БСК: Новият дълг ще доведе до увеличение на данъците, инфлацията расте, няма адекватни мерки

Липсват реални мерки, които да насърчат ръста на икономиката и да решат проблема с инфлацията
Създава се риск от спирала „увеличаване на доходи-цени“

Обещанието за реформи (предвидени и в Коалиционното споразумение), които да бъдат предложени чрез актуализация на държавния бюджет, остава нереализирано. Това гласи становище на БСК по проекта за актуализация на бюджета за 2022 г. От работодателската организация представят позицията си в няколко точки:

1.Разбираме извънредната геополитическа ситуация, предизвикана от военния конфликт в Украйна. Това не означава, че националният ни дневен ред не е актуален. България се нуждае от амбициозна икономическа програма, която да насърчи инвестициите, да създаде среда на доверие (доколкото това е възможно в настоящата ситуация) и хоризонт за предприемачите.

2.Промяната на основни параметри, заложени във вече приетия годишен бюджет, поставя бизнеса в ситуация на несигурност по отношение на планираните инвестиционни и оперативни разходи. Такъв е случаят с предложението за премахване от 01.07.2022 г. на намалената ставка на ДДС за доставки на бира и вино, като част от ресторантьорските и кетъринг услуги, която според настоящите текстове в ЗДДС следва да се прилага до края на текущата година. Фискалният ефект от мярката е незначителен, а същевременно предизвика основателно напрежение в бранша.

3.Основна част от предвидени разходи са със социална насока. Почти липсват реални мерки, които да доведат до планирания в настоящия ЗДБРБ икономически растеж на БВП с 4.8%.

4.Липсват адекватни мерки, които да решават основния икономически проблем – нарастващата инфлация. Социалната подкрепа е важна, но не решава този проблем. Липсват мерки, които да доведат до намаление на излишното количество пари в обръщение, както и не откриваме мерки, които да водят до съществено нарастване на БВП с цел балансиране с достигнатото увеличение на паричната маса.

5.Не е намален бюджетният дефицит, при условие че се прогнозират допълнителни приходи. Увеличаването на различни социални плащания чрез бюджетни дефицити ще доведе до постоянно натрупване на дълг и, в дългосрочен период – до неизбежно увеличение на данъчната тежест.

6.Не става достатъчно ясно каква е ролята на финансирането, предвидено по НПВУ за 2022 г., и дали въпреки краткосрочния характер на това финансиране то не се използва за обосноваване на дългосрочното увеличаване на социалните разходи.

7.Изразяваме принципна подкрепа относно въвеждането на дългосрочен график от 4 години за поетапното повишаване на акцизните ставки на тютюневите изделия. Подходът за осигуряване на предвидимост на бизнеса в дългосрочен план и в период на глобална криза с веригата на достави на една от най-силно регулираните индустрии, каквато е тютюневата индустрия, е добра практика, която се прилага от редица държави-членки. Същевременно, срокът за влизане в сила на новите акцизни ставки за тютюневите изделия от 1 юли ще се окаже прекомерно кратък и недостатъчен за бизнеса и за митническата администрация за заявяване и регистриране на нови цени и би създал затруднения при планиране на производствата, логистиката и доставките. Предлагаме измененията на ЗАДС в тази част да влязат в сила от 1 октомври 2022 г.

8.По отношение на акциза за наргилета подкрепяме предложенията на Българската наргиле асоциация продуктът тютюн за наргиле да бъде обособен като отделен вид акцизна стока, каквато е практиката в други европейски държави.

9.Заложените капиталови разходи от 8 млрд. лева в сега действащия ЗДБРБ 2022 г. не са преосмислени и прецизирани.

10.Не виждаме стъпки в посока на заявеното намерени за оптимизиране числеността на държавната администрация. Напротив – предвижда се нарастване на разходите за персонал.

11.Липсват целенасочени мерки, които да решат трайно проблема с високите цени на енергията за небитови потребители. Настояваме програмата за компенсиране, която действа към момента, да бъде финансово обезпечена до края на годината.

12.Освен бюджетния ефект, следва да бъде представен и анализ за прекия и косвен ефект върху засегнатите страни (граждани и бизнес) от предвидените мерки.

13.Не е представен обоснован анализ и оценка как ще бъдат финансирани предложените мерки. Липсва анализ и върху очаквания допълнителен ефект върху темпа на нарастване на инфлацията. Изготвянето на подобен анализ е изключително належащо, предвид негативните констатации в последния Конвергентен доклад на ЕЦБ и необходимостта от осигуряване на съответствие с критериите от Маастрихт.

14.Мерките за физически лица трябва да бъдат фокусирани върху нуждаещите се, нискодоходни групи на обществото.

15.За повечето предложения е посочен начален срок за прилагане на мярката, но не и докога ще се прилага.

16.БСК поддържа становището, че политиката на непрекъснато повишаване на доходите в настоящата икономическа ситуация създава риск от спирала „увеличаване на доходи-цени“. За да се подкрепи покупателната способност на населението, е необходима политика за стимулиране на инвестициите и увеличаване на конкурентоспособността на компаниите.

Оценка на актуализираната макроикономическа прогноза

1.Цената на петрола тип Брент (щатски долара/барел) е подценена. В мотивите към бюджета и макроикономическата прогноза е заложена 100 (щ.д./б), фючърсите на международните борси показват, че до края на годината тя няма да падне под 110 (щ.д./б).

2.Прогнозираният темп на нарастване на икономиката на ЕС е 2.7%, колкото е прогнозираният темп на нарастване на българската икономика – 2.9%. Това показва, че нещо не е наред с българската икономическа политика, защото държавите, които тръгват от по-ниско изходно равнище имат възможност да нарастват с много по-високи темпове.

3.Прогнозираният от правителството темп на нарастване на БВП е 2.9%. ЕК в своята пролетна макроикономическа прогноза дава 2.1%. А Standard & Poor’s предвижда 1.6%. Съществените различия от прогнозата на ЕК могат да доведат до нереалистично оптимистична оценка на бюджетния дефицит и, впоследствие – до неговото значително увеличение.

4.Планираното увеличение на брутното образуване на основен капитал е нереалистично високо – 5.5%.

5.Преките чуждестранни инвестиции отново са прогнозирани на ниско ниво – 2.4% от БВП.

6.Салдото по текущата сметка и търговския баланс се влошава.

7.Компенсациите на един нает (9.2) са предвидени да нарастват със същия темп, както при растеж на БВП от 4.2% за 2021 г., при условие че за тази година е ревизиран на 2.9%. Това е нереалистично.

8.Учудващо е изречението от мотивите към бюджета: „Привлечените депозити в банковата система ще продължат да нарастват с относително високи темпове до края на 2022 г., отчитайки завишената несигурност, но растежът им леко ще се забави.“ Не става ясно, как при сегашните почти нулеви лихви ще нарастват бързо депозитите в банките и следствие на това дори инфлацията ще намалее.

9.Прогнозата за увеличение на данъчните приходи не е подробно мотивирана.

10.Със законопроекта е предложено увеличение на максималния размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през 2022 г., от 7,3 млрд. лв. на 10,3 млрд. лв., като допълнително набраните средства ще послужат за префинансиране по падежиращия държавен дълг в началото на 2023 г. Не става ясно защо, след като има нужда от обслужване на външния дълг, това не става за сметка на другите разходи, а става с трупането на нов дълг.

Добри Митрев, председател на БСК