Мон женераль Атанасов не се сети да допълни, че ГЕРБ са заснели и разпространили компрометиращото заседание на ДБ, след като Бойко Борисов се е маскирал като Христо Иванов, за да каже всичко онова, което се чу.

„Изумен съм, че се записват депутати в парламента, през последните дни ГЕРБ действа като диверсионна група“ ­ – каза мон женераль Атанасов по повод „оня запис“, но не се сети да допълни, че ГЕРБ са заснели и разпространили компрометиращото заседание на ДБ, след като Бойко Борисов се е маскирал като Христо Иванов, за да каже всичко онова, което се чу.

Защото ако го е казал истинският Христо Иванов, то скандалът не е че някой, който и да е, го е записал и излъчил, а че Христо Иванов го е казал, нали така? Скандално е, че имаш едно говорене за пред медиите и едно за пред аверите.

Бойко Борисов пък обобщи ситуацията така:

„КПКОНПИ частна бухалка ли е, или може и ние да се включим – това е спорът в коалицията на „промяната“. И наистина, ако нещо конкретно скандализира в цялата история, това е този момент. Въпреки че ако някой е учуден, ако някой си е представял нещо друго, то е бил крайно наивен и дори неадекватен.

Яд ме е, защото от години се опитваме да разкажем как функционира политическата система, какви са истинските мотиви, как се взимат решенията и какви цели се преследват. Всуе. Четат ни, слушат ни и накрая пак вярват на политическите пиари. Нищо. Така стана добре, защото го чуха от устата на главните действащи лица.

Ако четеш коментарите по медии и социални мрежи, ще си речеш: егати скандала! Сензация! Всъщност двайсетминутният запис не е нищо особено. Дори напротив – заседанието е куртоазно и неискрено, защото се води във вътрешния коалиционен формат на „Демократична България“ – „Да, България!“, Зелените и ДСБ.

Там противопоставянията са не по-малко остри, отколкото в голямата коалиция с БСП, ИТН и ПППП. Там лицемерието е подобно като за пред медиите, само че една идея по-близо до откровеността. По един начин си говорят съзаклятниците в партиите, техните действителни собственици, по друг начин говорят на националното ръководство, по трети – на активистите и членовете, по четвърти – на партньорите, по пети – на опонентите и по шести – на медиите.

Това са и степените на откровеност, като първа степен е най-голяма. Случайно излъченото заседание на ДБ е откровеност от четвърта или пета степен, тоест не нещо, което е много по различно от официално разпространяваното.

Всъщност гафовете са два – бухалката и „кой видял – видял“. Иначе останалото Христо Иванов спокойно може да го каже и по телевизията, какво толкова. Всичко е така, както го каза. С изключение може би само на онзи момент, дето Корнелия Нинова искала да държи мандата до последно, единствено с майчина грижа за КЕВР. Но пък това, въпреки че не е така, най-много става за казване по телевизията, това е и основната версия на БСП.

Изобщо, ако не бяха двата гафа, нищо притеснително за никого в записа няма.

С бухалката обаче е кофти. То е ясно, че за това се прави, ясно е като бял ден. Всяка власт си създава инструменти за въздействие. Така Станишев създаде и ДАНС. Нима армията и полицията не са бухалки, които всеки иска да овладее, нима прокуратурата не е бухалка?

Прокуратурата е бухалката на всички бухалки, затова е този вой и зор да се махне Гешев и да се тури на негово място някой друг – за да се ползва бухалката за свои нужди. Но да искаш на живот и смърт да махнеш Гешев от една бухалка и в същото време в друга бухалка на живот и смърт да искаш да инсталираш Бойко Рашков – това вече е сюрреалистично.

Ясно е, че всяка власт иска бухалки, но тези последните поне да не бяха тръбили толкова шумно за ангелската си антикорупционност. За пред балъците – ние сме борци срещу мафията и правим всичко заради тази наша борба и за нищо друго.

Насаме – кой ще управлява бухалката? Много ядове берат политиците с това, че трябва да живеят в две действителности – една по същество и друга за пред медиите. Но дори и това нямаше да е толкова страшно, ако много често тези две действителности не бяха несъвместими.

Другата издънка. Когато в края на записа разбират, че ги излъчват на живо в ефир, вместо да кажат: „какво толкова, ние от народа тайни нямаме“ и да продължат вече по-внимателно, превръщайки всичко в гигантски пиар спектакъл (никой от тях обаче не е способен на такава изтънчена и бърза реакция), те се завайкаха, засуетиха се,

Иво Мирчев завря опулената си физиономия в камерата, а отзад като фон прозвуча окуражаващият глас на Христо Иванов: „Важно е да се свали от сайта на Дарик, който видял, видял“.

Какво казваш с това? Казваш: нааках се и ме хванаха, но ако бързо изхвърлим гащите, няма да засмърди чак толкова. Сам признаваш, че си казал нещо нередно, нещо, което не би казал публично. И оставяш простите граждани да се ровят и да анализират какво е то. Така всяка твоя записана и излъчена дума е белязана с подозрението, че съдържа някакво мошеничество, някаква грозна тайна, която не бива да стига до ушите на обществото. Дори да не е така.

Всъщност историята с обнародването на това заседание на парламентарната група на ДБ не е толкова безобидна. Рутинна, да. Очаквана – може би. Но не и безобидна. Тя налага с цялата му тежка очевидност един неприятен извод – В „Демократична България“ не се ръководят от никакви принципи, от никакви идеи.

Подчиняват всичките си действия на това да бъдат в парламента и във властта. За да постигнат тази техническа цел са готови на практика на всичко.

Хайде да видим, ако хипотетично ГЕРБ изкарат хубав резултат на следващите избори и поканят ДБ за коалиция, дали ДБ няма да се навие, дали още ще ги е срам да ходят по улицата, както образно се изрази Христо Иванов: „Ако допусна коалиция с Бойко Борисов в този или в следващия парламент, няма да мога да изляза и да вървя по улицата, а аз много обичам да се разхождам из София“. Да си запишем тези слова, за да ги припомним наесен.

Пак казвам: не е проблем какво правят политиците, от тях всичко може да се очаква, при тях всичко е логично и оправдано. Проблем е, че това което говорят няма нищо общо с това, което вършат. Също така е проблем, че огромни количества прости граждани им вярват.

То е като изненадата при разкриването на травестит – мъжът може да е много симпатичен и свестен, но ако се е правил на жена, докато ти влезе в леглото…

Автор: Иван Стамболов-Сула