Изборните резултати може да отрезвят Кирил Петков от идеята му да закрива постовете на Гешев и Кьовеши

Изборите свършиха, а с това загубиха актуалност и предизборните дъвки на политиците, с които те се опитваха да привлекат гласоподаватели. Анализът обаче тепърва предстои.

И в тази кампания, както и във всички досега, една конкретна група политици опита да гради имидж за сметка на съдебната власт и особено на обвинител №1.

Анти-Гешев коалицията между „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ трудно ще приеме провала си. Вместо катарзис, тя с вербални еквилибристики поставя червени линии пред бъдещото на страната.

В изминалата кампания видяхме нов подход за постигане на завещаната от Васил Божков-Черепа задача за превръщането на институцията „главен прокурор“ във фигурант.

Вместо ограничаване на правомощия, търсене на всевъзможни, все противоконституционни механизми за контрол, на част от ПП-ДБ им се прииска директно да ликвидират позицията „главен прокурор“.

Нищо, че тя е част от конституционното устройство на държавата, т.е. за подобно нещо е необходимо свикването на Велико народно събрание.

Е, почти гениално, но само за тези, които не помнят историята, и мислят себе си ако не за месии, то за откриватели.

„Има човек, има проблем, няма човек…“, е казвал Сталин. Като същински „демократи“ по неговите стъпки са тръгнали и от „Правосъдие за всеки“, които още преди година-две почнаха да тръбят как нямало нужда от главен прокурор.

Никой не е обръщал внимание на тази глупост, докато в края на предизборната кампания, същото на няколко пъти не бе изговорено от съпредседателя на „Продължаваме промяната“ Кирил Петков.

Този път медиите обърнаха внимание на идеите на ПП-ДБ, та чак се наложи на председателя на „Да, България“ Христо Иванов, който има претенциите и самочувствието на „последна инстанция“ по темата, да позамазва положението.

Все пак няма трезво мислещ юрист, особено ако е практикуващ, който да не си дава сметка за несериозността на тезата, изречена от Кирил Петков.

Друг въпрос е дали се касае за неграмотност или търсен предизборен ефект.

Няма европейска държава, а вероятно и по целия свят, в която под една или друга форма да не е налична фигурата на главния прокурор. Разбира се, правните системи може да са различни.

В част от тях прокуратурата е част от съдилищата. А в редица европейски държави, както и в САЩ, главните прокурори са и министри на правосъдието.

Причината е, че там прокуратурата е част от изпълнителната власт. Безспорно този модел не е удачен за млади демокрации като българската, в която политиците биха могли да злоупотребят с държавното обвинение в преследването на една или друга своя цел.

Кирил Петков дори не трябва да се коментира, особено когато говори откровено несъстоятелно. Но в случая следва да се отбележи, че подобно говорене би отивало на откровено популистки лидер, а не на човек, който претендира да е проевропейски политик.

Та нали 22 страни членки на ЕС още преди 2 години поставиха началото на Европейската прокуратура, начело на която е европейски главен прокурор.

По логиката на Петков, ако нямаме нужда от главен прокурор у нас, то направо да махаме и Лаура Кьовеши.

Предизборната реторика не може да е за сметка на престижа на държавните институции.

Несъмнено вредна за правосъдието и върховенството на правото е и тенденцията да се прокарва целенасочено от лобистки кръгове, ползващи политици като Петков, идеята за разделяне на „тримата големи“ в съдебната система.

Конституционният законодател напълно целенасочено е поставил фигурите на председателите на Върховния касационен съд, Върховния административен съд и главния прокурор, на върха на институционалната йерархия в правосъдната система, за да гарантира независимостта й, както и нейната тежест в държавното устройство.

Резултатът от предсрочния вот със сигурност ще подейства отрезвяващо, ако не за вечно хилещия се Кирил Петков, то за неговите кукловоди.

Които със сигурност са осъзнали, че електорат не се печели с популистко говорене и екзотични хрумки за преустройство на държавата и нейните институции.

Ако още се чудят в ПП и ДБ защо макар и заедно останаха втори, въпреки милионите излети за реклама в телевизии, билбордове и социални мрежи, да си припомнят самонадеяния Кирил Петков и неговите опорки за псевдосъдебна реформа.

Източник: Блиц

Последвайте Budilnikbg.com във  Фейсбук и Телеграм