| | |

Ако „ДПС – Ново начало“ стане втора политическа сила, ще имаме власт с мандата на Пеевски, а вероятно и той ще е премиер. Тогава парламентът по-готини…

Непрестанните ултиматуми на политическата формация на Ахмед Доган към ГЕРБ да не „ползва“ подкрепата на Пеевски всъщност създават принуда ГЕРБ да ползва подкрепата на Пеевски.

Това коментира на страницата си във Фейсбук журналистката Калина Андролова.

Публикуваме текста без редакторска намеса

снимка: Архив

Непрестанните ултиматуми на „ДПС – Доган“ към ГЕРБ да не „ползва“ подкрепата на Пеевски, всъщност създават принуда ГЕРБ да ползва подкрепата на Пеевски.

Не е ли парадоксално, че „ДПС – Доган“ със странното си поведение постига точно обратното на това, което иска да постигне.

Защото, когато ГЕРБ непрекъснато ЗАВИСИ ОТ КОЛЕБАЕЩАТА СЕ ПОДКРЕПА на „ДПС – Доган“, то на Борисов му се налага да приема подкрепа от други формации включително „ДПС – Ново начало“, поне докато България получи зелена светлина за еврозоната.

Това, което групата на Доган произвежда като резултат е, че тласка Борисов да се съобразява много повече с политическото присъствие на Пеевски.

Тоест влиянието, срещу което „ДПС – Доган“ се жалват, всъщност нараства многократно именно заради техните искания, промени в настроението, декларации, заявления и внасяне на несигурност.

Вероятно „ДПС – Доган“ са помислили върху това, че в момента са НА ТОПЛО и ЗАЩИТЕНО в правителството, което донякъде ги спасява от неяснотите и опасностите, идващи отвън.

Затова не е лошо да си представят за една минута как правителството се разпада, идват избори, в които Пеевски ще се раздаде още повече, за да бъде втора политическа сила. („Меч“ и „Величие“ също работят в тази посока, те са в ролята на екстракорпорална литотрипсия, ползват се за разбиване отвън на по-голямата формация на Костадин.)

А ако „ДПС – Ново начало“ стане втора политическа сила, почти сигурно е, че ще имаме власт с мандата на Пеевски, а вероятно и с премиер Пеевски.

И въпросът е, тогава парламентът по-готини членове на регулатори ли ще избере?! Някой от тези, дето скачат за регулаторите днес, сметнал ли е това уравнение?!

На „ДПС – Доган“, които най-добре познават Пеевски, как им изглежда такава перспектива от гледна точка на необратимия разрив между Доган и Пеевски?

Искрено се надявам, когато пишат декларации и си оттеглят всеки ден подкрепата, да калкулират и страстта, която Пеевски изпитва по усещането, че АКО ПОЖЕЛАЕ, МОЖЕ ДА СЕ РАЗПРАВИ С ТЯХ ДО БЕЗ ОСТАТЪК?! Защото тази страст на следващите избори ще се превърне в разрушителна необходимост.

Така че „ДПС – Доган“ е по-удачно да си стоят на топличко, вместо да ритат коня, на който седят, щото като тръгне конят към следващите избори, ще увиснат на клона, на който им е закачена примката.

Точно като във филмите за Дивия запад. Когато поискаш повече, може да загубиш и малкото.

А иначе „ДПС – Доган“ знае всичко за властта, включително и това, че тя въобще е поносима, само когато успява да прикрие част от същността си.

Властта е толкова по-силна и устойчива, колкото по-добре успява да скрие собствените си механизми, според които се случва.

В крайна сметка „ДПС – Доган“ съзнателно тикат ГЕРБ в зависимост от Пеевски, ще си помисли човек, че вече работят за задачите на Пеевски, но в ролята на неудачниците, които създават само фон за успеха на главния литературен герой.

Доган имаше огромен шанс в началото на разцеплението с Пеевски, но показа, че не може да се организира, и че няма нито сили, нито идеи, нито пък контролира механизмите на управление на собствената си партия.

Властта на Доган беше извлечена от Пеевски по най-древната схема – пари, пиянство, мързел и разгул. Този, който ти предоставя удоволствието и излишъците, този, който ДАВА, той те контролира и деградира, вкарва те в зависимост и започва да управлява механизмите, на които се основава партийната и политическата власт.

Тоест аутсорсингът на най-важните партийни задачи, особено такива, свързани с финансирането и организацията на партийните структури, извличат фактическото лидерство. Особено, ако вторият човек е с естествена вътрешна структура да упражнява влияние и неформална власт.

Така че Доган загуби, когато всички очакваха, че може да спечели. Включително и аз очаквах, че Доган съществува.

Но той загуби, защото в действителност вече е бил загубил много отдавна. И партията, и себе си.

Всичко изглежда много лесно и естествено, когато си най-големият шеф, да си гледаш удоволствието и някой друг да ти върши работата, да разчиства, да прави пари, да създава влияние. А ти само да се ползваш от благините.

Само че този, който работи неуморно да създава силата, той Е силата. Закономерност при създаването и трансфера на сила. Който ти осигурява сила, той може и да ти я отнеме, когато пожелае.

Присъединете се в групите на Budilnikbg.com във Фейсбук и Телеграм

снимка: Архив
Прегледи: 13 views

Similar Posts