало да се осигури високоскоростен достъп до интернет, който да позволи използването му за работа и забавления. Въпросът е каква ще бъде цената на изграждане и поддръжка на подобна мрежа. Ситуацията ще бъде както при пътищата – дори от европейските фондове да се осигурят средствата за строителството им, издръжката и поддръжката ще трябва да се покриват от националния бюджет и това рано или късно ще означава влошаване на услугата и фактическо неизпълнение на заложената цел. Освен това операторите на такива услуги осигуряват все по-голямо покритие на базата на действителното търсене от техните клиенти. Изграждането на капацитет, който не е необходим на никого, не решава проблем, а може да създаде нов.

Понастоящем според данните в Плана повече от 2/3 от населението не разполага дори с основни цифрови умения, като заложената цел е този дял да спадне до 50% през 2025 г. Ако голяма част от населението фактически няма необходимите умения за използване на този достъп това е още един аргумент против изграждането на подобна мрежа.

Фокусът при образованието е върху подхода STEM – природни науки, технологии, инженерство и математика. Проблемът при него е, че подобна насоченост е налице най-вече в природо-математическите гимназии, които и без такава мярка са едни от най-добрите училища в страната, но въпреки това делът на учениците в тях не е голям заради предпочитанията на самите ученици. По същия начин въпреки очакваната висока възвръщаемост записаните студенти в инженерни и технологични специалности също са относително нисък дял.

Освен несъответствие с желанията на потребителите на образователната услуга този подход ще има проблем и с предлагането. Необходимата подготовка за учителите по съответните дисциплини също може да се окаже предизвикателство пред по-широкото му налагане в практиката. Наличието на кабинети с компютри, софтуер и високоскоростен интернет не е достатъчно само по себе си. За да се развият уменията и да се натрупат знания, учениците имат нужда от добре подготвени учители, които не могат да бъдат подготвени бързо и лесно.

Енергийното обновяване на сградния фонд (или казано по друг начин – санирането) е вече съществуващ проект, за който ще се осигури допълнително финансиране по Плана от 1,8 млрд. лв. Освен това е предвидено национално финансиране за над 400 млн. лв., повече от половината от които ще са за сметка на държавния бюджет. Горчивият опит досега обаче поставя под съмнение реализацията на тези проекти. Дори заложеното самоучастие (20%) при някои от тях няма да бъде достатъчно, за да гарантира, че цените ще бъдат по-близки до пазарните. Последните силно нараснаха напоследък поради общата инфлация и проблемите с доставките и войната в Украйна. При реализацията на такива проекти до момента останаха сериозни съмнения, че цените на изпълнение на проектите превишават значително пазарните и свръхпечалбата се използва фактически за осигуряване на поръчките от отговорните за това служители в държавните институции.

Липсата на яснота относно механизмите за разпределение на средствата също поставя въпроси, които следва да намерят решение.

Един алтернативен сценарий и защо е важен

Любопитен факт е, че всъщност Планът фактически “спасява” българската икономика от тежка криза според сценариите в оценката на въздействието и според данните в Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза 2023-2025 г. (АСБП). Планът беше официално публикуван на 6 април и според изявление на министър-председателя към тази дата е одобрен, докато АСБП е с дата 12 април 2022 г. Следователно актуалната прогноза би следвало да съдържа в себе си цялата информация за ПВУ и да отчита ефектите от него.

Тъй като АСБП е публикувана след одобрението на Плана, тя би следвало да представи сценария, който интегрира въздействието на ПВУ. Разликата между данните в АСБП и тези в ПВУ всъщност би ни дала оценката на правителството за българската икономика, ако планът не бе одобрен. Именно този сценарий ще бъде представен. Той може да бъде приет за своеобразна оценка, която самото правителство поставя на своето управление, ако се коригира въздействието на ПВУ.

Според този алтернативен сценарий българската икономика би започнала спад в реално изражение още през настоящата година. Тази рецесия се е очаквала да продължи до края на мандата през 2025 г. и да доведе до кумулативно свиване на икономиката с над 7% в реално изражение. Това би била безпрецедентна криза след въвеждането на Валутния борд в страната. Досега спад е бил регистриран единствено през 2009 и през 2020 г., но след това икономиката отново е тръгвала нагоре. Правителството обаче е очаквало криза, която да продължи поне 4 години.

Основният фактор за това развитие би бил абсолютният крах на инвестиционната активност в страната. Според алтернативния сценарий без реализиране на ПВУ инвестициите биха спаднали с почти 53%(!) през периода 2022-2025 г. Потреблението в края на периода би било с едва 1,5% по-ниско, отколкото през 2021 г., докато износът и вносът биха се повишили съответно с 15% и с 5%. Ако бъде наложена нарочна политика за възпиране на инвестициите, това неминуемо ще се отрази негативно и върху останалите разходни агрегати.

Този вътрешно противоречив сценарий нямаше как да се реализира на практика. Целта ми с представянето му беше да покажа няколко проблема. Прогнозите в доклада към Плана и в актуализираната прогноза вероятно са правени от съвсем различни екипи, които не са имали никаква връзка помежду си и са използвани различни макроикономически модели, или са базирани на коренно различни допускания. В крайна сметка обаче Планът трябваше първо да бъде публикуван и дискутиран и след това да бъде изпратен за оценка от европейските институции.

Фактът, че в оценката на въздействието на Плана е отбелязан ефект от него върху икономиката още през 2021 г., е показателен за качеството на тази оценка и вероятно тя е останала непроменена от по-ранна версия на документа. Изглежда това обаче не е имало особено значение за получаването на одобрение. Това за пореден път показва, че европейските институции не само не са безгрешни, но твърде често вземат решения с изцяло политически мотиви (евентуалната промяна в позицията на България относно приемането на Република Северна Македония в Европейския съюз). Още веднъж намира потвърждение и твърдението, че средствата по европейските фондове всъщност са начин управляващите в отделните държави от Съюза да разполагат с допълнителен ресурс, който да разпределят дискреционно. Това обаче ги прави зависими и по-склонни към корупция.

Този алтернативен сценарий не е толкова важен. Важното всъщност е, че нито една от поставените в Плана конкретни цели за икономическия растеж и за покупателната способност няма да се изпълни. По този начин изоставането от Европейския съюз ще се свие минимално и България ще продължи да бъде последна според стандарта на живот.

Автор: Димитър Чобанов, финансист за trud.bg