Кога се роди идеята Румен Радев да оглави президентска република?

Има такъв народ на Слави Трифонов се превърна в основен поддръжник за втория мандат на президента Румен Радев и с аплаузи прие назначения от него четвърти служебен кабинет начело с Гълъб Донев.

Вчера пък Дългия заяви самоотвержено, но без правна стойност, че иска да влезе в Народното събрание с идеята да инициира национално допитване с въпроса – да стане ли България президентска република, или да остане република с парламентарно управление.

Кой обаче лансира за пръв път тази идея и кога?

Не с референдум, а директно с предложение за конституционен ремонт, излезе още миналата година анализаторът Слави Василев, син на близкия съратник и приятел на държавния глава – бизнесмена Васил Василев.

Тогава, в навечерието на поредните парламентарни избори, се разкри, че Стратегическият съвет при Радев дори се бил заел със задачата да нищи какви са възможностите за промяна на основния закон, свикването на Велико народно събрание и съответно, промяна в държавното устройство.

Темата покрай всички политически разпри и спирала от вотове обаче се озова в кьошето и сякаш бе заметена, пише Лупа

Назначеният след изгонването на дясната ръка на Корнелия Нинова от “Дондуков” 2 Калоян Методиев нов шеф на стратегическия съвет – Александър Маринов, изрично бе попитан в началото на тази година дали Радев има амбицията за разширени правомощия именно чрез установяването на президентска република.

Той отрече, но призна в прав текст, че взаимодействието между трите власти и институциите трябвало да се подобри, с намек отново за ремонт на конституцията.

Обратно към Слави Василев – който всъщност лансира идеята за президентска република точно по времето, когато Румен Радев стана държавен глава през януари 2017 г.

Концепцията на политолога е следната – след като няма баланс сред изпълнителната власт (правителството), законодателната власт (Народното събрание) и правосъдната власт, макар че по конституция те са равнопоставени, се губи вярата у хората за законов ред.

Това води до незаинтересованост към политическия живот. Затова изпълнителната власт трябва да се избира директно от хората, вместо представителството в Народното събрание. И се аргументира така:

“Нарочно заобикалям думите “президентска република”, макар че само така може да се осъществи действителен контрол и поемане на отговорност. Защото политическият хайлайф толкоз го е боязън да не бъде упрекнат, че злоупотребява с власт”.

Ето какво написа той 5 години по-късно след вчерашния взрив от кабинета на Слави Трифонов:

“Слави Трифонов преди малко изненадващо обяви, че ще се бори да иницира референдум за преминаване към президентска република. За съжаление не ми е много ясно как може референдум да постигне това, тъй като това би било прерогатив на едно Велико Народно събрание.

Не ми и се струва, че Слави Трифонов има политическия капитал да защити тази идея. Тя изисква лидерство, способност да формираш консенсус, диалогичност – все качества, които му липсват.

Идеята обаче е правилна. Преди малко четох пост на един от пиарите, които поддръжат ПП и всички, които гравитират около убежденията на “Промяната”. Основният му аргумент е, че президентската република означавало концентрация на власт без парламент. Разбирай диктатура.

Не. Концентрация на власт има в сегашната система. Премиерът Борисов най-редовно нареждаше на депутатите на мнозинството. В правителството Петков премиерът беше делегирал това на Лена Бориславова.

Това се случва във всяко едно правителство откакто 7-то Велико народно събрание прие сегашната Конституция. В българския парламентаризъм премиерът е всесилен. И това няма да се промени.

В сегашната система няма разделение на властите. Там се крие корупцията, която всички борим, там се крие преяждането с власт и всички екцесии, на които ставаме свидетели.

Само че едни го виждат, а други се правят, че натам гледат. Това е разликата между мен и много хора.

Президентска република може да означава диктаторски режим, може да означава и
силна демокрация – зависи от фините настройки в Конституцията.

Надявам се хората на Трифонов да не амортизират темата, да разберат, че трябва да говорят компетентно, в един глас и да наблягат на понятието ”разделение на властите”.

Да обяснят на хората защо сегашната система дефектира. Да обяснят защо в сегашния парламантаризъм разделението на властите е само на хартия и защо е важно властите да “бъдат разделени”.

Опитахме “промяната”, дойдоха млади и образовани в Харвард хора. И какво стана? Обратно в спора кой краде, кой е свестен, всеки в своя лагер, с още по-разделено общество.

По времето на Борисов поне имаше яснота – лошият беше той, а ние бяхме свестните. Сега свестните толкова се изложиха, че лично аз не знам в кой отбор да се класирам. А докато се караме България продължава да не се отлепя от дъното.

А за това трябват много сериозни комуникационни умения.

Аз лично ще се боря колкото глас имам, за да Ви обясня разликата между диктатура и президентска република. И защо според мен демократичната президентска република с ясен “механизъм власт-власт възпира” е най-подходящата форма на управление.

И защо в сегашната власт, когато кабинетът е редовен, премиерът е точно онзи авторитарен, всесилен образ, който уж, опитваме да избегнем”.

Последвайте Budilnikbg.com във  Фейсбук и Телеграм