Андрей Райчев, социолог: Бегом към изборите е единственият шанс на ПП

-Г-н Райчев, „Продължаваме промяната” има ли шанс в рамките на този парламент да направи втори кабинет дори с цената на договорки и привличане на чужди депутати?

-Никакъв! Те и досега допуснаха грешка, че изобщо тръгнаха към вот на доверие, след като хората на Слави Трифонов обявиха, че напускат кабинета. Трябваше още тогава да кажат: ​край ​- отиваме на избори! И междувременно им костваше три поражения, след като предприеха три грешни атаки – до една неуспешни.

Първата беше: „Ние ще останем правителство на малцинството, няма да можете да ни свалите!”.

Втората: „Ние ще завоюваме някакви депутати от Трифонов”.

И третата: „Ще спасим нашия председател на НС”.

Те минаха в състояние на постоянна отбрана. Всяко решение оттук нататък за тях, което е свързано с борби в парламента, ще им носи загуби. А с всяка една такава загуба те се изхабяват в очите на избирателите. Дори да вземат някакви депутати на ИТН, които да се присъединят към тях по убеждения, ще направят 121 депутати. Много е трудно да управляваш с такова мнозинство. Всеки ден трябва да се следи колко са в залата – това вече го гледахме при едно друго правителство. Беше агония някаква.

-Разумен ход ли е Кирил Петков и Асен Василев направо да се откажат от мандата, който ще им връчи президентът?

-Ако някой от тях ме питаше, щях да му кажа – всичко освен изборите е груба грешка. И тази груба грешка вече е сторена. Трябваше отдавна да кажат това и понеже имат някакви привърженици, които излизат на митинги пред НС за тях и си мислят, че нещо правят. А всъщност си вредят.

-Митингите сякаш по-скоро ги заблуждават в реалните им сили?

-Точно така! Нашите политици се самозаблуждават така, а техните противници ги гледат, смеят им се и само им продължават агонията.

-Бойко Борисов ще увеличи ли подкрепата си след последните събития?

-Няма да я увеличи, но ще я запази, което е голямо постижение. Доскоро щях да ви кажа, че ще има и някаква делба между Стефан Янев и партия „Възраждане”, но сега аз не виждам такава. Стефан Янев се загуби – аз не го виждам, не го чувам. Преди три дена откри партията си, но трябва вече да се изказва и по всички въпроси. Трябва да го виждаме, слушаме, да знаем, че мисли по еди-кой си въпрос различно от другите. Това да го чувате? Аз ​- не. И за тези важни събития той мълчи, а за млада партия това не е най-перспективното. Да е известен политик и всички да го знаят – ама не е!

-Какви са потенциалните възможности на „Възраждане”, които са най-нетърпеливи за нови избори?

-До 15% подкрепа. Това са 300 хиляди души – много вероятно е да ги наберат. Всичко нагоре би ме изненадало, а над половин милион изобщо не вярвам да могат да имат. Това е таванът на Волен Сидеров.

-„Продължаваме промяната” могат ли да спрат падането на подкрепата спрямо последните избори?

-О, абсурд! След изборите те имаха един допълнителен бонус. Хората решиха, че са единствените, които могат да бият Борисов след неуспеха на Слави да направи правителство. Тия имаха 12-13%, но получиха 25%. Слави беше по същия начин. Много хора гласуваха за тях, за да приключи тая история с революцията и да започне пак нормалното. Е, тези хора няма да гласуват за тях. “Продължаваме промяната” си имат свои привърженици ​- около 400 хиляди. А бяха 750 хиляди ​- два пъти над това.

-Как ще приключи сагата с македонския казус?

-В момента по-важно е как ще го приключат македонците. (Македонският премиер Димитър Ковачевски вече обяви, че споразумението е неприемливо за Скопие – б. р.). Ако те отхвърлят френското предложение, то ще отворим очите на европейците за част от същността на проблема ни с тях.

Борисов много хитро подхвърли топката на Кирил Петков – хем е съгласен, хем оставя решението на него. Ще е много интересно, ако нашият парламент гласува предложението, а македонският го отхвърли, а има сигнали, че може да стане така. Ако стане това, ние ще можем да кажем, че сме направили всичко.

-Не е ли грешка да оставим толкова важен въпрос като проблема с езика на омразата и заграбената ни история, който имаме с македонците, на трета страна, която, първо, не би вникнала в проблема и второ, едва ли би хабила усилия да го решава?

-Точно с езика на омразата трябваше да започнем навремето, а не с Гоце Делчев. Това е нещото, което Европа разбира. Но и ще ни разбере, ако ние приемем френското предложение, а Македония от твърдоглавие го отхвърли. При македонците го има сръбското твърдоглавие. Помните, че сърбите бяха готови да воюват с цяло НАТО. Имах един познат от западната ни съседка, който обясняваше това упорство с „има сръбска глава”. Та македонците са прихванали това от сърбите.

Интервюто е дадено за “Марица”