Вижте протокола, който подписаха днес Теодора Генчовска и Буяр Османи ПЪЛЕН ТЕКСТ

Протоколът плюс преговорната рамка на Скопие плюс заключенията на Съвета, които трябва да бъдат гласувани утре в Брюксел, в пакет съдържат мерки за изпълнение на Договора за добросъседство, които ЕК ще следи дали се изпълняват

Външният министър в оставка Теодора Генчовска и македонският ѝ колега Буяр Османи подписаха днес двустранен специален протокол в София.

Протоколът плюс преговорната рамка на Скопие плюс заключенията на Съвета, които трябва да бъдат гласувани утре в Брюксел, в пакет съдържат мерки за изпълнение на Договора за добросъседство, които ЕК ще следи дали се изпълняват, предаде БНТ.

Акцентите:

преди Скопие да започне преговори, ще трябва да промени конституцията си и да впише българите наравно с другите части от народи.

Има мерки за защита правата на хората с българско самосъзнание. Промени в учебните програми по история.

Съвместно честване на личности и събития от общата ни история.

Мерки срещу говора на омразата. Съхранение на българското културно-историческо наследство. Реабилитация на жертвите на репресии на комунистическия режим и отваряне на архивите на югославските тайни служби.

Какво следва?

В понеделник постоянните представители се очаква да одобрят преговорната рамка и заключенията на Съвета за Скопие. България ще представи декларация, в която отново ще повтори позицията си, че не признава съществуването на т.н. “македонски език”.

След това, може би във вторник, трябва да се свика политическа междуправителствена конференция за Скопие и нормална за Албания. Албания започва същински преговори, а Скопие – след промени в конституцията. Когато впише българите, ще бъде свикана втора Междуправителствена конференция за нея, или същинско начало на преговорите.

Ето някои от мерките:

-До 2 години в учебниците и табелите на паметници да бъдат написани промените по вече постигнатите договорености в Историческата комисия. Такива има за Свети Наум, Климент, Светите братя Кирил и Методий, цар Самуил.

-До 1 година да бъде постигнато съгласие за периода на Средновековието;

-През 2022/2023 г. да има общи чествания на исторически личности и събития, по които Съвместната историческа комисия е пастигнала съгласие;

-През 2024 г. да бъдат съгласувани учебни програми – отново след съгласие в комисията.

-Вписването на българите в конституцията.

-Реабилитация на жертвите на югорежима и отваряне на архивите на тайните служби.

Има мерки в четири групи въпроси: история, говор на омразата, реабилитация на жертвите на комунистическия режим, промени в конституцията.