Министър Славов призна: Има риск! Може да има корекции
В предаването „Офанзива с Любо Огнянов” по Нова нюз правосъдният министър Атанас Славов подчерта, че той не е участвал в изготвянето на текстовете и редакциите, които се отнасят за двойното гражданство за депутати и министри.
„Процесът свързан с двойното изцяло се разви в парламента”, поясни той. Славов обаче каза, че Конституционният съд ще реши дали е грешка да не се иска уседналост.
„Не казвам, че няма риск – министрите, народните представители имат достъп до класифицирана информация”, призна той.
Славов обаче приема идеите двойното гражданство да бъде разрешено само за страни от ЕС и НАТО. „Като убеждение не съм далеч от тази мисъл”, каза Славов.
Според него разпоредбата щеше да е по-ясна, ако изрично уреждаше хипотезата с българско гражданство по рождение и вторично получено българско гражданство.
Според него трябва да има прецизиране. „Считам за важно да ограничим гражданството в нашите съюзници и партньори, от държави, които ни обявяват за вражеска страна”, каза Славов.
„Важна е темата за двойното гражданство и то за българските граждани по рождение, които имат и друго гражданство. Една четвърт от българските граждани са извън територията на страната, трябва да намерим начин за приобщаването им в политическия живот. Може би това е такъв опит”.
Правосъдният министър Атанас Славов е бил против списъкът от няколко лица, измежду които президентът да избира служебен премиер.
Ограничението на държавния глава и краткият списък влязоха в конституцията при промените й. Там бе разписано и че с отделен закон ще се ограничат правомощията на служебните правителства, назначавани от държавния глава.
Освен това се осигури непрекъсваемост на парламента – продържава да работи до встъпването в длъжност на следващите депутати, т.е. има парламентарен контрол над служебните министри.
Министърът разказа пред Нова нюз, че е бил дистанциран по темата за служебните премиери по списък.
Той е настоявал да се запише, че президентът може да посочи министър-председател от целия кръг на лицата на висши публични длъжности. Накрая обаче парламентът прие, че това може да са само председателят на НС, на Сметната палата, шефът на БНБ и омбудсманът или техните заместници.
Министърът коментира и критиките на държавния глава Румен Радев срещу промените, с които се ограничават правомощията на президента при избор на служебен премиер.
„Изненадан съм от силния език, който използва държавният глава.
На него му подхожда по-умерен изказ. Важно е за нашата конституционна система да няма центрове на абсолютна власт, независимо дали ще е парламентът, президентът или изпълнителната власт”, каза правосъдният министър.
Ние не знаем служебните правителства каква посока за управление имат – това е рисково. Имаше голяма неизвестност в каква посока и в чия изгода водят страната служебните правителства”, обобщи обаче той.
Славов смята, че приетият проект е по-добър от първоначално внесения. Той оспорва тезата на опозицията за политизиране на новия прокурорски съвет с избора на 6-има от парламентарната квота в него.
Прокурорският съвет ще се председателства от негов член, избран от самия съвет. Конституцията гарантира свобода на политическото слово и независимостта на съда.
Тъй като съдиите са доказано политически неутрални, няма забрана съдии да бъдат избирани през парламентарната квота. Логиката на тези квоти е да има обществено представителство и то от доказани професионалисти, външни за съдебната система, заяви пред NOVA News правосъдният министър.
Правосъдният министър каза още, че не се притеснява, че текстове от Конституцията, ще бъдат дадени на КС
„Убеден съм, че ключовите промени, ще издържи на конституционен контрол. Като министър на правосъдието за мен е важно в съдебната власт да са направени правилните неща и съм убеден, че това е така”,каза Славов.
На въпрос на водещия кога е възможно България да има редовен главен прокурор той отговори: След 9-10 месеца.
Последвайте Budilnikbg.com във Фейсбук и Телеграм
