| | | |

Сачева побесня: На този цирк трябва да се сложи край!

Шансът за кабинет в този парламент е нулев

Това заяви Деница Сачева и издаде кой е ключът, който ще сложи край на политическата лудост.

Деница Сачева бе част от преговорния екип на ГЕРБ за съставяне на правителство. Тя коментира напъните на няколко партии в Народното събрание (НС) за съставяне на правителство с втория или третия мандат.

Коментира възможно ли е това и сгреши ли ГЕРБ с предложението си за партийно правителство.

“Ние все още правим политика по някакъв изключително архаичен начин, който ще ни доведе до никъде. Политиката непрекъснато да се харесваш и да си с най-висок рейтинг, с най-много лайкове и т.н. е политика, която захранва егото, но е напълно безсмислена за бъдещите поколения.

Всеки политик, който съзнателно и отговорно е избрал тази професия осъзнава, че на този цирк трябва да се сложи край”, каза Сачева.

Според нея лудостта в парламента може да приключи, а “ключът за това е изцяло в ръцете на българските граждани”.

Ето какво заяви Сачева в интервю за “Труд”:

-Г-жо Сачева, отчитате ли като грешка формулата, която избрахте за проектокабинета – почти изцяло партиен кабинет?

-Не. Не смятам, че сме допуснали грешка в който и да е момент на нашето политическо поведение, защото хронологията е много ясна. Ние поканихме всички парламентарно представени групи за консултации, за да видим какви са техните виждания за управление на България и да разберем при какви условия те биха били склонни да участват в съставянето на общ кабинет.

Към този момент ние не сме предпоставяли нищо с изключение на това, че искахме премиерът, външният министър и министърът на отбраната да бъдат от ГЕРБ. Защото това е вотът на хората – те поставиха ГЕРБ на първо място.

След като минахме през тази серия от консултации и не чухме никакви работещи формули, бяхме длъжни да поемем своята отговорност и да представим кабинет на малцинството.

Кабинетът на малцинството винаги е силен и ярък кабинет, а не съставен от хора, никому неизвестни. Прави се от силни личности, които знаят как и какво управляват и имат характер да се справят с трудности.

-Понесохте упреци, че сте избързали с представянето на кабинета и по този начин сте провалили шанса за нови, допълнителни преговори. Как ще отговорите на тези упреци?

-Всяка политическа партия, когато се явява на избори, трябва вече да си е отговорила на въпроса как и при какви условия ще участва в едно управление. Какво още време трябва да се губи в това да се водят преговори, в които е очевидно, че всички се опитват да влязат в предизборна кампания и реторика.

За нас е очевидно, че липсва желание да има едно реално действащо правителство и че всички се опитват в момента да извиват ръце, недоволни от крайните резултати от вота на хората. И независимо, че само ППДБ го формулират по този начин, всички си мислят, че могат да го „върнат“ на избирателите и да ги вкарат отново в ситуация, в която те да избират.

-Нулев ли е шансът да се състави кабинет в 50-ото Народно събрание?

-За мен шансовете са нулеви на практика, защото ясно казахме, че ние няма да подкрепим нито втори, нито трети мандат. Ние сме победителите на тези избори – не може да не искаш с нас, когато те каним ние и да искаш с нас, когато ни каниш ти. Това е жалък опит за подмяна на вота на хората.

От наша страна това не е самоцелен инат, а отстояване на факта, че ние сме получили най-голямо доверие. Такива са правилата на демокрацията и политиката.

Каква би била логиката да подкрепим хипотетично партия, която е получила само няколко процента от вота на гражданите? Каква стабилност би носело това? Очевидно несъстоятелно и неработещо решение.

-С какво биха променили съотношението на силите в парламента нови избори? Няма ли опасност те да повторят същото или дори да увеличат лудостта в парламента?

-Ключът е изцяло в ръцете на българските граждани. Те трябва да повярват в това, че от техния глас наистина зависи всичко, включително и това, какво ще бъде общото ни бъдеще.

Вярвам, че на следващите избори ще има много по-висока избирателна активност и така резултатите могат да бъдат много по-различни. Чухме много ясно какво казват хората – не вярват на нито една политическа сила така, че да й дадат правото да управлява самостоятелно.

Но призовавам всички български граждани, които смятат, че така наказват политиците или пък изразяват отношение и мнение през бездействието си, да гласуват на следващите избори, защото от тях зависи дали ще има управление в България. Не ги призовавам дори да гласуват за ГЕРБ, призовавам ги да гласуват за когото смятат, че отразява най-коректно техните виждания.

Защото именно ниската избирателна активност е една от причините за положението, в което се намираме в момента.

Изкуствено създадените партии от хора без никакви политически виждания и разбирания, които използват политиката единствено като трамплин за бързо забогатяване или за да станат известни, биха могли да бъдат възпрепятствани да злоупотребяват с политиката, при един по-сериозен, по-голям вот от страна на българските граждани.

Защото знаете как непрекъснато се коментира, че може да се стигне до това, че в парламента да влязат партии на зелените човечета, на извънземните и т.н. Това допълнително руши доверието, което е най-ценното за да има развитие напред.

-А какъв е проблемът такива партии да бъдат елиминирани през избирателния закон? Какъв е проблемът да се вдигне бариерата за влизане в парламента, както е в много европейски страни? Защо трябва да е 4%?

-Радетел съм за това да работим политиката да се възприема като сериозна и отговорна професия, а не като място, което всеки може да заеме, стига да направи един протест или да каже нещо критично за нещо, което не му е харесало. Политиката е професия и изисква съответните лични качества, подготовка, житейски и професионален опит…

Така че колкото по-високи са критериите за един човек да бъде политик, толкова по-качествена ще бъде и самата политика, както и ще бъде по-смислена за хората. Не мога да разбера как за всякакви други професии, от които зависи съдбата на хората, ние непрекъснато увеличаваме критериите и изискванията, а единствено за политиците оставаме напълно безкритични.

И за всеки, който се появи по телевизора и каже няколко думи, ние решаваме, че това е новият спасител и новият лидер. Това са теми, които наистина си струва да бъдат обсъждани.

Не знам дали ще има мнозинство и консенсус за промяна на Изборния кодекс, не знам и дали ще е добра практика да се променя Изборният кодекс непосредствено преди избори, защото това допълнително задълбочава недоверието.

Мисля, че трябва да посветим следващите месеци на това да обясняваме колко е важно участието на гражданите и как силата не е в политиците, а е в хората. Затова и сме парламентарна демокрация.

-Гражданите обаче си мислят – защо да им гласуваме, след като те си взимат големите заплати и нищо не променят…

-Тази мантра със заплатите също е допълнителен опит за работа на ниво емоции и екзалтиране на низки страсти. А това е нещо, което само ни отдалечава от смисъла. Простата логика е, че ако искаме политиците да не бъдат корумпирани, те трябва да получават достойно възнаграждение за своя труд.

Разбира се, на първо място изискванията ни към политиците, връщам се на предишния въпрос, трябва да бъдат много високи. Няма как да имаме политици, които не познават текстовете на Конституцията или нямат никаква идея за принципите и с какво се занимава политиката въобще.

Наясно съм, че България се превърна в страната на неограничените възможности, където всеки втори се припознава за лидер, за Господ, за човек, от когото зависи абсолютно всичко. Хубаво е хората да имат такова голямо самочувствие, но е хубаво и от време на време да ходим по земята и да имаме малко повече реализъм за това от какво имаме нужда.

Критиките ми са най-вече отправени към колегите от „Продължаваме промяната-Демократична България“ и това е разбираемо, защото техните претенции са най-високи.

И второ – очакванията от тях да се държат като политици са най-големи. Няма как да си въобразяваш, че непрекъснато управляваш протест. Управлението на протест и управлението на държавата са две различни неща. Управлението на държава се извършва чрез разум, а не чрез непрекъснато екзалтиране на чувства с морален патос.

Защото моралното в политиката е това, което е законно. Доброто и злото в политиката са доста по-различни от доброто и злото в живота. И не може политиката да бъде толкова опростявана.

Нека дам пример – за да може добрият политик да провежда добри политики, които да бъдат оценявани във времето, той може да предприеме действия, които невинаги да бъдат приети добре.

Но реформи, които трябва да бъдат извършени, изискват не толкова популизъм и непрекъснати опити да се харесаш на хората, а изискват разум и сериозно отношение, каквито ние не виждаме от години.

От години виждаме само едно непрекъснато ходене по повърхността, едни непрекъснати временни комисии, непрекъснато остракиране на хора с опит, със знания, с възможности. България не е толкова голяма държава, че да си позволи постоянно да отстрелва някого публично без да си дава сметка какво този човек може или знае.

Мисленето тип Държавна сигурност ще изчезне тогава, когато не се интересуваме само от слабите места на хората и не се втурваме като чакали в тези слаби места, за да ги правим зависими, а тогава, когато се интересуваме от техните възможности и техните таланти и когато ги развиваме.

За мен е изключително недостойно това, когато се коментира, че хора, които са свързали живота си с държавното управление, трябва да бъдат опаковани по някакъв недостоен начин и трябва да бъдат изхвърлени на бунището, защото едва ли не е минал срокът им на годност.

-Като експерт в социалната сфера искам да ви попитам направен ли беше анализа за пенсионната система и какви са най-фрапиращите изводи в него?

-Разговаряла съм многократно и с министъра на финансите и с министъра на социалната политика, няма притеснения по отношение на социалните плащания. Някои от ангажиментите, които бяха обсъждани, но още нямаме окончателни решения за тях, като обезщетенията за хората от енергийния сектор, стоят под въпрос.

Защото ако трябва да бъдат организирани и такива плащания, то тогава със сигурност би трябвало да има и актуализация на бюджета. Но на този етап няма причина да се притесняваме по отношение на пенсиите, защото има достатъчно пари в бюджета и достатъчно възможности за буфери.

Събираемостта от вноски към момента е добра, приходите се вдигнаха, защо се вдигна и минималната работна заплата, а тя повиши и плащанията в много сектори. В този смисъл имаме известно успокоение, поне що се отнася до социалните плащания.

По отношение на инфраструктурните проекти, на Плана за възстановяване и устойчивост и по отношение на някои стратегически проекти, които са залегнали в оперативните програми, до дотолкова, доколкото не идват средства от Европейския съюз (ЕС) – нямаме такива, вероятно част от плащанията ще трябва да бъдат поети от държавния бюджет и в това отношение вероятно ще има необходимост от актуализация на бюджета към края на годината.

-Трябва да се запази швейцарското правило за увеличение на пенсиите, или е по-добре да се въведе друга методика?

-Много анализи се правиха в тази посока, включително и съвсем скоро имаше и анализ на МВФ, в който се препоръчва самата формула за преизчисляване на пенсиите да бъде преработена, така че да се даде по-голям превес на реално заплатените вноски, а не на трудовия стаж като години.

Това е една изключително интересна и важна тема и се надявам час по-скоро да седнем и политици, и експерти да дискутираме сериозно какво трябва да бъде направено в това отношение.

Защото съвсем скоро ние ще бъдем изправени пред ситуация, в която да можем да гарантираме финансовата устойчивост на системата.

Говоря за един период от 5-10 години напред. Все по-малко хора остават на пазара на труда и внасят своите вноски и все повече хора излизат от пазара на труда и зависят от пенсионната система.

Не трябва да чакаме да се случи момента на счупване, а трябва да работим съзнателно и ефективно още отсега, за това как ще изглежда тази система в следващите 5 години. Това е една система, в която няма как да се вземат аварийни решения, а трябва стратегически да се помисли по този въпрос.

Пазарът на труда и бъдещето на пенсионната система са двете най-важни теми на които трябва да обърнем внимание.

Ще дам пример – през 1995 година в пенсионната система са влезли 117 000 души, но 138 000 души същата година са навършили пълнолетие и са влезли на пазара на труда. През 2020 г. имаме 91 000 нови пенсионери, срещу 66 000 души, които са влезли на пазара на труда.

Очакванията са до 10-15 години да имаме 150 000 пенсионери и 50 000 души, които да влязат на пазара на труда. Това е много сериозен дисбаланс, който няма как да се правим, че ще избегнем без стратегия. Това време може да ни се струва безкрайно далеч, но то ще дойде съвсем бързо.

-Вносът на работници от чужбина може ли е някакво частично поне решение на проблема?

-Няма универсални решения на тези проблеми, затова и трябват хора в управлението, които имат цялостна визия, или т.нар. холистичен подход.

От една страна хората, които влизат от трети страни са най-вече търсени за по-ниско квалифицирана работа. Те са свързани с професии, в които в България има остър недостиг на кадри – в строителството, в туризма, в някои от услугите.

Приносът на повечето от тези хора по отношение на нашите социални системи би бил практически не особено голям, защото те ще си тръгнат.

Те биха помогнали за повишаване на производителността на труда и за повишаване на конкурентоспособността на българския бизнес, но по отношение на устойчивостта на социално осигурителната система на първо място е борбата със сивата икономика, важни са и младите хора.

Проучване на БАН алармира, че 40 % от младите хора не смятат за нарушение на законодателството да работиш без трудов договор. Все повече млади хора проявяват своя бунт, не вярват в системата, не разбират защо е необходимо да се осигуряват, какви са системите за солидарност и как работят те.

Част от младите хора работят в т.нар. платформени икономики в ерата на дигиталните пари, на изкуствения интелект, където да прецакаш системата е въпрос на гордост, чест и професионализъм. Това са много сериозни теми, които искат сериозен политически отговор, за да разсъждаваме каква ще е средата.

Ние все още правим политика по някакъв изключително архаичен начин, който ще ни доведе до никъде.

Политиката непрекъснато да се харесваш и да си с най-висок рейтинг, с най-много лайкове и т.н. е политика, която захранва егото, но е напълно безсмислена за бъдещите поколения. Всеки политик, който съзнателно и отговорно е избрал тази професия осъзнава, че на този цирк трябва да се сложи край.

Коя е тя?

Деница Сачева е бакалавър по социална педагогика. Магистър е по връзки с обществеността от СУ “Св. Кл. Охридски” и по здравен мениджмънт.

От 1999 до 2001 г. е началник на кабинета на министъра на здравеопазването, като отговаря за връзките с Международния валутен фонд, Световната банка и Европейската комисия.

Била е зам.-министър на труда и социалната политика във втория кабинет на Бойко Борисов, по-късно зам.-министър на образованието и науката и министър на труда и социалната политика в третия кабинет на Борисов.

Последвайте Budilnikbg.com във  Фейсбук и Телеграм

снимка: Архив

Similar Posts