ПП си поръча гнусен пасквил в “Политико” срещу Борисов и Пеевски. Ето коя приятелка на Кирил Петков я написа
В 04.00 часа централно европейско време днес в сайта „Политико“ се появява обширен материал, подписан от авторка от български произход, подвизаваща се от една петилетка като журналист в либерални западни медии.
Антоанета Руси, както следва да се преведе фамилния псевдоним на авторката (Roussi) от английски език публикува статия, чието съдържание не оставя никакво съмнение, че е писан под диктовката на партийно ангажирани ПР-и от ПП и ДБ и близки до тях журналисти.
Всъщност този класически пасквил е фабрикуван в София, а изданието „Политико“ играе ролята на пощенска кутия и пералня машина, която има за цел да единствено да го представи на българската аудитория, но като „западно“ мнение.
Както вече бе отбелязано, подобни похвати отдавна не събуждат внимание, най-малкото, защото именно изданието „Политико“ бе използвано активно през 2020-та година за лансирането на Кирил Петков и Асен Василев.
Четири години по-късно двамата могат да се гордеят единствено с купищата прокурорски преписки, по които трябва да бъдат разследвани за злоупотреби, нарушения, а дори и за съпричиняване на тежка катастрофа, отнела невинен човешки живот.
Авторката на очевидно платения предизборен материал, който обаче от „Политико“ некоректно са пропуснали да отбележат като такъв, можеше наистина да постъпи далеч по-професионално, ако бе направила обективен прочит на състоянието на България, поне в последната една година.
Най-малкото, защото от профила й в Linkedin е видно, че тъкмо когато правителството „Денков“ е било на около месец, тя се е запознала лично с Кирил Петков.
Иначе излиза, че статията на госпожица Руси може да е писана и от госпожа Лена, което изглежда доста вероятно.
„Успехът се състои в това да вървиш от една грешка към друга, без да губиш ентусиазъм“.
С тези думи великият циник в политиката Уинстън Чърчил бързо е карал да се опомнят различни самозабравили се случайници във властта.
Способни единствено да плащат за черен пиар и компромати (след като хората все още си чакат обещаните 6 моста, 5 магистрали и няколко завода за автомобили), представителите на провалената коалиция ПП-ДБ със сигурност биха чули точно тази реплика, ако сър Чърчил можеше да види какви ги вършат днес.
Точно 10 дни преди изборите 2 в 1 на 9 юни (които ПП-ДБ сами предизвикаха с алчните си щения да овладеят регулаторите и съдебната власт), България осъмна с поредната статия от жанра „платена публикация“, която се появи в иначе авторитетното издание „Политико“.
Материалът, озаглавен „Мафиотската държава тласка България към ръба“, е типичен пример за спешен черен политически пиар.
Очевидно поръчан и писан в София и нямащ въобще за цел да информира европейските граждани за течащата у нас предизборна кампания или политическа обстановката.
Видно от целия текст, целта на упражнението, изпълнено от авторката Антоанета Руси е да предостави на машината за манипулации, ръководена от бизнесмена олигарх Иво Прокопиев, задграничен повод да злепостави най-големия враг на неговите политически стартъпи – Делян Пеевски.
От години Прокопиев дирижира цяла машина от медии, политически партии, НПО-та, говорители и фрийленсъри,
чрез които организира кални кампании у нас и в чужбина срещу политическите и икономическите си врагове.
С две думи – който не слуша, бързо бива омаскарен в някой подобен пасквил, който за минути се препечатва у нас от всичките звена на овладения от него (по собствени признания на Прокопиев в стенограмите „АРГО“) „мейнстрийм“ в страната.
Пеевски – вечният враг на задкулисието
Че статията в „Политико“ е истерично продължение на цяла кавалкада от мръснишки номера, завършили с глоба на ЦИК срещу бившия премиер Николай Денков заради клеветящи билбордове, е видимо и от невъоръжено око.
В материала се говори най-вече за лидера на ДПС Делян Пеевски, който получава все по-широка обществена и политическа подкрепа заради ясната си евроатлантическа позиция.
Благодарение на действията в последните няколко парламента страната ни успя да стартира тежкия процес по изчистване на трупаните с години обвързаности с Русия, да подпомогне Украйна с оръжие и боеприпаси в отбраната на нейния суверенитет и ясно да заяви курс към Шенген и Еврозоната.
Междувременно Пеевски се налагаше да бъде и медиатор в сложните некоалиционни отношения, които ПП-ДБ имаше с партньорите си в „сглобката“ в лицето на ГЕРБ-СДС.
С помощта на лидера на ДПС много от значимите теми като съдебна реформа и конституционни промени стигнаха до пленарната зала на 49-тото Народно събрание.
Днес обаче Пеевски е заплаха за топящия се като пролетен сняг рейтинг на ПП-ДБ и лидерите на партиите в тази широка коалиция.
Последни проучвания показаха, че личният рейтинг на Пеевски изпреварва този на всеки един от водещите лица на ПП-ДБ.
Те от своя страна, след като в продължение на 3 години вадиха само голи обещания от торбата с политическите лъжи, днес са изправени пред невероятна криза на доверието дори сред най-яростните си привърженици.
Затова в последните 2 седмици политическите протежета на олигарха Иво Прокопиев се завърнаха към изконното си разбиране за политиката – организирането на кални кампании. Някои от по-внимателните наблюдатели на политическия живот у нас сигурно са запомнили добре заканата от преди няколко месеца на Христо Иванов.
Тогава Пеевски разкри, че лидерът на „Да, България“ се е опитал да го шантажира със заплахата, че ако се стигне до избори „ще бъде извадена картата ДПС“. Тоест – промянаджиите нямат свян да се обърнат на 180 градуса и да се завърнат към обичайната си анти-Пеевски и анти-ДПС реторика, с която да се опитат да припечелят някой глас отгоре.
Как се поръчва убиец на репутации?
След като близо 10 дни в цялата страна се провеждаше откровена черна пиар кампания срещу ДПС и доскорошния партньор на ПП-ДБ във властта – ГЕРБ-СДС, в сряда дойде време да се включи „тежката артилерия“.
Автор на материала е Антоанета Руси, за която Google архивите пазят спомена за времената, в които е живяла и работила под българското си име – Антоанета Русинова.
Трудила се е като стажант не къде да е, а в работещата с кръга „Капитал“ секция на „Томпсън-Ройтерс“.
Кратка проверка в социалните мрежи пък показва, че макар да се е заявила като журналист, работещ в сферата на „киберсигурността“ настоящата Руси няма проблем да се пробва и на полето на политическата журналистика.
Разбира се – все свързано с България и доста самоуличаващо писано в полза на хората на Прокопиев от ПП-ДБ. Творейки материали по поръчка, представляващи типичен пример за „убиец на репутации“.
Така за последните 2-3 години журналистката през няколко месеца „изгрява“ с някой политически анализ, който след това още по-удобно се препечатва от мейнстрийма на Прокопиев.
В последния случай материалът на „Политико“ е пуснат на сайта на изданието в 5 часа сутринта българско време (4 часа брюкселско), но явно е бил чакан на пусия от медийната машина за манипулации на Прокопиев.
Видимо, готови с превода и най-важните акценти от статията, тружениците на олигарха сън не са спали, за да „препечатат“ материала. А той сам по себе си е доста издайнически.
Какво липсва в текста?
Едва ли има човек, живял в България в последните няколко месеца, който да е пропуснал цялата върволица от скандали, в които сериозно участваха почти всички лидери от коалицията на Прокопиев ПП-ДБ.
То не бяха опасни връзки с контрабандисти (цяла парламентарна комисия разкри сериозните обвързаности между властта в лицето на промянаджиите, „Митниците“ и едни от големите ползватели на контрабандни канали у нас – баща и син Димитрови).
Появиха се и снимки, на които видни лица от ПП като Бойко Рашков и самия Кирил Петков се гушкат с контрабандистите и тяхното куче, което пък се превърна в градска легенда като той-пуделът, който вместо чехли, носи пачки от по 50 евро на стопаните си.
Да не говорим за записите, увековечили как лидерите на ПП и тези на партньорите им от ДБ коментират черни каси и незаконен кеш за финансиране на кампании, а също и механизми за овладяване на службите, за да бъдат сложени там политически назначения, които да изпълняват партийни поръчки.
Всички тези скандали, поставящи под въпрос не просто моралните устои на ПП-ДБ, а цялото им право да се вихрят не зад решетките, а на политическата сцена, дори не са намекнати в статията.
Защо ли? Риторичен въпрос, предвид факта, че тя е писана очевидно под диктовката на ментора им Прокопиев.
Материал “писан в София”, но маскиран по любимия прийом на олигарха – през престижно издание, което го отпечатва, за да бъде разпространено у нас с етикета-менте “Made in Brussels”.
Източник “Труд”
Последвайте Budilnikbg.com във Фейсбук и Телеграм
