България взе нов дълг от 1,5 млрд. лева, съобщи Любомир Каримански
България успешно пласира 1.5 млрд. евро външен дълг при 4.78% доходност (лихвен купон 4.50%) във вторник, съобщи “Капитал”.
Новината все още не е потвърдена официално от Министерството на финансите, но пък бе изнесена от съветника във финансовото министерство Любомир Каримански.
Интересът е бил впечатляващ, като поръчките са достигнали над 7 млрд. евро, без да се брои интересът от мениджърите по емисията (J.P. Morgan, BNP Paribas, Citi и UniCredit), коментира изданието.
Според него доходност от 4.75-4.80% е сравнително изгодна в настоящата ситуация.
На същото мнение е и Любомир Каримански.
“За сравнение Румъния и Унгария емитираха в началото на годината троен транш облигации в USD, като доходностите по 10-годишните им облигации от тройния транш са, съответно 7.22% (купон 7.125%) за Румъния и 6.509% (купон 6.250%) за Унгария”, изтъкна той.
Емисията ще бъде един от инструментите за финансиране на бюджета, който Министерството на финансите използва, като се придържа към основната цел на дълговото управление –
финансиране на планирания дефицит за тази година така, че да отговаря на критериите за влизане в еврозоната, осигуряване на необходимите средства за рефинансиране на дълга в обращение и обезпечаване на законово регламентираните нива на фискалния резерв.
Припомняме, че през март 2023 г. има падежираща еврова емисия в размер на 1,444 млрд. евро, която България трябва да изплати.
За последно България излезе на международните дългови пазари на 15 септември, когато Министерството на финансите пласира облигации, деноминирани в евро, в два транша с общ размер от 2,25 млрд. евро.
Първият бе със срочност седем години, обем от 1,5 млрд. евро и лихвен купон 4,125%, а вторият бе със срочност 12 години, обем от 750 млн. евро и лихвен купон 4,625%.
България продължава да поддържа ниско ниво на задълженията си, като делът на дълга спрямо брутния вътрешен продукт възлиза на 21,3% към 30 юни 2022 г. (16,442 млрд. евро, вторият най-малък дял в ЕС).
А след като служебният министър на финансите Росица Велкова се отказа от идеята да внася проектобюджет за тази година, в рамките на първите три месеца на 2023 г. в сила е Законът за удължаване на бюджета, който предвижда вземането на максимален дълг в размер на 1,555 млрд. евро.
Руската война в Украйна допълнително усложни глобалната макроикономическа среда, частично в Европа, и промени икономическите перспективи пред България.
В своята есенна прогноза от 2022 г. ЕК прогнозира растежът на родната икономика да достигне едва 3,1 процента през 2022 г., като ще се забави още повече – до 1,1 на сто, през настоящата 2023 година.
През 2021 година икономиката на страната ни нарасна със 7,6 на сто след свиването с 4 на сто през пандемичната 2020 година.
Последвайте Budilnikbg.com във Фейсбук и Телеграм
