Цвета Караянчева громи ПП от Родопите: Ефектът от „Промяната“ – празни приказки и празни хладилници

В село Дружинци община Кирково знаят приказката за неволята. Няма кой да ти помогне, ако не си помогнеш сам. Събрали са помежду си 34 000 лева и с доброволен труд укрепват и ограждат селското гробище. Леят бетон, вдигат ограда… А парите не стигат. Общината не помага.

Това написа водачът на листата на ГЕРБ/СДС в Кърджали Цвета Каранчева след среща с местните.

В Дружинци няма детска площадка, няма и спортно игрище. Младите бягат в чужбина. Възрастните се готвят за зимата – прибират дърва, затварят буркани. Човешки неволи, пояснява Караянчева и добавя:

През последната година и половина държавата напълно абдикира от малките населени места. На кого да вярваме, питат местните хора.

Винаги съм имала тяхната подкрепа. Затова нямам право да ги лъжа, нито да им давам напразни обещания. Вярвам, че заедно ще върнем Източните Родопи в дневния ред на страната.

Караянчева разговаря и с жителите на кърджалийския кв. “Байкал”, които я посрещат с репликата: “Съсипаха държавата”.

Местните масово се отказват от газоснабдяване заради ценовия шок. В наглед спокойния квартал кипят спорове за и против Русия и НАТО, пресмятат колко хляба се купуват с една пенсия, негодуват срещу дупките по улиците и несъбраните боклуци.

Оскъдни са усмивките, надделява огорчението от ситуацията в страната и тревогата за бъдещето. Зад високите стени на къщите се крие несигурност. Много от дворовете вече са празни, разказва Карянчева и прибавя:

Занемариха града ни, казват в “Байкал”, дано поне държавата не запустее. Време е да сложим ред в хаоса!

Ето какво още разказва Караянчева след срещата си с жителите:

Идва зима, в магазина е скъпотия, а дървата за огрев гонят 200 лева кубика, жалват се хората по селата в Кърджалийско пред водача на листата на ГЕРБ Цвета Караянчева и кандидатите за народни представители.

Дядо Садула от Стремци слуша от сутрин до вечер да се тръби за ръста на пенсиите, а на него парите му стигат за има-няма и седмица.

Повече от 20 години е бил на държавна служба, видял е всякакви люде и знае, че няма файда от политици дето ходят само по жълтите павета и не милеят за родния си край.

Говори за децата и внуците, разпилени по градовете, за зеленчуците по двора, които продължават да хранят семействата на село и за онова орехово дърво, от което ръцете му са почернели.

Демографска криза, криза с дървата, с бензина, със строителните материали….свят кризи ни сполетяха, споделят хората в Стремци, докато си пият сутрешното кафе и пресмятат стотинките за хляба.

Пред такива като тях човек си разголва душата като на изповед, защото житейската им мъдрост е неподправена, истинска, земна. Не заслужават да са „опитни зайци“ на управници с вносни дипломи, дето „разбъркаха“ държавата, казва Караянчева.

Обезсърчени са хората и в село Горна Крепост. Усещат кризата по джоба си, по сметката за тока и касовата бележка в магазина. Живеят на кредит.

Помнят с добро времената, когато хлябът беше левче, а кубик дърва – 80 лева. Сега и храната на масата, и топлото за зимата струват двойно. Оплакват се, че дървата са скъпи, а доставките закъсняват.

„Разбирам ви, отговаря Караянчева. Горските стопанства не подсигуриха дърва за местното население, не организираха навреме търговете и вместо за домакинствата се погрижиха първо за бизнеса.

Затова хората на село сега са принудени да плащат по 150-180 лева за кубик дърва, при все, че живеят до гората.

Това е ефекта на промяната в реални условия – много шум за нищо. Празни приказки и празни хладилници“.

В селската кръчма в Калоянци настроението също е минорно. Хората са изгубили доверие във властта – и в местната, и в централната. Идва зима, цените скачат, проблемите се трупат, държавата нехае. Възрастните чакат топъл обяд, за младите няма работа. Лесно се обезверяват.

„Вече 15 г съм на терен и се боря за достоен живот и право на свободен избор на всички честни и трудолюбиви хора в Родопите, които не искат да бъдат лъгани и манипулирани.

Капка по капка пробихме стената от недоверие, за да можем днес гордо да стъпим във всяко кърджалийско село.

Сещам се за клишето “София не е България”. Крайно време е да го разберат и политиците от “Промяната”.

Последвайте Budilnikbg.com във  Фейсбук и Телеграм