Комунистите и промянкаджиите, ако не тормозят хората, просто не могат да живеят ДОКУМЕНТИ

“Има млади хора, които не знаят що за тъпотия бе социализмът. Примерите чет нямат, но ще разкажа само за две мои срещи със социализма. И ще представя документи, както прави Антон Тодоров. Да е жив и здрав”

Това пише Александър Йорданов Александров в личния си профил във фейсбук.

“Първият документ е молба за жителство. Защото при социализма не се позволяваше на гражданите да живеят, където си поискат.

За да живееш в София например се искаше “основателна причина”. Не е като днес.

И ето, вижда се, написал съм молба за жителство. В нея обяснявам на комунистическата власт защо искам да живея в София.

Взел съм си софиянка за съпруга и на това основание очаквам молбата ми да бъде удовлетворена. Защото без такова жителство не мога и работа да започна.

Влюбиш ли се в софиянка социализмът ти даваше шанс да живееш в столицата. С мимолетен флирт не ставаше. Според социализма ставаше само след граждански брак. Църковен брак не се признаваше.

Така беше при социализма.

А сега и за втория документ. В началото на 80 – години теглих кредит, родителите също помогнаха и най-после успях да си купя мечтаната “Жигула”. На старо естествено, защото за нова се чакаше 10 години. Но цената й бе като за нова. Така прекарваха народа комунистите. Така беше при социализма.

Купих Жигулата и ремонтите започнаха. Но пусти шофьорски мерак!

Постегнах я, майстор станах, намерих дори с връзки мечтаните гуми “видинки” – радост голяма.

И много внимавах да не ми откраднат чистачките. Защото при социализма много се крадеше. Такъв бе социалистическият строй – крадлив, корумпиран.

Който не вярва да гледа “Баш майсторът на море” с Кирил Господинов в главната роля.

Но имаш ли кола ти идва и друг мерак: за пътуване в чужбина.

Естествено за Гърция, Австрия или Италия не смеех и да помисля. Това бяха “неприятелски капиталистически държави”. Недостъпни за обикновени безпартийни граждани като мен.

За пътуване през Югославия се изискваха куп документи и проверка до девето коляно за “благонадежност”.

А аз, както вече казах не бях комунист. Съпругата и тя не беше комунистка. Родителите ми и те не бяха комунисти. Изобщо бяхме много различни от днешните кадри на партии като ПП, ДБ, БСП.

Затова и за мен пътуването на Запад се оказа невъзможно.

Остана вариантът за пътуване през Румъния в страни от “социалистическия лагер”. Така беше при социализма. И при Видин – Калафат нямаше мост. Имаше ферибот. Та Жигулата и това преживя.

Видно от приложения документ отново съм го ударил на молба.

Този път до Съюза на българските автомобилисти, за да ми разреши този Съюз да пътувам с моята си кола до страните, които прилежно съм изброил.

Защото без разрешение от СБА и без паспорт от МВР, не бе възможно и метър да изминеш със собствения си автомобил извън България. Изобщо – пълен социализъм.

Затова и когато днес гледам как ежедневно хиляди българи се юркат с автомобилчетата си отвъд границите на България, искрено им се радвам. Не беше така при социализма.

Нямаше тогава иди ми, дойди ми до Солун, Виена или Одрин. И до Скопие не ставаше. А властта контролираше с колко пари можеш да тръгнеш. Не е като сега: автомобил, свидетелство за управление, лична и банкова карта, и отпрашваш по Европа, където душа ти иска.

И тук е време да кажа, че социализмът е измислен от комунистите, за да бъдат тормозени хората.

Комунистът, ако не тормози човека, просто не може да живее. Такъв му е нравът. Той види ли насреща си човек и започва да го тормози. И да го мрази.

Днес гледам, че така правят наследниците на комунистите, т.е. промянаджиите, които аз наричам неокомунисти.

А това е лошо, много лошо за България. Много е социалистическо. Та, такива ми ти спомени”.

Последвайте Budilnikbg.com във  Фейсбук и Телеграм