Адекватен министър на финансите щеше да знае за прогнозите за поскъпване на заемите на международния пазар, освен ако този министър не е Кокорчо, на когото акълът му е в далаверата и Наско Културата
Търсим отговори, но не сме наистина настоятелни в търсенето.
Защото знаем какви са отговорите и затова не искаме да ги видим.
от фейсбук профила на Александър Урумов, писател
Не смятаме, че нещо може да се направи…
България се лута върху подвижни пясъци като изгубен бедуин в непозната пустиня.
България затъва пред очите ни и цялото общество е част от проблема.
Едните – заради танца им с площадните демони на олигархата, другите – заради отчуждението им от реалността.
“Обичам родината, мразя държавата”, нали?
Взаимно е. Каквото посеем, това вече жънем.
Сеирът струва скъпо, много скъпо – за сведение на милионите сеирджии, които си мислеха, че не ги засяга. И още си го мислят, понеже толкова и са решили да стигнат в мисловната си дейност.
Билетите за сеира на държавния разпад струват толкова скъпо, че дори не подозираме каква ще е крайната цена – растящи лихви по растящия външен дълг:
-адекватен министър на финансите щеше да знае за прогнозите за поскъпване на заемите на международния пазар, освен ако този министър не е социално безчувственият Кокорчо, на когото акълът му е в далаверата и Наско Културата.
Просто не им пука, това е истината.
Червени линии били начертали всички партии – явни и тайни.
Само да не прокървят по някое време тези червени линии…
Защото отмъщението на ситите /олигарси/ го видяхме, те се наситиха с приключването на спецпрокуратурата.
И как е, престъпността рухна ли, или рухна МВР с това алкохолизирано зомби начело, под чиято олюляваща се стъпка сега като завещание се олюлява цялата система…
Сега идва злобата на гладните, о, да, идва, и още как.
България е в процес на свободно падане, още не се усеща и вижда ясно, но ще се усети и ще се види.
България е като хвърчило, подмятано в ураган – и няма екшън-герой на хоризонта, няма никаква противотежест, която да помогне: цялата политическа класа си сече здраво клоните под себе си, мислейки, че другите ще пострадат повече.
Не, Вуте, ти си в пакет с Нане, на когото също ще му е зле, но и теб няма да те подмине.
Балонът се надува, надувайте, момчета, на път е да стане на парчета.
Писал съм и по-закачливи текстове, в които предупрежденията бяха с усмивка.
Какво от това?
Сега пиша с усещането за ускоряващо се свободно падане, с усещането за предстояща катастрофа на държавата и на цели сектори, на цели системи в държавата…
Какво от това?
Търсим отговори, ама наужким, защото знаем отговорите, и те не ни харесват. Никак.
Нека Бог да ни помилва и помогне – всяка друга фалшива надежда ще се изпари като мираж в пустинята; всяка друга илюзорна опора ще се срине като свлачище след пороен дъжд.
Нека Бог да помилва и помогне на България – на сегашните политици /с уважение към изключенията от загрижени и свестни хора, има такива/ няма как да се разчита.
Разумът днес е малцинство, в опозиция е разумът.
Безумието е на власт.
Ще страда мнозинството.