ПАРТИЕН ВИХЪР: Шеметната партийна кариера на бащата на Ивайло Мирчев – РАЗСЛЕДВАНЕ, ДОКУМЕНТИ
Кариерата в БКП на Николай Мирчев – Светкавичният възход на бащата на Ивайло Мирчев разкрива как редови член на партията за няколко години се превръща в ключов партийно-пропаганден функционер
Кариерата в БКП на Николай Мирчев
Приет е за член на БКП през август 1983 г.
Няколко месеца по-късно вече е сред най-обещаващите партийни пропагандисти.
През февруари 1984 г., едва 7 (седем) месеца след приемането му в БКП, той става инструктор към Общинския съвет на БКП (ОбПК)-Крушари.
Две години по-късно, в началото на 1986 г., той светкавично е издигнат за секретар на Общинския комитет на БКП-Крушари, става член и на Бюрото на комитета.
Методологически ескизи.
Николай Мирчев, бащата на днешния съпредседател на „Да, България“ Ивайло (Иво) Мирчев, е направил вероятно една от най-стремглавите кариери на общинско ниво в някогашната БКП преди 10 ноември 1989 г.
Това е моят извод, до който достигнах, след като внимателно и много подробно изучих документите за него, които се съхраняват в Държавен архив-Добрич (ДА-Добрич). Документите в архива на БСП-Добрич, както и материали в Регионалната библиотека „Дора Габе“ в Добрич.

Източник: Архив на БСП-Добрич
Когато преди десетина години Ивайло Мирчев се зае с политически активности „вдясно“, както много често се случва в България, веднага се появи и информация за неговия „джинс“ (потекло, произход).
И както почти винаги се получава от началото на българския посткомунизъм, видните и правещи настъпателна кариера в наричащи се „десни“ партии и коалиции функционери, много често се оказват от червен, заклет прокомунистически сой.
Подобна мълва се разнесе и за Ивайло Мирчев – че неговият баща Николай Мирчев е бил комунистическа номенклатура от общински мащаб в Крушари и Добричко.
ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ: Миналото на семейството излезе на светло: Костадин Костадинов помете Ивайло Мирчев
Известно време не реагирах на тези недомлъвки, твърдения, свидетелства.
Но въпросният функционер Ивайло Мирчев бързо израсна в редиците на т.н. „разградска десница“ (подобно на своя баща в БКП, както ще разберете от документалното ми разследване по-долу). И днес вече е съпредседател на „Да, България“, която е в коалиция с ДСБ във формацията „Демократична България“.
Първите стъпки в политическата машина
Какво направих аз?
Винаги това правя – когато някой, нещо или група от хора предизвикат вниманието ми, аз се заемам с обстоятелствено и много съвестно проучване на документалната информация, която има за въпросния обект на моя интерес в различни архиви в България.
Обичам добрите традиции и в случая с Николай Мирчев, бащата на Ивайло Мирчев, реших да приложа същия методологически инструментариум.
Благодарение на своя вече отполиран до съвършенство талант за откриване на документи, проучих какво се съхранява в ДА-Добрич (чрез много удобната дигитална търсачка на ДА-Архиви) за Общинския комитет на БКП-Крушари (ОбПК-Крушари).
Открих хиляди архивни документи, събрани в десетки архивни единици, които се отнасяха до дейността на ОбКП-Крушари за периода 1979-1987 г.
Самокомандировах се няколко дни в Добрич. И историята се разви като приказка с добър и донякъде предизвестен край.
Не да се хваля, но документалистиката ми е стихия.
Още първия ден името и фамилията „Николай Мирчев“ започнаха да протичат в документите.
Нека внимателно, подредено, съвестно и без съблазън от емоционално обагряне (а, повярвайте ми, има много причини за такова, особено относно дейността на бащата на Мирчев по време на т.н. „възродителен процес“) да видим каква е документалната истина за този човек.

Източник: ДА-Добрич.
Кариерата в БКП на Николай Мирчев – ранната журналистическа и партийна дейност
Журналистът от „Септемврийско знаме“, който стана член на БКП и политпропагандист
От заведената в ЦК на БКП т.н. „трудово-разчетна служебна книжка“ с № 011545 на Николай Минчев Мирчев разбираме, че е роден на 26 юни 1954 г. в село Бериева, в тогавашния Смолянски окръг.
Отбива военната си служба в периода 1972-1974 гг.
Завършил е „българска филология“ във ВТУ „Кирил и Методий“.
Съпругата му Маргарита (вече покойник) е родена на 03.09.1952 г.
Имат две деца – син Ивайло, роден на 06.05.1980 г. и дъщеря Татяна, родена на 02.06.1984 г.

Източник: Архив на БСП-Добрич
В края на 70-те години на миналия век Николай Мирчев започва работа във вестник „Септемврийско знаме“ – орган на Общинския комитет на БКП, на Общинския народен съвет и на АПК в с. Крушари.
Първоначално пише спортни материали (бр. на вестника от 22 ноември 1979 г.). Но това е за много кратко.
Още в началото на 1981 г. започва да прави репортажи, интервюта и материали на стопанска тематика (17 април 1981 г.). Но в края на същата година вече е основен автор по партийните теми.

Източник: Регионална библиотека „Дора Габе“-Добрич

Източник: Регионална библиотека „Дора Габе“-Добрич
Кариерата в БКП на Николай Мирчев – Ръководство и обучение на кадри
В плана за заседание на Бюрото на Общинския комитет на БКП-Крушари от 29 юли 1982 г. се появява за пръв път името на Николай Мирчев. Записан е като „редактор“ на в. „Септемврийско знаме“ и трябва да докладва за работата на вестника в изпълнение на решенията на Дванадесетия конгрес на БКП.

Източник: ДА-Добрич
През лятото на 1983 г. Николай Мирчев е приет за член на БКП – с протокол № 9/05.08.1983 г.
Половин година по-късно, в началото на следващата 1984 г., Николай Мирчев вече се появява като перспективен политпропагандист. Това разбираме от „Преценка за хода на политическата учебна година в Партията, Комсомола и БПС“.

Източник: ДА-Добрич
Ето какво пише в съставения и подписан от Николай Мирчев „Анализ на ПУГ (политическа учебна година, бел. моя.) в партията, комсомола и профсъюзите през 1986-1987 г.“. Тогава той вече е секретар на Общинския съвет на БКП-Крушари:
„Българската комунистическа партия винаги е отделяла изключително голямо внимание на марксистко-ленинската подготовка на трудещите се като условие и предпоставка за приобщаването им към нейната политика (…)
Повишване ефективността на марксистко-ленинската пропаганда до голяма степен зависи от подбора на пропагандистите. От тяхната общо теоретическа подготовка и методическо майсторство (…)
Пропагандистът винаги е бил главна фигура и основен фактор в политическата просвета“.

Източник: ДА-Добрич

Източник: ДА-Добрич
А сега внимание – само следете документите и информацията, която те носят. За да се убедите, че неговата партийна кариера е светкавична и безпрецедентна, макар и само на общинско ниво в Крушари.
Шеметната партийна кариера на инструктор и секретар
Едва 7 (седем) месеца след като е приет за член на БКП, бащата на Ивайло Мирчев е назначен за „инструктор“ в Общинския партиен комитет (ОбПК) на Крушари.
На 29 февруари 1984 г. тогавашният първи секретар на Общинския комитет на БКП-Крушари Димитър Георгиев предлага Бюрото да даде съгласието си за инструктор на ОбПК да бъде назначен Николай Минчев Мирчев, считано от 19 март 1984 г.

Източник: ДА-Добрич
Едновременно с това Николай Мирчев е утвърден и за извънщатен кореспондент на Българското радио. Това разбираме от докладна записка, подписана от секретаря на Общинския комитет на БКП-Крушари Михаил Михайлов.

Източник: ДА-Добрич
Скоро той вече е член на Бюрото на Съвета на БКП-Крушари.
И е най-дейният партиен функционер. Който непрекъснато демонстрира крайна степен на комунистическа обсебеност.
Това разкриват документите.
Няма тема или казус, по който той да не е взел идеологическо отношение, да не предлага ожесточаване на мерките или наказания.

Източник: Архив на БСП-Добрич
Другарят Мирчев дава оценки на номенклатурни кадри. А от тези негови оценки зависи кариерата на всеки от местните номенклатурчици.
Другарят Мирчев подготвя честванията за „светли“ комунистически дати. Той прави плановете на ОбПК-Крушари за тези мероприятия.
Другарят Мирчев подготвя и чете пред актива и населението основните доклади. Дали ще е за 70 години от болшевишкия преврат (т.н. Велика октомврийска социалистическа революция), или за свалянето на „фашизма“ в България – бащата на Ивайло Мирчев е на линия.
Николай Мирчев подготвя плановете за работата на Общинския комитет на БКП-Крушари.
Той следи, отговаря и докладва за изпълнението на решенията на Бюрото и на Общинския съвет на БКП.
Под негов надзор са отчетно-изборните кампании в първичните партийни организации (ППО).

Източник: ДА-Добрич
Кариерата в БКП на Николай Мирчев – контролът върху партийния актив и пропагандата
Идеологическата дейност също е под негов контрол – планира и следи за стриктното провеждане на партийната пропаганда и политпросветата.
Изготвя и внася за утвърждаване плановете за политическата учебна година (ПУГ), които политпропагандистите трябва неотклонно да следват.
И това трябва да става с оглед спазването и вграждането в тях на най-свирепите комунистически догми.
Николай Мирчев курира, представя на заседанията на Бюрото и довежда до край предложенията за изключване от партията – в документите от ДА-Добрич има десетки докладни записки за тези позорни действия, с неговия подпис накрая.

Източник: ДА-Добрич
В началото на 1986 г. Николай Мирчев вече е секретар на Общинския комитет на БКП-Крушари.
Разбираме това от протокола на заседанието на Бюрото на ОбПК.
Член е и на Бюрото на Общинския комитет на БКП.
Нека сумираме информацията досега:
Николай Мирчев влиза като редови член на БКП през лятото на 1983 г. И още в началото на следващата, 1984 г., той е сред политпропагандистите, на които се възлагат особено големи надежди.
Половин година след влизането си в БКП, бащата на Ивайло Мирчев се издига стремглаво до номенклатурната позиция „инструктор“ към Общинския партиен комитет-Крушари (февруари 1984 г.).
А година по-късно – в началото на 1986 г. (февруари-март) вече е секретар на ОбПК-Крушари.
Това ако не е светкавична, шеметна, главозамайваща, изключителна партийна кариера на общинско ниво в структурите на БКП – здраве му кажи.
Кариерата в БКП на Николай Мирчев – светкавично издигане в условията на „възродителния процес“
И тук следва най-закономерният въпрос – каква е причината за това стремглаво израстване в рамките на година и половина от редови член до секретар на Общински комитет на партията.
За да си дадем отговор, нека разгледаме какво се случва в Народната република от края на 1984 и през целите 1985, 1986 и 1987 г.
ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ: Журналисти скочиха! Свиха байраците на семплата юристка и сина на бившия първи секретар на БКП в община Крушари
Случва се т.н. „възродителен процес“ – едно от най-големите и ненаказани престъпления на тоталитарния комунистически режим в България.
За това ще четете във втората част на това разследване
Автор: Антон Тодоров, zonanews.bg
Присъединете се в групите на Budilnikbg.com във Фейсбук и Телеграм

