Ето кой печели в делото – Николай и Евгения Баневи срещу Иван Гешев

Николай и Евгения Баневи осъдиха прокуратурата да им плати по 10 000 лева обезщетение заради изказвания на бившия главен прокурор Иван Гешев, с които още преди делото срещу тях дори да влезе в съда, той ги представяше в медиите като виновни за извършени престъпления.

Това реши Софийският градски съд (СГС), където преди две години Баневи предявиха пореден иск срещу прокуратурата и настояваха за обезщетения от по 60 000 лева

Двамата бяха арестувани във Франция през есента на 2018 г. и екстрадирани в България, след което прокуратурата ги обвини за образуване и ръководство на организирана престъпна група за пране на пари и данъчни престъпления.

Делото беше внесено в спецсъда през 2019 г., а след закриването му продължи в градския съд, но до момента не е приключило дори на първа инстанция, като за днес е насрочено поредното заседание.

Евгения Банева беше държана в ареста близо една година и освободена в средата на 2019 г., а Николай Банев беше освободен едва през пролетта на 2021 г.

В исковата си молба Баневи цитират изказвания на Гешев и наблюдаващата прокурорка по делото им Мария Дойчева, както и определения на специализираните съдилища по мерките им за неотклонение, за да обосноват твърденията си за нарушения по чл.2, ал.1, т.8 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), извършени от прокуратурата чрез разгласяване на материали от разследването в нарушение на презумпцията за невиновност и с изявления, в които са представени като виновни.

Писмото на Иван Гешев

Основен акцент в жалбата им беше и писмото, което Иван Гешев беше изпратил в началото на 2022 г. до всички европейски посолства и институции, включително и на САЩ.

В него Баневи бяха споменати, като част от привлечените като обвиняеми „български граждани, считани от обществото за недосегаеми за правоохранителните органи“ и „известни олигарси“.

За тях се посочваше, че „са отговорни за длъжностни присвоявания в особено големи размери, довели до фалит на едни от най-големите индустриални предприятия в България, пране на пари в размер на 1.5 млрд. лева; данъчни престъпления в особено големи размери и участие в организирана престъпна група”.¹

В жалбата си Баневи определят квалификациите за тях като неверни, позорящи и увреждащи публичната им репутация, личната чест и достойнството им.

Като отделно нарушение е отбелязано, че в писмото си прокуратурата пише, че Баневи са „отговорни“ за извършени престъпления, за които са подсъдими. В иска до съда се казва, че определението „отговорни“ е използвано като синоним на „съпричастни“, „свързани“ и „виновни“.

Загуба на доверие

Всички тези нарушения довели до болезнено разочарование и загуба на доверие в дейността на българската правоохранителна система.

Баневи казват още, че са задържани при „воайорска акция“ и че в продължение на повече от 3 г. били мишени на злостна пропагандна кампания от страна на държавното обвинение.

Според тях то можело безнаказано и безконтролно да погне всекиго за всичко, за да може публично да го демонизира. В случая нищо не налагало да бъдат посочвани с имената си в писмото. В него освен Баневи са споменати още Цветан Василев, Васил Божков и др.

Баневи се припознали и в изказване на Гешев пред правната комисия в парламента, в което той използвал квалификацията „родоотстъпници“ за тези, които търсели подкрепа от европейските институции срещу действията на прокуратурата.

Съпрузите изпитвали срам от действията на ответниците, които

„като високопоставени прокурори демонстрирали правно и политическо невежество, злепоставяйки името и авторитета на България пред международната общност, показвайки карикатурно лице на българската държава, и безпричинно ги замесили в прокурорска бурлеска“.

Решението на съда в Страсбург

Баневи припомнят решението на съда в Страсбург, с което осъждат България заради нарушената презумпция за невиновност, и смятат, че прокурорите трябва да предвиждат последиците от действията си.

Гешев и заместниците му отвръщат, че искът е недопустим заради функционалния имунитет, с който се ползват магистратите при изпълнение на служебните им задължения. Те са на мнение, че предявяването на искове срещу тях може да се използва като оказване на нерегламентиран натиск, и то от лица, срещу които има висящи производства.

Заради функционалния имунитет магистратите са освободени от гражданска и наказателна отговорност заради служебните си действия, освен ако извършеното не е умишлено престъпление от общ характер.

Прокурорите се оправдават, че терминът „олигарси“ е използван към по-широка група лица и освен това е бил заимстван от медиите.

Ръководството на прокуратурата обяснява изпращането на писмото с необходимостта от кореспонденция с различни служби, които контролират страната ни във връзка с върховенството на закона и мониторинга.

Заради функционалния имунитет

Две съдебни инстанции отхвърлят иска заради функционалния имунитет и делото стига до Върховния касационен съд (ВКС).

Той изтъква, че функционалният имунитет не е предоставен за защита и не трябва да ограничава правата на лицата, които се ползват от презумпцията за невиновност. Дали тя е нарушена, трябва да се прецени според конкретните изявления. Ако има нарушение, отговорност носи държавата, а не извършителят.

Това е така, ако изявленията са направени от орган, който е пряко ангажиран с конкретното наказателно производство. В останалите случаи отговорността е лична, обясняват върховните съдии.

Те приемат, че ръководството на прокуратурата се е изявявало не като пряко ангажирано с разследването. Затова трябва да се види дали изявлението надхвърля обикновеното оповестяване на информация.

От решението става ясно

Така делото се връща при градските им колеги, за да преценят дали и в каква степен думите на висшите прокурори могат да се тълкуват като категорично потвърждение на вината на обвиняемите, а също и да се изследват начинът на изразяване и смисълът на използваните думи.

От решението става ясно, че Баневи са завели и иск срещу самата прокуратура, като са се позовали отново на писмото. Понеже претендираните вреди са идентични, те са оттеглили това основание от делото.

Съдът решава, че думата „олигарси“ не била употребена по адрес на Баневи, а „отговорни“ не означавало „виновни“.

Писмото е прието като част от правомощията за отчетност на главния прокурор. Имената на Николай и Евгения се споменавали и в решението на ЕСПЧ, поради което нямало злоупотреба.

В писмото се предоставяла служебна информация за служебно ползване във връзка с множество разследвания на прокуратурата, покрай които бил оказван натиск на конкретни обвинители. За да стигнат до този извод, магистратите разпитвали и служители на пресцентъра, които се кълнат, че писмото не е разпространявано до медиите.

Съдия Цветелина Георгиева

Според съдия Цветелина Георгиева прокурорите се ползват с функционален имунитет. Това изключва действията им да бъдат извършени в лично качество.

Дори да се приеме, че определящо е личното им качество, по делото останаха недоказани твърденията, че целта на ответниците при изготвяне на писмото е била да навредят на ищците, като злоупотребяват с личните им данни, разпространяват неверни и клеветнически обстоятелства и определяйки ги като виновни за извършване на престъпления, без да има влязла в сила осъдителна присъда, посочва съдът.

След като отхвърля иска на Баневи, Темида ги осъжда да платят разноските на прокурорите за адвокат в размер на 30 бона. Решението може да се обжалва.

Победа в Страсбург

Баневи вече осъдиха България в Страсбург заради думи на Иван Гешев и наблюдаващия прокурор по делото им Мария Дойчева.

Според европейските прокурори двамата са прекрачили границата и са нарушили презумпцията за невинност. На Николай е определено обезщетение от 7800 евро, а на Евгения – 6 хил. евро.

Източник: правен портал lex

Присъединете се в групите на Budilnikbg.com във Фейсбук и Телеграм