Христо Иванов – Бойкикиев в Огледалния свят на партийния морал
Ако живеехме в нормална демокрация, Христо Иванов щеше да бъде карикатурен герой. Нещо подобно на Дочоолу, Бочоолу и Гочоолу на Алеко Константинов, които правят избори на масата в кръчмата.
Защото Иванов добре познава партийните сбирки на олигархични софри и как на белите покривки се пренарежда дневният ред на обществото, как се реди „мейнстрийма“ на медиите и как задкулисието си избира пионките.
Всъщност цялата биография на партиеца Иванов е показно за политическата повратливост, в която който дава парите, поръчва и музиката.
При него са ясни само две неща – кой е босът (Иво Прокопиев) и кой е врагът – Делян Пеевски и ДПС.
Защо? Защото Шефът така иска. Бой по народния представител, който не си мълчи за далаверите на Прокопиев и който се пробва всячески да ги пресича.
Затова и Пеевски е омаскаряван ежедневно от Прокопиевата чета. За да се пресече възможността нормалните граждани да имат свой глас в парламента, който да брани техните интереси.
Само ще припомним, че на последните два предсрочни вота различни пионки на олигарха се явяваха персонално срещу Пеевски – и във Велико Търново, и в Пазарджик с мантрата, че щели да спасяват народа от него.
Народът обаче не е прост и бързо показа жълт картон на самозванците, гласувайки доверие на Пеевски в пъти по-високо от това за въпросните пионки. Което видимо много разклати нервите на Иванов.
И така, след вота от предната неделя, вместо да започне да дава работещи решения за сформирането на кабинет, който да извади страната от кризата (в която впрочем я запрати именно доскорошния кабинет с участието на ДБ), запя фалшиво старите опорки от Шефа срещу ДПС и Пеевски.
В очевидно желание да търси не решения, а конфронтация.
В дните, в които държавата за пореден път е разклатена от партийни боричкания и мераци за безконтролна власт, именно биографията на съпредседателя на „Демократична България“ е тази, която трябва да се препрочита и преповтаря.
Защото сама по себе си представлява нагледен урок как изглежда Огледалния свят на партийния морал.
И е чудесен контрапункт на героичните му изказвания от последните дни, с които чертае разделителни линии между тази и онази партия или нагло сочи с пръст конкретни хора.
А самото политическо начало на Иванов е червено. Досущ като това на двамата му ментори – политинженера Иван Костов и олигарха Иво Прокопиев.
Христо Иванов, сам регистрирал се в адвокатската колегия с имейла „boykikev@yahoo.com“ е истинско комунистическо чадо, люляно на коляно в партийната централа на БКП от видната представителка на червената номенклатура Мария Бойкикева.
И до днес в коридорите на „Позитано“ се разказва градската легенда как младият Бойкикев се появил пред другарите и заявил, че трябва да го изберат за лидер, защото бил „умен, красив и приличал на Христо Ботев“.
Явно обаче целият този ум и красота не е бил оценен от другарите и Бойкикев се отправя към светлото синьо политическо бъдеще… на олигархична пионка.
За да се събере със съпартийците от „Позитано“ 20 години по-късно на управленската софра в последната четворна коалиция, бутнала страната към ръба на фалита.
Но за това след малко.
Иначе годините след червения период на Христо Иванов преминават в неуспешно адвокатстване (от което е изгонен и до днес), професионално протестърство, преминало в закани да свали мафията ГЕРБ, за да се стигне до това да стане министър на правосъдието само няколко месеца по-късно във второто правителство на Бойко Борисов.
Престоят му в правосъдното ведомство пък може да бъде запомнен само с две неща.
-Обещавана съдебна реформа, която обаче така прекрои съдебната власт, че тя стана още по-парцелирана от преди.
-И разследване срещу Бойкикев за фалшиви подписи под официални документи на министерството.
Но както стана ясно, няколко години по-късно фалшивите герои на Прокопиев като Иванов и Кирил Петков не са големи фенове на закона и Конституцията и затова си ги газят както намерят за добре.
Или според интереса на шефа им…
Следват нови серии от анимационния филм „Бойкикиев гони властта“, белязани от създаването на партия в МОЛ и изтеклите стенограми АРГО, в които всеки видя, че истинския бащица на поредния политически проект е не кой да е, а медийният монополист и енергиен олигарх Иво Прокопиев.
Дългите над 20 страници стенограми са истинското огледало на морала на задкулисието у нас, което си инсталира политици, реди дневния ред на медиите и обществото и няма проблем да се прегръща с други олигарси, стига да има кой да плаща политическия масраф.
От стенограмите изплува и един „Черен лебед“ (по думите на самия Иванов), който пък показа нагледно защо съдебна реформа у нас не може да има, или поне докато съда удобно служи на същото това задкулисие.
След тези скандали Иванов премина в гнездящ период – явяваше се на избори ту сам, ту с другото партийно отроче на Костов – ДСБ.
За да се стигне до момент в който двата губещи избори проекта успяха да докретат и да прескочат олимпийската граница за влизане в парламента.
Вярно, не с много, но с достатъчно, за да се доберат до кокала на властта. В отровна прегръдка с другите олигархични креатури – Асен Василев и Кирил Петков. И със старите другари от „Позитано“.
В тези последни месеци на власт, Иванов така и не подхвана обещаваната съдебна реформа. Но уреди шефовете си да останат без дела като закри спецправосъдието.
И след това отново кротичко се сви в ъгъла до момент, в който започнаха преговорите за сформиране на нов кабинет в рамките на 47-то НС.
За тези, които вече са забравили, ще припомним, че след първия успешен вот на недоверие Кирил и Асен се юрнаха да пазаруват депутати, в опит да сформират ново мнозинство, докато за пред камерите течаха преговори с досегашните коалиционни партньори.
Случайни забравени камери в НС обаче изловиха партиен отчет на Иванов, в който нежно обяснява, че КПКОНПИ е бухалка, която всички искат да държат в ръцете си, както и че циркът, който тече е повече за пред публиката.
Иначе всичко е точно.
И така плавно стигаме до днес, когато същият този Гочоолу реди нови мантри и опорки пред медиите, за да оправдае съществуването си.
А методите са като от вчера – сочат се едни хора за лоши (Делян Пеевски и ДПС), а едни други се опитват в пушилката да се скрият зад тях.
И да редят следващата политическа софра за оядени олигарси. Порочен цикъл, който може да се спре само с разчистването на Огледалния свят на Иванов, Прокопиев и останалите задкулисни играчи.
Източник: Блиц
Последвайте Budilnikbg.com във Фейсбук и Телеграм
