Нова далавера на правителството: Ще дадат 1,7 млрд. лв. за паметници на глупостта
Нова далавера, този път транспортна, подготвя кабинетът „Петков“, алармираха експерти от железопътния транспорт.
Купуват бързи влакове, няма релси за тях
Подобно на добрите намерения, които водят към ада, закупуването на модерни електрически локомотиви и бързи влакове е добре опаковано в лустросания пакет на изгодна сделка, която трябва да осигури модерно пътуване с българските железници.
Реалността обаче е друга и предвидените за целта 1,7 млрд. лв. ще послужат за закупуване на нови паметници на глупостта, категорични са специалистите.
Идеята, лансирана от транспортния министър Николай Събев, с която той побърза да се похвали и във фейсбук, е да се закупят 7 двуетажни и 35 едноетажни бързи влака, 20 пуш-пул влакови състава, 18 маневрени локомотиви и 108 комплекта ETCS бордово оборудване. За целта са предвидени 1 милиард лева финансиране по Националния план за възстановяване и устойчивост и още 700 млн. лв. национално съфинансиране, показват проектните фишове за провеждане на пазарни консултации със световни производители. Част от влаковете ще развиват скорост до 200 километра в час, а други по-скромните 160 километра в час.
Международните фирми, които искат да участват в поръчката трябва да внесат предложенията си за доставките до 16 юни, а до края на март 2023 г. да са избрани и изпълнителите на поръчките. Първите влакове според разчетите на транспортното министерство се очаква да пристигнат у нас през лятото на 2024 година, а до края на 2026 година да бъдат доставени всички машини.
Всичко това звучи повече от чудесно, но дяволът е във детайлите, коментираха през “Труд” различни експерти, които обаче пожелаха да останат анонимни, притеснявайки се за бъдещата си кариера в железопътния бранш.
На първо място към момента наистина има железопътни отсечки, по които може да се вдигнат заложените максимални скорости в проектите – до 160 километра в час. Те обаче са кратки, като единственото изключение е жп линията от Пловдив до Свиленград. А за скорост от 200 км дори все още нямаме такива. В същото време по близо 70 на сто от жп линиите са наложени ограничения да се вдига над 70 километра в час и дори при добро желание и отпуснати средства, каквито към момента няма за модернизация, картината ще е същата и към 2032 г. Тоест близо 6 години, след като сме “изхарчили” 1,7 млрд. лв. за доставка на неизползваеми електрически локомотиви и състави. И сега използвани състави масово имат възможност да вдигат 130 километра в час, а част от новите електрическите мотриси и 140 км/час, но това не се случва заради състоянието на релсите, категорични са специалистите.
И докато в Европа и света компании се надпреварват да поставят рекорди по скорост на придвижване и експлоатация на най-екологичния транспорт – железопътния, у нас през последните двайсетина години средната скорост на влаковете на БДЖ е намаляла с около 20 километра в час и е достигнала срамните 47 км/час.
В средите на експертите, макар да звучи като шега, често се разказват съвсем реални куриози – от сорта, че по част от отсечките парните локомотиви преди десетилетия са превозвали композициите по-бързо от съвременните си събратя десетилетия по-късно.
Източник: Труд
