Бойко Рашков не е фараон, нито барон, а е политически хамелеон

Вътрешният министър Бойко Рашков за пореден път доказа Алеко Константиновата мъдрост, че „като има келепир, и бай ти Ганьо знае да обича“. И изведнъж произведе нова метаморфоза и за броени дни се превърна от човека с красноречивия прякор „Дамаджаната“ в класически политически хамелеон. А, дали пък, всъщност Рашков не е бил винаги именно такъв?

Обикнат от настоящия премиер Кирил Петков и избран лично от него за поста председател на КПКОНПИ, Рашков едва ли е забравил всички свои предходни политически превъплъщения – от обикновен комунистически следовател, избран, но не станал главен прокурор, през депутат-социалист, издигнат десетилетие по-късно с подкрепата на ДПС и за председател на Бюрото за контрол на специални разузнавателни средства.

До 2019-та, Рашков успя да се отрече и от БСП, а и от ДПС. Днес вече се отрича и от президента Румен Радев, който му осигури поста на служебен вътрешен министър и му даде така мечтаната от него власт.

Рашков моментално започна да преследва партийни активисти на партии и публично, без съд и присъда, да ги обвинява в недоказани изборни машинации, нищо, че някога с гласовете на същите тези партии е избиран на държавни постове.

Метаморфозите на Бойко Рашков продължават и ние вече не го виждаме до президента, а плътно от дясната страна на премиера Кирил Петков. Радев стана ненужен за целите и амбициите на бившия следовател в момента, в който Петков и поддръжниците му от новосформирания политически проект „Продължаваме промяната“ предложиха нова оферта на Рашков – първо редовен вътрешен министър, а сега и председател на КПКОНПИ, заедно с титлата „лидер в борбата с корупцията“.

Дали ще е далеч времето, в което Бойко Рашков отново ще промени цвета си и ще накара и Петков да съжалява, че му се е доверил сляпо, можем само да предполагаме, но е сигурно, че обещания му от „Продължаваме промяната“ пост не му е по мярка. И няма как да бъде, след като е добре известно кой точно е Рашков.

Човекът, който с хонорари от лекции по наказателно право и цял живот на държавна служба се оказа най-имотният член на Министерския съвет. В имотната си декларация Рашков се оказа с 22 недвижими имота. А само палатът на вътрешния министър в района на „Американския колеж“, който се простира на цели от 700 кв. застроена площ с 1800 квадрата двор в полите на Витоша, е оценен на няколко милиона евро. Точно този човек, който в имението си има 12 тоалетни, сега е гласен от Петков и партията му за председател на Антикорупционната комисия, която по думите му ще е основно оръжие в борбата с корупцията и необяснимите богатства и имоти на властимащите?!

Има ли обаче проблем, европейски проблем пред назначаването на Рашков за шеф на Антикорупционната комисия? Отговаря ли Бойко Рашков на необходимия интегритет за поста, който Петков припряно му предлага.

Поглеждайки към биографията и известната за вътрешния министър информация ще видим, че Рашков никога не е бил бос или член на голяма икономическа или сенчеста групировка, нито пък е бил проспериращ бизнесмен. От къде тогава може да спести един човек, цял живот бил на държавна служба, такива средства, които спокойно ни позволяват да го наречем „имотен крал“?! От жена му, нотариус. Да, законово това изглежда правдоподобно, но няма друга държава от Европейския съюз, в която някой политик дори би си позволил да номинира персона като Рашков за каквото и да е публичен пост. Та, само заплатата му на министър на Рашков няма да стигне да си плати данъците на 22-та имота?! Някой, изобщо пита ли се, този човек с какво живее, как му остават пари за храна, след като си плати газта и електроенергията.

Рашков не е фараон, нито барон, а е просто политически хамелеон, който се нагажда, според конюнктурата. Е, този път няма да успее.

Изглежда, за да се стигне до подобна номинация за председател на КПКОНПИ, премиерът Кирил Петков е в безизходица и се е отдал на отчаянието, щом точно фигурата на Бойко Рашков му се е сторила най-подходяща. Та нали самият премиер до скоро твърдеше, че именно за Антикорупционния орган ще се търсят варианти за привличане на експерти от чужбина, които да бъдат „двигателя на корупцията“ в България, а после правителството му подписа и меморандум за сътрудничество с швейцарския „Базелски институт за добро управление“, за да търси експертна помощ отвън?

С какво Рашков показа, че има качествата и уменията за подобна длъжност, така и никой не разбра. Като вътрешен министър от вече повече от година единственото, което постигна, е незаконни арести на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов и този на Владислав Горанов, репресии над гласоподаватели на партии различни от новото статукво и пълно самоуправство в държавата, което нито времето на комунизма, нито годините на прехода помнят.

Ясно е обаче защо изведнъж точно Бойко Рашков се превърна в знаме на борбата с корупцията и любимец на Петков. Защото има работа за вършене, а по-добре от него няма кой да изпълни готвената саморазправа с политически опоненти, в това число и доскорошните партньори в правителството на Петков от „Има такъв народ“, начело с лидера на партията, когото премиерът вече нарича певец.

И понеже напускайки тази „безпринципна“, по думите му, коалиция Слави Трифонов заговори за „агония“, е добре да сме наясно, че тя рано или късно ще приключи.

Преди това обаче ще станем свидетели на продължаващата агония по превземането на съдебната власт, държавността и истинската борба с корупцията, която ще започва и ще приключва с това какво мисли премиерът или вътрешният министър.

Нищо от това, което ще направят обаче Бойко Рашков и Кирил Петков днес и утре няма да убеди гражданите, че им мислят доброто и че справедливостта скоро ще възтържествува. Нито ще ги спасят в гладните месеци, които предстоят заради нехайството, далаверите и некадърността на Асен Василев, Даниел Лорер и Кирил Петков.

Единственото, което ще постигнат Рашков и Петков, заедно със сподвижниците си от вече поопърпаната коалиция, е пълна разруха, прегазване на върховенството на закона и вкарването на България в нов тоталитарен режим. Но за кратко, защото всеки тоталитатен режим има своята революция, а нашата е зад ъгъла.

Андрей Червенков/Афера