Кога ще гласуваме за президент? Проф. Михаил Константинов посочи вероятната дата

Михаил Константинов за президентските избори – прогноза за датата на вота и критики към машинното гласуване

Проф. Михаил Константинов за президентските избори даде прогноза кога вероятно ще се проведе вотът за държавен глава. Според изборния експерт датата може да бъде 15 ноември, а подготовката за президентския избор ще бъде по-лесна в сравнение с други видове избори.

Президентските избори вероятно ще бъдат на 15 ноември, прогнозира проф. Михаил Константинов.

Според изборния експерт сегашната администрация има късмет, че първият вот, който ще трябва да организира, е именно президентският, защото той е „най-лесният“ за провеждане.

Константинов постави въпроса за машинното гласуване

Константинов постави акцент и върху промените в Изборния кодекс, машинното гласуване и нуждата от повече юридическа компетентност в секционните комисии. Темата идва в година на очакван президентски вот, след като през януари 2026 г. Конституционният съд одобри оставката на Румен Радев, а Илияна Йотова пое поста до изборите през ноември.

Свързана тема: „Управляващите са замирисали на кръв и глутницата ще ги нападне“: Михаил Константинов прогнозира предсрочни избори

„Сегашната администрация има късмет, че първите избори, които ще трябва да произведе, са най-лесните избори, а именно президентските, които вероятно ще са на 15 ноември“, каза проф. Михаил Константиновв студиото на БНТ.

Защо президентският вот е по-лесен за организация

Така изборният експерт изведе най-важния практически въпрос – кога страната ще отиде до урните за президент.

Според него президентският вот е по-лесен за организиране от парламентарни или местни избори, защото изборът е по-ясен, бюлетината е по-проста, а броенето и администрирането са по-малко натоварени.

Константинов отново постави под съмнение настойчивото връщане към машинното гласуване. Според него аргументът, че машините са нужни, защото в България се лъже най-много, не издържа.

Свързана тема: Искаме 100% машинно гласуване – приказката на ППДБ за „най-честните“ избори през 2021 г. с мадуровките и ала-бала с президента

„Машините са един много хубав бизнес, затова се настоява да има машинно гласуване. Обяснението защо в България се гласува с машини, а в Европа – не, е че в страната ни много се лъже. Това просто не е вярно. В България се лъже, но не най-много. В някои съседни държави се лъже повече“, каза проф. Михаил Константинов.

По думите му ключовият въпрос не е само дали машините са удобни за част от избирателите, а колко хора реално могат да гласуват по този начин и колко се отказват.

„В България има 2 млн. пенсионери, половината от тях си получават пенсията в пощата. Голяма част от тях не са държали в ръка електронно устройство.

През април 2021 г. гласуваха 3,3 млн. души. Минаха два избора само с машини и с 600 000 трайно спадна броят на гласувалите“, каза проф. Михаил Константинов.

Той настоя този факт да бъде обяснен, защото според него няма яснота колко хора се чувстват изключени или затруднени от машинното гласуване. В тази логика спорът за машините не е само технически, а засяга достъпа до участие в изборите.

Идея за юристи във всяка секционна комисия

Константинов предложи във всяка секционна комисия да има поне един човек с юридическа подготовка.

Според него такава практика е позната в Европа, където в изборните комисии често има представител на правния мир – адвокат, юрист, нотариус, а понякога и съдия.

„Да се помисли върху това да се излъчва по един юрист в секция, това са 12 000 юристи, мисля че могат да се намерят“, каза проф. Михаил Константинов.

Той свърза идеята не само с по-добрата организация н а изборния ден, но и с обществената отговорност на юридическата общност.

„Това е въпрос и на чест. Добре е дори за тяхното СВ, в Европа това много се цени като обществена отговорност и ангажираност“, каза проф. Михаил Константинов.

Гласовете от Турция и влиянието върху изборите

Изборният експерт коментира и темата за гласуването от Турция, която традиционно предизвиква политическо напрежение преди избори. Според него ефектът от тези гласове върху крайния парламентарен резултат често се преувеличава.

„Относно гласовете от Турция, нека е ясно, че те произвеждат 1-2 мандата в парламент. Стига сме го раздували този въпрос“, каза проф. Михаил Константинов.

С това той опита да премести фокуса от политическите страхове към организацията на самия изборен процес – секции, комисии, правила и достъп на избирателите.

Присъединете се в групите на Budilnikbg.com във Фейсбук и Телеграм