Почтените се скараха. И хвърчи перушина, докато се разпределят парите. И после ще дойде някой “непочтен”, някой пълен загубеняк да оправя бакиите

от фейсбук профила на Рашел Леви

Всичко, което се случва в тази държава напоследък, е като оживели зловещи разкази – внушения за онази, “мутренска” реалност отпреди две години. Най-парадоксалното е обаче, че се случва сега, точно днес, или откакто победиха “почтените”, които се сбиха и самосвалиха сами.

Онези техни приказки за “ау, ужас”: “мутренското” време, престъпността, далаверите, зловещините, днес вече не само ни ги разказват. Гледаме ги ежедневно. Ежеминутно и в реално време. Трагедии, абсурди – страшно, нелепо ежедневие.

А от две години са на ход тези, дето ни разказваха зловещините. Цялата власт е в ръцете им.

Какво се случи ли?
Нищо. Преразпределят се едни пари. Временно.

Газ няма да има. Строителство – също.
Организация и структуриране на държава – забравете! Като се случи нещо – приказки.

За убиеца на Милен Цветков – приказки.
Майка му се омъжи приказно. Някой
нещо?

Държава не се подрежда с приказки.
Магистрали не се строят с приказки.
Само пари се разпределят с приказки.
Добре се разпределят.

Ако всички тези скандали бяха отпреди две години, всичко щеше да е точно. Както си беше в приказките за страшните мутренски времена.

Ама не е. Сега се случва. Точно когато почтените се скараха. И хвърчи перушина, докато се разпределят парите.

И после ще дойде някой “непочтен”, някой пълен загубеняк да оправя бакиите. … Ще понатрупа пак пари в държавната хазна. И ще тръгнат отново приказки.

Ей така се раждат “почтените”. От време на време. Чисти, бели и добри. “Спасители’ на неспасяеми.