Жълтопаветници и пещерни комунисти, заедно с напушени аматьори в един отбор е трудна работа
Жълтопаветници и пещерни комунисти, заедно с напушени аматьори в един отбор е трудна работа
Всички си спомняме ентусиазма, с който „Продължаваме промяната“ и партиите около тях започнаха управлението.
По студията обикаляха оптимистично настроени анализатори, които бодряшки ни обясняваха, че започва нещо, като нова ера в българската политика, че всъщност преходът приключва и че всичко започва с настоящото мнозинство на почтените, което е призвано да започне и довърши всичко, което трябва, защото според тях, преди тях, никога и нищо не е направено.
Не е дори правено. Нищо от това не се случи. Случи се друго.
„Промяната“ забравиха няколко много съществени исторически урока.
Опитаха се да изгорят „града“, в който живеят, да го изравнят из основи и да построят нов „град“ на същото място. Това са го правили древните. И еволюцията е дошла в момента, в който са се научили да не сриват, каквото са заварили, а да надграждат, каквото са заварили.
„Промяната“ дойде в една коалиция, която имаше един общ знаменател и той е омразата към ГЕРБ. Това не може да е движеща сила. Освен това, „промяната“ събра неестествени и неустойчиви партньори.
Жълтопаветници и пещерни комунисти, заедно с напушени аматьори. В един отбор. Трудна работа.
„Промяната“ забравиха и още един исторически пример. Когато САЩ спечелват своята независимост и приключват войната с Великобритания не се забелязва краен реваншизъм.
Въпреки взаимните рани, унижението на метрополията предизвикана от младата държава, както и следвоенната зависимост на младата държава от метрополията и двата народа си дават сметка, че именно те могат да бъдат най-естествените и устойчиви съюзници, защото това, което ги свързва е повече от това, което ги разделя.
Просто е. И защо да е сложно, когато може да е просто.
Парадоксът е, че САЩ и Франция, която ги „освобождава“ от Великобритания / и действително изиграва съществена роля за тяхната независимост / никога нямат по-добри и специални отношения, каквито имат САЩ с Великобритания. Джордж Вашингтон казва – „Крайните кръвопролития са излишни. Търсенето на мъст ненужно. След войната ние ще продължим да живеем и търгуваме заедно“.
Животът продължава и след войната и животът не е война. Промяната“ не разбра това.
След втората световна война съюзниците се опитаха да „денацифицират“ цяла Германия, защото Германия трябваше да бъде наказана, заради всичко, което беше сторила. Но се оказа, че „денацификацията“ е невъзможна, защото няма кой да движи следвоенна Германия.
И заради отменената денацификация Германия не просто тръгна след войната, а просто полетя.
„Промяната“ се опитаха да представят ГЕРБ, като Германия след войната, но това беше обидно и арогантно, защото режимът в Германия беше осъден и заклеймен от целия свят, а ГЕРБ е легитимна политическа партия, която е международно призната и важна част от най-голямата и прогресивна европейска партия / ЕНП / в ЕП.
Припомнете си, че „Промяната“ дори не беше регистрирана за изборите у нас със собственото си име.
Не ме разбирайте погрешно, ГЕРБ не е и не трябва да бъде слънцето в нашата слънчева система, както и не трябва да бъде границите на нашата слънчева система. Това е една легитимна партия, която се бори за умовете и сърцата на избирателите. Не повече, но и не по-малко.
Когато печели – печели, когато губи – никой не им е виновен, че губят. Но не можеш да зачеркваш хората гласували за тази партия, като бивши хора, „защото така“.
Още един пример. През 1944-та година комунистите слизат от горите и завземат властта. Реваншизмът и фанатичното желание за „ново начало“ просто унищожават интелектуалната и работеща сила в България, която е локомотивът на „българското възраждане“ от 30-те години на миналия век.
И България запада. Останалото го знаем.
„Промяната“ просто забравиха историята. Да, тя понякога е малко по-скучна материя. Не е еко, био, стартъп и глутен фрии пърформанс, но е крайъгълен камък за нашето развитие.
Републиката има нужда от „Промяната“. Имаме нужда от всяка партия, която предлага смислени идеи за да спечели умовете и сърцата на избирателите. Но изборите са състезание, на което се състезаваш, а не изискваш административна или служебна победа.
А ако изискваш и очакваш такава с аргументи, че си толкова над нивото на всички останали, че то направо ти е под достойнството да се съревноваваш с тях, значи не заслужаваш нито да победиш, нито да те изберат.
Последвайте Budilnikbg.com във Фейсбук и Телеграм
Автор: Симеон Колев/ Труд
