След еуфорията от последната година, бащата на Кирил Петков увисна като мокри гащи на селски простор

от личния блог на Соня Колтуклиева

Да не се казваш Петко Петков днес. Ужасно е тъжен и унил. След еуфорията от последната година, бащата на Кирил Петков увисна като мокри гащи на селски простор.

С фамилията Петкови сме съседи в София – те са на ул.”Шишман”, аз съм на ул.”Гурко”…. Преди 30-тина години Кики беше познат в квартала като хлапето на Петко, дето избяга в Канада с любовницата си. Преди няколко години беше разпознаван като мъжът на татуираната канадка Линда от “Мастър шеф”.

После стана министърът с двойното гражданство, сетне любимецът на президента Радев, прочу се като “просто Киро”, любовникът на Лена-на-Киро-и-Миро и … един “парапет” влезе в историята на най-деструктивният и позорен период през последните 33 години.

Сега Кирил Петков е проваленият премиер, когото дори неговите сътрапезници бързо-бързо прежалиха и гледат да прикрият като срамна болест.

Днес, татко Петко, който навремето безжалостно е изоставил жена си с единствения им още невръстен син, за да емигрира във Ванкувър с любовницата си, изплака във Фейсбук:

“…В същото време, когато контактувам с близки приятели, с ужас констатирам, че те, всъщност , са от другата страна на барикадата. Замислям се, търся опора в историята. Точно така е било при зараждането на фашизма и хитлеризма. Сега, от позицията на времето, ни е лесно да видим, кое тогава е било зло и кое добро, но в онова време, хората са били толкова объркани, колкото сме и ние сега.

Как можем да си помогнем в тази ситуация? Мисля, че за да разсеем тази мъгла в обществото, не трябва да вярваме и следваме определени личности или групи от хора, а да въведем свои собствени морални принципи и да ги следваме, и то без компромиси.”

Друже Петко, на 64 години тепърва да въвеждаш свои морални принципи, не е ли твърде късно?! Трябваше отдавна да си го сторил. И да си възпитал сина си Кики на почтеност, работливост, справедливост…

Говориш за някаква обществена шизофреничност на българите и се връщаш назад в историята.

Не че ми е работа, хич даже не ме вълнува, но понеже инфантилният ти син се опита да командва живота ни през последните 6 месеца, (които мнозина българи просто искаме да изтрием от календара, толкова злокобни и безсмислени бяха!) ще те попитам: защо не направиш ретроспекция на собствения си живот и не прозреш вината си този твой единствен син да е толкова объркан, непостоянен, разпилян, неспособен да изведе нито едно нещо докрай?!

Не, драги съседе Петко, българите не сме объркани. Отвратени сме!
Синът ти и неговата шайка от шарлатани опозори идеята за промяна.

Чудя се, виждаш ли, Петко, че от другата страна на барикадата вече са Асен Василев, Виолета и Даниел Лорер? Те са си бизнес-партньори, комшии – живеят заедно на ул.”Чаталджа”3, способни са на всякакви интриги. На тях Кирил им е бреме. Затова изобщо не им дреме. Ще го стъпчат…

Аз наричам триото Кирил+Асен+Лорер така: Колунът-Хищникът-Ковчежникът.
Както пее Васил Найденов: “Клоунът след чаша чай си тръгва, тръгва уморен, изгубва се в прегръдката на мрака. Клоунът сега е пак съвсем, съвсем обикновен…”

Петко, не бързай да стягаш на Кирил куфарите за Канада. Преди това синът ти има няколко важни срещи. С Иван Гешев. Който остана главен прокурор.

Няма да римувам прокурор със затвор.

Аз не съм като котилото с пищови в кратуните, което крещеше: ”Арести, арести, арести”…

Както се казва: Внимавай какво си пожелаваш! Каквото повикало – това се отвърнало!