Да се прави референдум за еврото е безотговорно и излишно

Няма категорични и солидни аргументи против влизането на България в еврозоната, а колебливата позиция на някои политически сили се дължи на популистки съображения. Референдумът е излишно упражнение и не е отговорна национална позиция.

Това коментира Красимир Катев, управляващ партньор в “Делта кепитъл инвестмънтс” и бивш зам. финансов министър, в предаването „Светът е бизнес“ с водещ Ивайло Лаков по bloombergtv.

“Всички политици, които искат референдум го искат с користни политически цели, всеки иска да дръпне килимчето под коалицията и да тръгне по популистката вълна. За много неща е хубаво да няма референдуми, както например във Великобритания. Там хората се подведоха и сега са много по-зле икономически”, смята той.

Катев е категоричен, че приемането на еврото ще доведе до повече инвестиции и по-високи доходи. „Да имаме втората по сила валута в света носи репутация, самочувствие, голямо улеснение при пътуване, по-ниски разходи за трансакции. В краткосрочен план ще имаме и по-ниски лихви по заемите, макар да се очаква че скоро лихвите ще се вдигнат от ЕЦБ. За сметка на това ще има прилична лихва по депозитите в евро“, припомня той.

Според него аргументите, че инфлацията ще скочи с приемането на еврото са несъстоятелни особено като се има предвид, че България е във валутен борд с еврото от много години. „Де факто ние сме в еврозоната от 25 години, казва той. „Поради строгия валутен борд и липсата на монетарна политика в България ние консумираме всички негативи от това да сме вързани за еврозоната без да имаме място на масата и да ни се чува гласа.“

Катев смята, че трябва да се погледне опита на другите държави от Източна Европа, които вече са приели еврото. По негови думи Латвия, Литва и Естония са отчели единствено позитиви от това, като първоначалната инфлация след приемането е била между 0.3% и 0.4%.

И в Хърватска имаше популисти, които искаха да изчакват и да правят референдум, припомня той, „но там политиците постъпиха далновидно и не допуснаха това. Ние започнахме процеса заедно с тях, но те вече са одобрени и ще въведат еврото на 1 януари 2023г.“

„Според мен опозицията срещу приемането на еврото се води от местни корпоративни интереси, които смятат че банковия надзор ще бъде по-лек при БНБ, макар че откакто влязохме в банковия съюз големите банки вече са под надзора на ЕЦБ. Може би по-малки играчи имат интерес да останат необвързани. Има и руски лоби в България, която води хибридна война срещу еврото. Някои популистки партии са яхнали тази метла и смятат, че ще им донесе позитиви при евентуални избори“, смята Катев.

Относно Унгария, Полша и Чехия Катев подчертава, че „те са по-развити икономики, при тях аргументите срещу еврозоната са наистина националистични, особено в Унгария. В Чехия вече са с толкова силно развита индустрия при която имат полза от това да водят собствена монетарна политика. Видяхме, че сега те вдигнаха лихвите много по-рано, в момента техните лихви са 4-5%. Те имат възможност да водят адекватна и независима монетарна политика, а ние нямаме това. Техните централни банки водят по-адекватна политика от ЕЦБ допреди 6 месеца. Ние от своя страна печелим членство в много силен блок, с дългосрочна стабилност и ниска инфлация“, категоричен е той.

Катев предупреждава, че има „80% вероятност догодина да не покрием критерия за инфлация. По правило ние трябва да имаме не повече от 2% отклонение от средната инфлация на трите държави с най-ниска инфлация в еврозоната. Това е много трудно да се постигне при настоящата ситуация и има голяма вероятност ние да не покрием този критерий“. За сметка на това по негови думи „правителството и БНБ са се насочили към търсенето на компромис‘.