Скандал! 81 българи в PNR системата: тежки международни санкции за България

81 българи в PNR системата предизвикаха остри реакции от бивши министри и експерти по сигурността

81 българи в PNR системата се оказаха в центъра на скандал, след като бяха разкрити данни за полетите на Делян Пеевски. Експерти предупреждават за възможни нарушения на закона, GDPR и международните правила за защита на личните данни.

„Ако липсват аргументация и данни, че по случая се касае за тежко престъпление, извличането на информацията е законово нарушение.

Нерегламентираното извличане на данни от PNR и публичното им оповестяване може да доведе до сериозни санкции по отношение на GDPR (Общ регламент относно защитата на данните – б.р.). А изготвянето на искане с невярно съдържание, създава възможност за разследване за злоупотреба с власт. Може да се стигне до тежък имиджов удар по новото управление и интегритета му“.

Това заяви бившият шеф на ДАНС Цветлин Йовчев във връзка с изявлението на вътрешния министър Иван Демержиев пред парламента в петък, че

за проследване полетите на лидера на ДПС Делян Пеевски ГДБОП е изготвила справка на база данните от PNR системата.

„В системата могат да се проверяват само издирвани лица. Ако става дума за дело, което е в ход, се иска съдебно решение. Ползването на системата е по регламентиран ред, описан в Закона за ДАНС. Данните в системата след 6 месеца се деперсонализират“, още Йовчев.

81 българи в PNR системата – как работи PNR системата и защо достъпът до нея е строго контролиран

За осем години Пеевски има 227 полета, като 181 са чартърни, разкри в петък министър Демержиев.

Според изнесените данни, в различните полети Пеевски е бил в един самолет с още 81 пътници, български граждани. Сред тях, по думите му, са Александър Сталийски, Десислава Атанасова, Венцислав Чолаков, Делян Денчев.

За да бъде направен този списък, означава, че МВР е влязло в PNR системата за всеки един от тези полети. Проследило е всеки пътник в самолетите, отсяло е кои са българските граждани в тях, засекло е евентуални връзки на тези хора с Деян Пеевски. И е изготвило списъка с 81 имена, които оповества от трибуната на парламента като съратници на Пеевски.

Всички тези 81 българи вече са потенциална мишена на МВР, без изобщо да допускат това. Само защото са се оказали в един самолет с Пеевски…

В този списък, по усмотрение на Демержиев, може да попадне всеки един български гражданин. Както казва журналистът Константин Вълков: „Закрихме досиетата, открихме PNR. И това би могло да бъде ползвано срещу всеки“.

Как се извличат данните от PNR системата

Глобалната PNR система (Passenger Name Record – Резервационни данни на пътниците) съдържа цялата информация за пътуването на даден пътник, събрана от авиокомпаниите при резервация и закупуване на самолетен билет. Тя е ключов инструмент за сигурност, управление на въздушния транспорт и граничен контрол.

Още по темата: Демерджиев настъпи мотиката: разкрития за използването на PNR системата

PNR досието съдържа имена на пътника, дата на раждане, пол и данни от паспорт/лична карта. Дати на пътуване, маршрут, номер на полета, конкретно място в самолета.

И информация за багажа, начин на плащане, номер на кредитна карта и адрес за фактуриране. Дата на издаване на билета, туристическа агенция или уебсайт, чрез който е направена покупката. Каккто и избор на храна, медицински изисквания или участие в програми за лоялни клиенти.

Цялата тази защитена лична информация е била преровена от ГДБОП, за да се стигне до списъка с 81 пътници, които МВР обозначава като спътници на Пеевски, както обяви министърът.

ТОВА Е МАЩАБНА ЗЛОУПОТРЕБА С ЛИЧНТИТЕ ДАННИ НА ВСИЧКИ ПЪТНИЦИ, ПЪТУВАЛИ С ПОЛЕТИТЕ НА ПЕЕВСКИ

PNR системата – „ядреният бутон“ на службите

За да бъдат разкрити личните данни на лицата, за които е искана информация, е нужно да има специално искане, подписано с ясни мотиви. Системата проверява пътниците срещу черни списъци и профили за риск още преди самолетът да излети.

Данните от PNR системата са строго конфиденциални. И са защитени от Общия регламент относно защитата на данните (GDPR).

Те не могат да се използват произволно. Достъп до тях се предоставя само при официални разследвания на правоприлагащите органи (МВР, прокуратура), след одобрение от ръководството на правоимащата служба.

Както казва Бойко Борисов PNR системата е „ядреният бутон на службите“ и за всяко докосване до него се носи отговорност.

Още по темата: Борисов с тежко предупреждение: „PNR системата е ядреното оръжие на службите“

„Такъв достъп е допустим единствено в конкретно предвидени от закона случаи – за предотвратяване, разкриване и разследване на тероризъм и други тежки престъпления.

Законът за ДАНС визира и други тежки престъпления, като по принцип това са деяния, за които е предвидено наказание лишаване от свобода с максимален размер над пет години“, категоричен е университетският преподавател и бивш вътрешен министър проф. Веселин Вучков.

Дали Демержиев е съзнавал какво прави, нареждайки да се рови в системата PNR, предстои да разберем.

81 българи в PNR системата – какви международни правила се нарушават при нерегламентиран достъп до PNR

Бившият вътрешен министър Богомил Бонев обаче е категоричен:

„Не ставаш за нищо, Демерджиев. Започваш сериозно да вредиш на Радев и на целия кабинет.Такава селска клюкарка, която се пъне да се покаже мъж чрез случайното си пребиваване в МВР, никому не е нужна. Започвай да пишеш оставката, ако не докажеш твърденията си“.

Още по темата: Богомил Бонев с унищожителна атака срещу Демерджиев: „Не ставаш за нищо! Оставка!“

КАКВИ МЕЖДУНАРОДНИ ПРАВИЛА НА НАРУШЕНИ, АКО СЕ ВЛЕЗЕ НЕРЕГЛАМЕНТИРАНО В PNR СИСТЕМАТА

В Европейския съюз използването на тези данни се регулира от специална Директива за PNR данните.

Нерегламентираният достъп или злоупотребата с данни в PNR системата нарушава

множество международни договори, директиви и споразумения, които защитават правото на неприкосновеност на личния живот и регулират трансграничния обмен на информация.

Тъй като PNR съдържа масиви от чувствителни лични данни, неправомерното влизане в нея (без наличие на разследване за тероризъм или тежко международно престъпление) активира тежки международноправни санкции

Европейската PNR Директива (Директива (ЕС) 2016/681)изисква данните да се извличат и обработват единствено и само за предотвратяване, разкриване, разследване и наказателно преследване на терористични престъпления и тежки престъпления.

Всяко „проверяване“ за политически, лични или други цели е директно нарушение.

Според практиката на Съда на ЕС (СЕС), за да се направи справка, трябва да съществува ясна и обективна връзка между проверяваното лице и конкретна заплаха за сигурността.

Член 5 и Член 6 от GDPR казва:

Обработването на данни без правно основание (заповед за разследване, съдебно разрешение) е незаконно.

Член 32 от GDPR е категоричен: Държавните органи са длъжни да осигурят техническа защита срещу неразрешен достъп. Нерегламентираното влизане от служители се класифицира като „пробив в сигурността на данните“ (Data Breach).

Какви санкции следват при незаконен достъп до PNR данни

Съдът на ЕС редовно постановява, че събирането и преглеждането на PNR данни е сериозна намеса в основните човешки права.

Глобалните стандарти задължават държавите да въведат административни и наказателни санкции за всяка злоупотреба, неоторизиран достъп или незаконно разкриване на PNR данни на трети страни.

Ако се установи, че дадена държава (например България) допуска държавни служители да ровят в системата извън правилата, партньорските служби (като тези в САЩ или Шенгенските партньори) могат да прекратят обмена на разузнавателни данни с нея поради липса на надеждна защита.

Ако държавен орган или служител влезе нерегламентирано в PNR системата, това води до тежки международни санкции за държавата:

наказателни процедури от Европейската комисия и глоби от националните надзорни органи по данни (в България – КЗЛД), възлизащи на милиони евро.

Както и наказателна отговорност за извършителя: по силата на Наказателния кодекс подобно действие се преследва като компютърно престъпление (нерегламентиран достъп до информационна система) и злоупотреба със служебно положение.

В този случай се касае за Член 319а (Компютърни престъпления):

Наказва се всеки, който влезе в информационна система без разрешение. Ако деянието е извършено спрямо система, съдържаща лични данни, наказанието е лишаване от свобода до 3 години.

И Член 282: Тъй като достъп до PNR имат само оторизирани служители (например в ДАНС или МВР), влизането в системата за лични или политически цели е злоупотреба със служебно положение с цел набавяне на облага или причиняване на вреда.

В България Националното звено за получаване и обработване на PNR данни е създадено и функционира в рамките на ДАНС.

Как се засича нерегламентиран достъп до PNR системата

Нерегламентираният достъп нарушава глава четвърта „а“ от ЗДАНС.

В нея изрично е записано, че данните се обработват само и единствено за предотвратяване, разкриване, разследване и наказателно преследване на терористични престъпления и тежки престъпления. Всяко друго ползване е извън закона.

Ако служител наруши преките си задължения за опазване на информацията, това води до незабавно дисциплинарно уволнение. И отнемане на достъпа до класифицирана информация.

Влизането без конкретно разследване нарушава изискването данните да се обработват законосъобразно и за конкретни цели.

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) може да наложи тежки административни глоби на ведомството (ДАНС/МВР) за допуснатия пробив в сигурността.

КАК СЕ ЗАСИЧА НЕРЕГЛАМЕНТИРАНО ВЛИЗАНЕ В PNR СИСТЕМАТА

Засичането на нерегламентирано влизане или неправомерно търсене в PNR системата се извършва чрез автоматизирани системи за дигитален контрол. Чрез строги процедури за проследимост и независим външен одит.

Тъй като системата е обект на засилен международен мониторинг, всяко действие на потребителите оставя перманентен електронен отпечатък.

Националното звено за PNR данни (в рамките на ДАНС) засича нарушителите. Всяко едно действие в системата се записва автоматично в защитени хронологични регистри (логове), които служителите нямат техническа възможност да изтрият или променят.

Системата документира кой влиза чрез уникален цифров сертификат, потребителското име и IP адресът на служителя, какво търси – точното име на пътника, номера на полета или дестинацията, която се проверява.

Системата засича и точния час на заявката и задължителният номер на преписка/разследване, който служителят трябва да въведе ръчно, за да обоснове легитимността на проверката.

Как се установяват нарушения при използване на PNR

В Националното звено към ДАНС има длъжностно лице по защита на данните (Data Protection Officer). То има софтуерни права да извършва внезапни вътрешни проверки и регулярни одити на генерираните лог файлове, като съпоставя направените търсения с реално заведените заявителски материали и преписки в ДАНС или МВР.

Дейността на българското PNR звено се контролира от Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) и от европейските инспекторални органи.

Външните одитори изискват списък с направените справки от българските терминали. И проверяват по съдебен път дали за всяко едно проверено лице е имало реално разследване за тероризъм или организирана престъпност. При липса на такова, нарушението лъсва веднага.

ТЕЖКИ САНКЦИИ ЗА БЪЛГАРИЯ, КОИТО ЩЕ СЕ ПЛАЩАТ ОТ ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ

„Ваденето на данни за полетите на Пеевски е в разрез с куп закони. Не получихме отговор кой за какво е разследван“, смята бившият зам.-вътрешен министър Филип Гунев.

Ако се установи, че държавни органи (като ДАНС, МВР или ГДБОП) са влизали нерегламентирано в PNR системата без съдебно разрешение или без разследване за тероризъм, срещу България

могат да бъдат наложени тежки финансови, правни и политически санкции от страна на европейските институции и международните партньори.

За това предупреди бившият вътрешен министър Румен Петков.

Какви санкции може да наложи ЕС при нарушения в PNR системата

Европейската комисия може незабавно да стартира наказателна процедура за нарушение на правото на ЕС (чл. 258 от ДФЕС).

Ако България не преустанови практиката и не накаже виновните, казусът отива в Съда на ЕС. Съдът на ЕС има право да наложи на държавата еднократна имуществена санкция (в размер на милиони евро). И ежедневна периодична глоба за всяка пореден ден, в който нарушението не е отстранено.

Комисията за защита на личните данни може да наложи административни глоби на самото ведомство (ДАНС/МВР) по линия на GDPR, които също се плащат от държавния бюджет

Ако се докаже, че в България системата се използва за политическо следене или нелегитимни проверки,

партньорските служби Евпорол, Интерпол, ще ограничат или спрат достъпа на ДАНС до международния масив от данни.

САЩ (чрез Департамента за вътрешна сигурност) и Канада имат строги споразумения с ЕС за обмен на PNR.

Ако установят, че България е „слаба брънка“ и допуска теч на данни, те

могат едностранно да прекратят споделянето на разузнавателна информация за високорискови пътници с нашите служби.

81 българи в PNR системата – какви са последиците от скандал с PNR данни за България

Подобен скандал с лични данни компрометира сигурността на българските паспорти пред страни като САЩ, забавяйки отпадането на визите.

Натискането на „ядрения бутон“ на службите от страна на Демерджиев е такъв грандиозен гаф, последиците от който тепърва ще се развиват. Затова и всички бивши български вътрешни министри досега, независимо от коя политическа сила са били излъчвани и в чии правителства са били, са буквално взривени от действията на настоящия МВР-шеф.

Те ясно съзнават каква репутационна щета ще бъде това за държавата. Впрочем България е единствената страна, която си е позволила да използва PNR данните за вътрешна политическа употреба, а не за тяхното предназначение – предотвратяване на тероризъм.

Единственият, който се изяви като глас на Демерджиев, се оказа Цветан Цветанов. Този дует беше окачествен от Бонев като: „Демержиев лъже, Цветанов маже“.

Всеки гражданин (български или чужд), чиито данни са били разгледани нерегламентирано, има право да заведе дело срещу България.

Член 82 от Общия регламент дава право на лицето да съди държавния орган за имуществени и неимуществени вреди (стрес, нарушено право на неприкосновеност). Потърпевшите могат да осъдят България в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) за нарушаване на Член 8 от Европейската конвенция за човешките права (право на личен живот).

Източник: Епицентър

Присъединете се в групите на Budilnikbg.com във Фейсбук и Телеграм