| | | | |

Какво става, големият балон „съдебна реформа” вече не е актуален ли? Спука се напълно ли?

Темата за Великата съдебна реформа (ВСР) някак позамря в последните седмици. На прага сме на нови избори, а апологетите, зовящи главният прокурор Иван Гешев да си ходи, сякаш се спотаиха в мишите си дупки.

Дори в обръщението си, направено при предаването на управлението от Кирил Петков, в речта на последния преобладаваха самопохвалите.

Прокуратурата беше спомената мимоходом, по-скоро по линия, че трябва да си отвори очите за „видимите, тежки злоупотреби, нарушения и престъпления, извършвани години наред от приближените на предишната власт.”

Дори Гешев не беше назован поименно, а Петков само ни се похвали (отново), че вече имало механизъм за разследване на „недосегаемия главен прокурор”. Липсваше дори и намек, че смяната му отново ще е приоритет в програмата на ПП за предстоящите поредни предсрочни избори.

Какво става, големият балон „съдебна реформа” вече не е актуален ли? Спука се напълно ли? Или просто стана пределно ясно на всички, че зад мантрата за промяна и подобрение на работата в правосъдната система, всъщност стои един-единствен интерес – овладяване и на прокуратурата, което задължително минава (ше) през смяна на неудобния им главен прокурор.

Да, ама не им се получи. Нито на ДБ, нито на правосъдната им министърка Надежда Йорданов, по-популярна с прякора си „Жената зад щанда”, нито на ПП, нито на Кирил Петков.

Дори и в медийните официози на ДБ статиите за Гешев далеч не са толкова много и толкова агресивни, както бяха доскоро. В медиите по периферията, които също обслужват интересите на ДБ и ПП, положението е същото.

Акцентът сега е върху Газпром – конкретно ДБ се надяват, че по тази линия ще съберат повече гласове, които ако не друго, поне ще им осигурят присъствие в парламента с десетина депутати.

Разбира се, големите мераци отново са свързани със сладки постове в нов кабинет. Но този път това не е толкова сигурно. Нито ПП вече са „спасители“, a и не могат толкова самонадеяно да казват, че само да ги изберат, и а-хааа, ще свършат чудеса – да, видяхме и Надежда Йорданова, и Борислав Сандов какви ги сътвориха.

Но това съвсем не означава, че мераците им да сложат ръка върху прокуратурата, са секнали. Не, просто на ход е тежката артилерия. Или по-точно, вече ще се действа задкулисно, под прикритието на уж уважавани, но всъщност крайно одиозни фигури и организации.

От няколко месеца на сцената отново е съдията в Софийския апелативен съд, бивш член на ВСС и бивш председател на Съюза на съдиите в България (ССБ) Калин Калпакчиев. Ако някой е забравил кой е той, да припомним.

Калпакчиев е от отдавнашните радетели за съдебна реформа, правоверен борец от сектата, зовявща за отстраняване на главния прокурор, апологет на разни НПО-та. Калпакчиев беше и председател на състава, освободил касапина Джок Полфрийман.

Получавал е награди и от БХК (Български Хелзински комитет), а при освобождаването на австралиеца, съдът взе предвид положителна характеристика на осъдения, дадена му от страна на председателя на организацията Красимир Кънев. Магистратът пък е получавал награди от БХК, а самата организация често организира семинари за съдии и следователи.

Абсолютен конфликт на интереси. Критичен, краен, циничен!

Не са единични и случаите, в които ССБ и БХК са излизали с общи мнения и призиви, касаещи въпроси, свързани с прокуратурата и съдилищата. Общи са им и донорите – по един или друг начин са финансирани от различни чуждестранни организации, например „Отворено общество“.

Калпакчиев беше и част от състава, пуснал убиеца на Милен Цветков под домашен арест.

През април имаше знаково интервю с него, в което той посочи, че ССБ отдавна предлага промяна в структурата на ВСС – премахване на Пленума или съществено ограничаване на правомощията му да избира председателите на върховните съдилища, включително и участието на съдия в прокурорската колегия,

както и да се избират от парламента членове на прокурорската колегия, които обаче да не са прокурори. Според него, специализираното наказателно правосъдие е било създадено без обективна необходимост, а фактите за зависимост на главния прокурор от политическата власт са пред очите на цялото общество.

След това Калпакчиев имаше разни други гостувания, в които акцентът отново беше как да се окаже натиск на ВСС, за да отстранят Гешев. Е, да, не каза натиск, но зад напудрените слова за промени в Съвета, пределно ясно личаха крайните намерения – елиминиране на главния прокурор.

Не им се получи и контролът върху ВСС, затова правомощията му, видите ли, трябвало да били преразпределени към други субекти.

„Не бива съдебната власт да бъде управлявана от орган, в който има противопоставящи се групи“. Казано по-просто – над ВСС трябва да им контрол от общите събрания на съдиите.

Да, не е шега, ето точния цитат: „ВСС трябва да бъде поставен в зависимост от решенията на общите събрания на съдиите и други форми на пряко съдийско участие. Чрез разтоварването от несвойствените му правомощия ВСС трябва да бъде сведен до обикновен кадрови орган. С други думи – трябва да го направим много по-незначителен.“

Калпакчиев дори не се свени да назове нещата с точните им имена – ВСС, по един или друг начин, трябва да бъде елиминиран.

Не по-малко интересно е, че се включва и тежката артилерия в играта – така любимите му на него и кръга около ДБ НПО-та.

„Правосъдието трябва да се демократизира“, като това означавало съдиите да помагат на социално неравнопоставените и уязвими групи, а „съдиите трябва да застанат зад каузи, които да покажат на обществото, че дават решение на значими социални проблеми.“

Така, така – разбрахте ли? Осмисляте ли тези цитати? Тоест съдиите, и то вече съвсем официално, да се колаборират и буквално да се слеят с разни НПО-та, които обслужват разпределението на едни постоянно прииждащи милиони, отпуснати за интеграция на малцинствени групи например.

Нали се и сещаме кои са основните неправителствени организации, които папкат и разпределят тези средства – любимото на Калпакчиев БХК, както и придобиващите все по-голяма численост ЛГБТИ организации.

Спонсорите им също са ясни – „Отворено общество“, „Америка за България“, Европейски център за правата на ромите, Фонд „Джърман Маршал“ и прочее субекти, финансирани от различни влиятелни милиардери, някои и от кръговете на т. нар. демократи в САЩ, които са все по-крайно и опасно олевяващи и налагащи радикални политики, подкрепящи малцинства, трето и петополови, престъпни елементи, анархистични групи и други крайо леви образувания.

И за капак, сега вече, както призовава и Калпакчиев, съдиите трябва да се отдръпнат от публичността, но вижте защо – за да се стимулира участието на съсловието в различни НПО-та.

Като се има предвид, че дори бе оставено правото ССБ да кандидатства по проекти, което е доста спорно всъщност, сега вече съдиите трябвало даже да бъдат стимулирани да помагат на най-уязвимите групи в обществото.

Интересно само как това се припокрива с работата им. Как ви се струва? Етични стандартни, безпристрастност, обективизъм, липса на конфликт на интереси – дали Калпакчиев и присъдружните му се интересуват от това.

А помните ли, че през 2020 г. ДБ заплаши да сезира ЕС, ако промените, които касаеха финансирането на НПО-тата, бяха приети. Тогава ВМРО предложиха НПО-тата да декларират финансиранията си от чужбина и да осигурят прозрачност на процеса.

Да, именно коалицията, която през годините ни проглуши ушите, че уж се бори със зъби и нокти с корупцията, счете, че е абсолютно неприемливо да знаем повече за финансирането на разни хиляди знайни и незнайни организации.

Може съдебната реформа, разбирайте овладяването на прокуратурата и отстраняването на главния прокурор Иван Гешев да не се осъществи, но идва ред на вече неприкритите колаборации между съдии и НПО-та.

Автор: Виктория Георгиева

Последвайте Budilnikbg.com във  Фейсбук и Телеграм

Similar Posts