Нидал Алгафари гръмна: ВСИЧКИ СМЕ ВИНОВНИ! Ние допуснахме момиченцата да заприличват на западни магистралки! Въртяхме задните си части на „Пиратки“, Шушани и сини прашки…
През последните години се случиха много трагедии в Родината ни. Много невинни деца, жени и младежи им бе отнета възможността да пораснат, да се влюбят, да изживеят щастливи мигове.
След всяка една от трагедиите, оцелелите търсим мъст в конкретни човеци или институции. Рисуваме плакати. Излизаме на протести. Блокираме пътища. Искаме оставки и очакваме някой да поеме вината, друг да бъде осъден, за трети пък искаме по-строга присъда.
Колко от нас потърсиха вината във всички нас?
Колко от нас видяха причина и в самите нас?
Всички ние, поне моето поколение, че и предишното, допуснахме възпитанието на децата да е на това ниво, което е сега?
Не бяхме ли ние, тези дето си мълчахме, когато мутрите ни биеха, рекетираха и ограбваха?
Не си ли мълчахме, когато ни задължаваха да поставяме стикери на колите си срещу кражби от тези, които ни задължаваха?
Мълчахме ли, когато приватизираха – ограбиха- труда на родителите ни и така се създаде богатата класа?
Не гледахме ли с любопитство или четяхме с такова вестниците с новини от „хай лайфа“ – тези които ни ограбиха?
Всички ние не насърчавахме ли тарикатите и не търсихме ли далаверата?
Не допуснахме ли момчетата ни да имат за идоли, нискочелите, дебеловратите, мускулестите, преметнали чантички пред гърдите и каращи мощни коли, неспазващи правилата?
Всички ние допуснахме ли момиченцата да заприличват на западни магистралки? Ценностите им да са силикон в гърдите, хиалурон в устните, изкуствените мигли и батката с парите да ги вози?
Не въртяхме ли задните си части на „Пиратки“, Шушани и сини прашки?
Възмущавахме ли се, протестирахме ли, когато родители биеха учители?
Мълчахме! Да, някой ще напише или ще си каже: Ама аз се възмущавах! Може и да е така, но с това си остана.
Всички сега искаме справедливост.
Искаме възмездие.
Искаме максимални присъди и чакаме това да го сторят институциите, забравяйки първата и най-важната институция, възпитанието в семейството.
Смачкахме втората по сила институция, образованието. А за третата, културата … няма я въобще във всекидневието ни.
Виновни сме всички заедно, точно толкова, колкото и причинителите на трагедиите. Когато в щайгата с плодове се оставят няколко изгнили плода с времето изгнива цялата щайга.
от фейсбук профила на Нидал Алгафари, пиар експерт
Присъединете се в групите на Budilnikbg.com във Фейсбук и Телеграм


