Третият мандат, председателят на КЕВР, Конституцията – какво се случва

от фейсбук профила на Димитър Стоянов

Заявките на Корнелия Нинова за „задържане“ на третия мандат в неизвестно време, противоконституционността на решението на НС за избор на председател на КЕВР, неизвестността около възможното решение за комисията, включително за възможното връщане на нейния стар председател Иван Иванов породиха серия от въпроси, които касаят Конституцията, Конституционния съд, неговата практика, конституционното право, Закона за енергетиката и т.н.

1.КЕВР – кой го оглавява, връща ли се Иван Иванов, какво би следвало да се направи?

С Решение № 8 от 2022 г. Конституционният съд постанови, че Решението на Народното събрание от 9 февруари 2022 г. за избиране на председател на Комисията за енергийно и водно регулиране е противоконституционно. Съгласно Решение № 3 от 2020 г. обявените за противоконституционни ненормативни актове – закони във формален смисъл, решения на Народното събрание и укази на президента – са невалидни от приемането или издаването им.

Следователно Станислав Тодоров никога не е бил председател на КЕВР, а неговият избор никога не се е случил.

Решението на Конституционния съд породи въпроса какво се случва оттук насетне?

Преди Станислав Тодоров поста председател на КЕВР се заемаше от Иван Иванов, чийто мандат изтече през 2020 г., но той продължи да изпълнява функциите на председател, тъй като нов такъв не беше избран за онзи период. Съгласно чл. 11, ал. 5 от Закона за енергетиката членовете на комисията продължават да изпълняват функциите си и след изтичането на мандата им до встъпване в длъжност на новите членове.

Една част от тълкуванията на казуса са, че след като избор на Станислав Тодоров никога не е имало, то и Иван Иванов никога не е напускал поста си. Казано по друг начин – връща ли се Иван Иванов като председател на КЕВР? Според мен – не. Първото, защото решението на Конституционния съд няма възстановително действие в един такъв случай. И второ, защото в горецитираното вече решение от 2020 година се казва:

“Обявената „ex tunc“ (от самото начало, с обратна сила – бел. авт.) противоконституционност на ненормативен акт би могла да постави редица въпроси, чието разрешаване е от компетентността на органа, постановил акта. До уреждането им, при наличие на правен спор тези въпроси се решават от съдилищата съобразно Конституцията, принципите и правилата на съответното отраслово право.”

Следователно има едно събитие, което отделя мандата на Иван Иванов от несъществуващия мандат на Светослав Тодоров и това е решението на Конституционния съд, който „занулява“ решението на Народното събрание за избора му. И както Конституционният съд е посочил обявяването на противоконституционност на ненормативен акт (в случая решението на НС) може да постави редица въпроси, чието разрешение е от компетентността на органа, постановил акта.

В нашия случай това е Народното събрание, което трябва да реши въпроса за председателството на КЕВР. Най-правилният подход, съобразен с Конституцията и законите, е да се подходи към избор на нов председател, който между другото пак може да е Иван Иванов – човек с безспорен автортет, който има право на още един мандат в КЕВР, съгласно Закона за енергетиката.

2.Може ли Корнелия Нинова да държи мандата в продължение на две или повече седмици?

Не, не може. Това би било нарушение на Конституцията.

Третият мандат се връчва на парламентарна група по избор на президента на Републиката, но поради непосочването в Конституцията на конкретен срок цари определено неразбиране, че срокове за третия мандат няма. Всъщност има и те произлизат от това, че не може една разпоредба на Конституцията да се тълкува самоцелно, без отношение спрямо другите, без определена системност, която да отчита духа, смисъла и философията на основния закон и неговите институти.

Парламентарната група на БСП първо има седемдневен срок да излъчи кандидат за министър-председател и, ако успее да излъчи такъв, той ще получи мандат от президента да предложи структура и персонален състав на Министерския съвет, който евентуално да мине през гласуване в Народното събрание – и чак тогава ще се счита за изпълнен, тоест ако бъдат избрани и премиера, и министрите. В противен случай, ако няма този резултат, мандатът ще бъде неизпълнен.

Третият мандат се връчва, за да се стигне до решение за излъчване на министър-председател и Министерски съвет в контекста на конституиране на легитимна изпълнителна власт спрямо нашата парламентарна република. Той не се дава, за да се бави, за да се решават някакви конюнктурни и политически въпроси, били свързани те с КЕВР, КПКОНПИ или нещо подобно. Конституцията има точно определен дух, смисъл и механизми, които да пазят представителната демокрация от политическа некомпетентност.

Така че Корнелия Нинова и нейната парламентарна група няма как да държат мандата, а президентът във всеки един момент може да предприеме стъпки оттук насетне, който да задвижат конституционната процедура в следващ етап – да го обяви за неизпълнен и да се пристъпи към следващия етап в конституционната процедура по чл. 99, а именно разпускане на Народното събрание, назначаване на служебно правителство и насрочване на парламентарни избори.

3.Но тогава как може да се реши въпроса с председателя на КЕВР?

Независимо че парламентарната група на БСП трябва да върне мандата и не може да го използва като параван за решаване на някакви други въпроси, президентът може в един разумен срок с оглед на важни държавни интереси да забави разпускането на Народното събрание с цел да бъде решен определен проблем.

Това, според мен, произлиза от заложената в президентската институция философия и смисъл на неутрална, балансираща власт, която олицетворя единството на нацията и която може да си позволи да действа по такъв начин. КЕВР е орган с изключителна важност за енергийната система на страната, а на фона на енергийните проблеми, ескалиращи в криза, обезглавяването на комисията от управлението на „промяната“ може да има много тежки последици.

Следователно председател на КЕВР може да бъде избран в една бърза и стегната, съобразена с Конституцията и основния закон процедура, но това няма да зависи от някаква заигравка с мандата, a ще зависи от решението на президентската институция, която да даде необходимото време това да се случи.

Разбира се, тук говорим за изключително и необичайно обстоятелство. Независимо кой заема президентският пост, независимо дали сме гласували за него или не на едни или други избори, институционалният смисъл, заложен в правомощията на президента и въплътената в него философия, позволява при определени хипотези

той да „коригира“ определени пропуски на политическата представителна система с цел да бъде защитен един по-голям интерес – в това се състои и една част от неговата функция да олицетворява единството на нацията и да позволи съществен за нея въпрос да бъде решен с цел да бъдат избегнати тежки или непоправими за нея последици.