Бойко Рашков – на косъм от целта, никога в нея и вечно втори

„На косъм от целта, никога в нея“ и „Вечният кандидат“. С тези думи следователи и полицаи описват вътрешния министър в оставка Бойко Рашков. Аргументите им са два, уточнява „Телеграф“.

Въпреки че е избран за главен прокурор през далечната 1998 г., президентът тогава Петър Стоянов не издава указ за назначаването му. Рашков се разминава буквално на косъм от целта да е властелинът на обвинението.

Вторият аргумент на юристите, които повече от 20 години са работили с него, касае сегашния момент, в който отново с милиметри пропуска целта – да оглави КПКОНПИ.

По-младите хора не познават частта от кариерата на МВР шефа, която датира от годините на прехода. Нямат никаква представа и от факта, че е бил депутат от БСП (гражданската квота), бил е шеф на соцлидерката Корнелия Нинова в следствието, преподавал е на доста от депутатите право.

Соц

Бойко Рашков е роден на 28 септември 1954 г. в благоевградското село Огняново. Завършва право в Софийския университет и кара стаж като стажант в Софийския градски съд.

През 1981 г. започва работа като следовател в Районната следствена служба в София. Там прекарва цели 11 години, когато се изкачва в кариерата и е назначен за зам.-шеф на Националната следствена служба. Три години трябват на Рашков, за да оглави директно НСлС през 1995 г. Междувременно успява да стане и доктор по право.

Вече бивши следователи казват, че през онези години Рашков работи в голям тандем с тогавашния главен прокурор Иван Татарчев. Вероятно това му оказва влияние и го окрилява да се прицели в поста на обвинител №1 на България. Процедурата се завърта в края на 1998 г., когато изтича мандатът на Татарчев.

Тогавашният Висш съдебен съвет провежда две тайни гласувания, тъй като на първия тур никой от мераклиите не успява да събере заветните 13 гласа „за“. Вече при втората процедура Рашков получава 16 гласа, а опонентът му Явор Бояджиев едва 7. Изборът е през ноември 1998 г., а самото назначаване трябва да се проведе в началото на следващата година, когато изтича мандатът на Татарчев.

През цялото време президентът Стоянов предупреждава, че няма да издаде указ за назначаване на Рашков, но това не смущава избрания ни най-малко. В крайна сметка обаче държавният глава не подписва документа. В същото време депутатите от СДС променят закона и се сменя изцяло съставът на ВСС. Новите членове на съвета провеждат нов избор за главен прокурор и избират Никола Филчев.

Роко

След този голям удар в кариерата си Рашков остава шеф на НСлС до 2001 г.

След това влиза в 39-ото народно събрание като депутат от гражданската квота на БСП. За една година в периода 2008-2009 г. е бил заместник-министър на правосъдието. След дълга пауза и работа в следствието оглавява през 2013 г. Националното бюро за контрол на специални разузнавателни средства, където остава до 2018 г.

Един от най-отявлените критици на Рашков е бившият вътрешен министър Богомил Бонев. Още м.г., когато Рашков беше назначен в служебния кабинет на Румен Радев, Бонев го скастри през Фейсбук, като го върна в ерата на кърджалийския кримигерой Ерджан Рашид-Роко.

„Не искам да разочаровам късопаметните фенки на този Бойко, но тогава свихме перките на герберския лидер. Беше още малка заплаха. Не знам Рашков къде се слага. По-важното е, че тогавашният главен прокурор Татарчев кадруваше на маса с мутрите.

Пример Кърджали. Така Роко назначаваше окръжни прокурори. А Бойко Рашков воюваше срещу вътрешния министър. На страната на Татарчев. И на страната на мутрите.

Като първоначално мина етап на сервилност. Покана в „Славянска беседа“, угодничество. Започна да ми писва от позьори и безпаметно население. Тази пудра никога не се е борила срещу мутрите. Напротив!”, пише Бонев.

Битки

Две от най-грандиозните битки на Бойко Рашков вече като редовен министър на вътрешните работи са срещу бившия премиер Бойко Борисов и срещу главния прокурор Иван Гешев. Първи на мушката беше взет обвинител №1. Рашков подаде сигнал срещу него. Обвиненията са, че Гешев не само че не разследва бившите управляващи от ГЕРБ, ами и ги варди от всякакви проверки.

За една година между двамата бяха разменени толкова страстни обвинения, че може да се напише отделна книга за тях. Враждата стана толкова грандиозна, че оказа жестока преса и върху работата между МВР и прокуратурата, а наяве излязоха и няколко случая на ритане по кокалчета между спецпрокурори и антимафиоти от ГДБОП.

Става дума за разследването на казуса с АМ „Хемус“, по който към момента има само един обвиняем – футболния съдия Борислав Колев, който е под домашен арест.

Втората битка Бойко vs. Бойко е донякъде свързана с първата. Според хора от системата на МВР Рашков ще се запомни основно с ареста на Борисов.

На 17 март вечерта полицаи задържаха бившия премиер в къщата му в Банкя. Паралелно в ареста за 24 часа бяха вкарани Севделина Арнаудова и Владислав Горанов. Акцията се ръководеше от Главна дирекция Национална полиция. По-малко от месец след това Софийският районен съд отмени заповедта за задържане на лидера на ГЕРБ и осъди МВР да му плати 310 лева разходи по делото.

Полицаите

Най-невидимата за обикновените хора, но всъщност една от най-грандиозните битки на Рашков обаче е тази в самото МВР. Дали е нанесъл щети, или е спомогнал за промяната в него само времето ще покаже.

Декларира 19 придобити по брачен договор

Скандал се развихри около Бойко Рашков и за броя на имотите му, големината им и парите на влог. Самият той декларира официално, че има 19 имота, сред които три апартамента и части от къща в София, жилище в Несебър и още две къщи в с. Антон. Всички те са придобити по силата на брачен договор от 2019 г., пише в документа.

Новото, в сравнение с последната публикувана декларация, е обявено право на ползване върху три имота в столицата. Както и досега Рашков притежава половината от две ниви в с. Скребатно и два автомобила – Нисан “Патрол” и BMW.

От документа се вижда, че Рашков държи в банка 158 138 лв. и 10 000 лв. в кредитна карта. Вложенията му в инвестиционни фондове са 645 000 лв. През януари от КПКОНПИ обявиха, че го проверяват по сигнал за недекларирани имоти и влогове. Каква е съдбата на проверката, от комисията все още не дават информация.

Крещи към Евгений Михайлов: Какво си мислите вие бе, копелета?

“9.,0 ч. сутринта, 4.07.1990 г. Въвеждат ме в кабинета на Бойко Рашков за пореден разпит за “танковата касета” с репликата на Петър Младенов “Най-добре е танковете да дойдат”. Предишният разпит беше 9 часа без прекъсване. Следователят Рашков е зад бюрото си и още с влизането ми започва да крещи: “Какво си мислите вие бе, копелета с копелета?”.

Посяга към вестника, който е пред него, и започва да налага дървения плот със сутрешния брой на в. “Демокрация”: “Какво е това беее, каквооо?”.

Това написа още преди няколко години режисьорът Евгений Михайлов, който записва с камерата си легендарната фраза на Петър Младенов, а след това започва разследване дали е истински записът. Разследването води лично Бойко Рашков. Михайлов споделя, че Рашков го е разпитвал в продължение на 20 часа и е „опитвал да манипулира показанията” му.

Същия ден, 4 юли 1990 г., следобед експертната комисия излиза с категорично заключение, че записът е автентичен, а на 6 юли 1990 г. Петър Младенов подава оставка.

“Тогава не можех и да си представя, че през 2021 г. комунистическият следовател Бойко Рашков ще стане зам. министър – председател и министър на вътрешните работи на натовска и европейска България. Сега ще чакам да видя какво ще стане с нас, “бившите хора”, написа във Фейсбук режисьорът.

По темата излезе преди няколко дни и Коста Богацевки, бивш главен секретар на МВР, а преди това и разследващ убийството на Георги Марков.

„Само благодарение на това, че Евгений Михайлов информира Желю Желев и Ивайло Трифонов, двамата отправят призив към събралото се множество, протестиращо пред Народното събрание, да се разотидат, което започва и това довежда до спиране на заповедта за действие на танковата бригада. Аз лично участвах в разследването”, написа той.

Последвайте ни вече и в Телеграм