ПОТРЕС! Българин в Канада: Моята среща с Кирил Петков и баща му в Канада и защо скъсах листчето с телефона за връзка с Петкови

Срещата ми с Кирил Петков и баща му Петко Петков беше преди 25 години на пикник по повод празнуване на 24 май от българското общество живеещо във Ванкувър, Британска Колубия. Събрахме се над 300 човека. Към обяд се чу, че пристигнали гости от Нанаймо.

Това градче се намира на остров Ванкувър, на 2 часа с ферибот.

Организаторите на Българското общество ни призоваха да поздравим новопристигналите гости и да се запознаем с тях. Беше се образувала групичка около тях. Изненадах се от итереса към новодошлите. Видимо се чувстваха на почит. Разменихме си привети.

Смути ме обаче интереса на Петко Петков към служебното ми положение и местоживеенето ми. Въпросите му бяха школувани и повече от обикновена учтивост. А аз имам изключитителен нюх. Лъхна ме на тайни служби, ДС обучение и т.н. Все неща, които искахме да забравим и изтрием от спомените си за НРБ.

Затова и устроихме живота си на възможно най-далечното място от развития социализъм.

Петко Петков повече питаше, отколкото отговаряше, а отговорите му бяха кратки. Имахме малко общо като спортисти. Две години ни е разликата във възрастта. Той е от първите в школата по айкидо в София. След неговия интерес към моите дела, за него разбрах само, че се занимава с управление на сгради и бизнес?!?

За преселник със семейството си за няколко години това си е забележително, ако бе истина. От опита ми за живота в Канада въпросите и съмненията просто напираха.

Година 1986, Петко Петков (дипломиран биолог-херпетолог) изпратен в Северна Америка по споразумение от БАН по програма за изучаване живота на мечки Гризли в парк Банф (югозападна Алберта). Спечелил и проект с изучаване на видове змии идея за борба с нашественици нямащи естествени врагове и унищожаващи местните видове природни обитатели. Работата му го е отвела до остров Гуам – огромна американска военна база с ограничен достъп, Марианските острови, Палау, Амазонка.

Хмм, звучи като че някой целенасочено го насочва, направлява и управлява.

Знанията от Софийският университет са под съмнение спорни, английският му език си личи, че му е втори. Беден ограничен речник за работата, която е вършил.

През 1991г.се връща в България за да вземе спонсорираното от него семейство, показващ годишен доход над 30 000$ КАД.

Премества се да живеят в Нанаймо.Доста оживено и контрабандно пристанище. Свързваща точка от Южна Америка със Северна Америка.

Амплоато му на биолог пасва идеално!

Та, да продължа за пикника тогава.

Семейна идилия. След обяда младежи дойдоха да кажат на сина ми, че ще се събират за мач. Кирил Петков, тогава1 7-18 годишен, лично обиколи групичките семейства за да ни прикани. Изглеждаше, че не приема отказ.

Острото му поведение не хареса на сина ни и въпреки че беше с облекло за футбол изведнъж му се изпари желанието, явно беше отблъснат от личноста на приканящия го Кирил Петков.

Общувахме си с наши приятели, когато след десетина минути Кирил Петков пак се появи и директно поиска отговор от сина ни, защо не иска да играе мач с Него?!?

За 6-7 години живот в Канада първо се научаваш да уважаваш другите. Особено – да не си позволяваш вмешателства в личното пространство.

Този младеж имаше видими пропуски във възпитанието и характера му видимо бе на комплексиран човек, а това го прави аутсайдер и живеещ по периферията на канадската мечта. Елементарния му с акцент английски език бе доста беден.

Наблюденията ми са лични и мнението ми се оформи наблюдавайки и слушайки младежите. А те между тях си веднага обръщаха разговорите на английски език, въпреки родителските намеси и забележки.

Скъсах листчето с телефона за връзка с Петкови. Майката Венета изглеждаше свястна, но подтисната.

Нямах намерение да си спомням този епизод, докато през първите години на 2000 година не се появиха, като призраци от миналото, същите тези лица, без майката. Тя остана в Канада. Странно семейство!

Младият Кирил Петков.

Първо учи биология и химия в Университета на Британска Колумбия, но в трети курс разбира, че икономиката е неговото призвание.

Първата му работа е в Брюксел, Белгия, където е валутен дилър, следва Русия.

Чудно нещо!

През 2007 г. завършва магистратура по бизнес администрация в Харвардското бизнес училище (НВS), да не се бърка с Харвард Университет!

Изградена е и бизнес версия, че Кирил развива проекти в областта на иновации с висока добавена стойност, а негова фирма притежава няколко патента по биотехнологии в САЩ. Сред най-знаковите продукти на компанията е пробиотик от цвят на българско кокиче, който помага и при отслабване, за здрава кожа, коса, нокти.

Напомня на съавторството на другаря Тодор Живков (ха,ха,ха!) с д-р Димитър Пасков, основоположникът на българската фармакологична академична школа в България.

Всъщност защитата на професурата на д-р Пасков е свързана с направеното от него през 1959 г. медицинско и фармакологично революционно откритие, което през следващите години ще способства за лечението на много заболявания. Откритието му е свързано с едно от веществата, съдържащи се в листата и цветовете на цветето кокиче. В процеса на изследванията докторът постига успех, като успява да екстрахира от листата и цветовете на блатното кокиче един алкалоид, който нарича галантамин.

Всъщност, за първи път този алкалоид е извлечен през 1951 г. от съветски учени от луковиците на т.нар. кокиче на Воронов. През 1956 г. Пасков в сътрудничество с колегата си Л. Иванов успява да извлече въпросния алкалоид и от обикновеното широко разпространено в цялата ни страна пролетно кокиче. През 1958 г. лекарственият продукт с основна съставка въпросния алкалоид става популярен под името Нивалин. От 1959 г. у нас започва индустриалното фармацевтично производство на въпросното лекарство.

Мноого познато съвпадение!

Усещането е, че тайната власт, наследник на ДС, никога не е преставала да работи по нейни си програми тъчащи паяжини (интриги, заговори, заблуди, контролиране на масите).

На качване в самолета преди да напуснем България (1990) се появи един насила ухилен тип и започна да ни снима подробно /систематично/ планово. Нашите протести го изнервиха и дори промълви тихи заплахи. След това слезе по стълбата, изпълнил задачата – да заснеме „родоотстъпниците“.

Такава беше властта на Другарите! Мразеща свободната воля и подтискане на масите до последно. Ние емигрираме заради тяхното управление, те ни снимат да ни държат снимките като компромати в бъдеще! Някои неща не се забравят, заложено е в школата им – Академия на МВР в Симеоново.

От 2007 година Кирил Петков е в България и се подвизава в СУ „Климент Охридски“ и преподава икономическо развитие и микроикономика на конкурентоспособността.

Кирил Петков е министър на икономиката в първия служебен кабинет на Стефан Янев от 12 май 2021 до 15 септември 2021.

Ирония, след като икономиката не му е силата и не го влече!

Та, откъдето го погледнеш, лъха на нечистоплътност, задкулисие и обвързал живота си с тъмните сили, управляващи територията. Семейна традиция, може би?

И все пак, не е извънземен! Наше момче, пръкнало се от ченгеджийско семейство.

Характера му е бонус да се впише в схемата.

Носи орисията на баща си.

Някак си е свързано кармично.

Е, кармата трябва да се изчисти.

Най-вероятно от наследниците и поколението на децата им.

Съвест срещу Орис!

Автор: Румен Биров, публикувано в Афера