Потресаващи СНИМКИ: След 20 месеца арест от руснаците, пленен украинец се…
Освободеният след 20-месечен плен в окупираните територии войник от 56-а мотопехотна бригада Владимир Цема-Бурсов се прибира кожа и кости. Свалил е 38 килограма и си носи “букет” болести, предава СЕГА, цитирайки сайта Свої.City и NEXTA.
Той е освободен преди месец в резултат на размяна на пленници, която се извършва регулярно между воюващите страни.
Владимир Цема-Бурсов е живеел с жена си и малката им дъщеря в Мариупол. Бил е военнослужещ в 56-а отделна мотопехотна бригада.
До началото на войната Владимир е мъж канара – висок 191 см с тегло 95 кг. През април 2022 г. е пленен в металургичния комбинат Илич. След 20 месеца плен той се прибира 57 кг. Диагностициран е с ред хронични заболявания.
Сутринта на 24 февруари 2022 г. той застъпва на дежурство на КПП-то на военната част А0989 в Мариупол, после заедно с другите войници го местят в административна постройка на комбината Илич.
Следващите дни до тях достига информация, че ръководител на подразделение в Мариуполския гарнизон се е предал на руснаците заедно с подразделението си.
“Останахме с оголени позиции край завода. Започнаха разговорите, че няма да можем да удържим завода, затова трябва да търсим изход от вражеското обкръжение.
На 8 април опитахме на няколко пъти да излезем извън предприятието. Но “главата” на колоната бе разбита от руската артилерия. Наложи се да се върнем. Все пак успяхме да се измъкнем от комбината и да се скрием в селскостопанско предприятие.
После пак потеглихме, но попаднахме на патрул. Наредиха ни да слезем от колата и да влезем в един павилион за беседа, за да установят самоличността ни, “, разказва Цема-Бурсов.
“Росгвардейците ни записаха и ни откараха до затвора в Камянское, но той не работеше. Поседяхме там 3-4 часа в килии с прозорци без стъкла, завързаха ни ръцете, натовариха ни камиони и ни закараха в Сартана.
След два дни ни преместиха в автобуси и ни откараха в колонията в Оленовка”, разказва военният.
Оленовка е филтрационен лагер с ужасни битови условия, намира се край Донецк.
“Като пристигнахме, ни посрещна надзирател, рапортуваш име, фамилия, бащино име и хукваш по “жив коридор” към бараките. Живият коридор е от мъже, които държат палки, бухалки, дъски с пирони и те бият.”, разказва Владимир.
После го местят в друга колония.
“В момента се лекувам в санаториум в Полтавска област. Със здравето съм по-зле отколкото си мислех. Както се казва, донесох си цял букет болести.
Имам хроничен гастрит до степен на обостряне, неалкохолно омазняване на черния дроб, гастроезофагиална рефлуксна болест, хроничен простатит в стадий на ремисия и пр.”, заключава Владимир.
