ЗАТЪВАНЕ! 10 млрд. евро нов дълг: „Прогресивна България“ сама прие Бюджет 2026

Държавният бюджет за 2026 година мина окончателно през парламента с промени, които засягат заплати, осигуровки, цени и държавни разходи.

Парламентът прие окончателно Държавният бюджет за 2026 година, който определя приходите, разходите и финансовите параметри на страната. В новата рамка са заложени промени, свързани с осигуровки, минимална работна заплата, държавен дълг и ключови разходни политики.

Приетият бюджет предвижда милиарди евро приходи и разходи, като управляващите обещават реформи и промени в различни сектори през следващия период.

Депутатите приеха окончателно държавния бюджет за 2026 година. Гласуването днес започна малко след 9 часа и приключи пет часа и половина по-късно.

След като нетрадиционно отделиха дебатите вчера от гласуванията днес, управляващото мнозинство от “Прогресивна България” приложи още един нестандартен подход.

Първо беше одобрена бюджетната рамка със 125 гласа “за” срещу 84 – “против”, предаде БНТ. С нея се фиксират приходите и разходите в бюджета и след това трудно могат да бъдат правени промени в останалата част на проекта.

Очаквано предложенията на опозицията бяха отхвърлени.

Още по темата: Ще подкрепи ли ГЕРБ Бюджет 2026? Теменужка Петкова с отговор

Партиите искаха повече пари за ремонти на пътища, на църкви, на училища и детски градини, за здравеопазване, за водна инфраструктура. Както и за подпомагане на социално уязвимите групи в обществото.

Според управляващите настоящият бюджет дава малко фискално пространство, тъй като вече се изпълнява. Но обещаха реформи и повече пари по направления в бюджета за догодина.

Държавният бюджет за 2026 година: какви са основните параметри

Заложените приходите са 49,56 млрд. евро, а разходите 56,8 млрд. евро. Дефицитът е в размер на 7,2 млрд. евро или 5,7% от БВП.

Според разчетите на Европейската комисия обаче е реалистично дефицитът да достигне 4,2 на сто в края на годината.

Още по темата: ЕК започва процедура срещу България за свръхдефицит: Страната под засилен фискален контрол

Причината – част от разходите няма да се реализират дотогава. С подобна теза се съгласиха и управляващите.

От министерството на финансите обясниха, че

в план-сметката са заложили всички пари по Плана за възстановяване и устойчивост, но част от тях може да не дойдат.

Изчисленията в бюджета са направени при очакван растеж на икономиката от 2,6% и средногодишна инфлация от 4,3 на сто.

Заложен е нов дълг от 10,1 млрд. евро като таванът на дългът за тази година ще достигне до почти 38 млрд.

Очаква се до края на 2028 година дефицитът да се свие до 3 на сто, но да нарасне дългът до над 50 млрд. евро.

Нови правила за осигуровки, винетки и минимална заплата

Още от 1 август държавните служители ще плащат 20% от осигуровките си, с изключение на работещите в сектор Сигурност. Те ще плащат частично осигуровките си от 1 януари 2027 г.. Но това не е записано изрично в настоящия бюджет.

От 1 август се увеличават и цените на винетките с 30%, както и се вдигат акцизите върху тютюневите изделия.

Парламентът реши да се изработи нов механизъм за определяне на минималната работна заплата за страната, а до тогава тя да остане на нивото от 2026 г., т.е. 620 евро.

Министерският съвет по предложение на заместник-министър председателя и министър на финансите и на министъра на труда и социалната политика одобрява законопроект за промени на уредбата за определяне на минималната работна заплата за страната. Като до приемането на промените минималната работна заплата се запазва на нивото, определено за 2026 г., гласят приетите разпоредби.

По-рано днес депутатите решиха минималната работна заплата в държавната администрация да остане 620,20 евро за 2026 г.

Държавният бюджет за 2026 предизвика спор в парламента за замразяването на минималната заплата

Лидерът на “Продължаваме промяната” Асен Василев поиска прегласуване на текста за изработване на нов механизъм за определяне на минималната заплата.

Преди малко гласувахте да не замразим заплатите на изпълнителните директори в държавните предприятия и на техните бордове. Но току що гласувахте да замразим минималната работна заплата на нивата от 2026 г., аргументира се той.

“Честито! Борбата с олигархията на хората, работещи на минимална работна заплата, върви по план. А тези от бордовете ще си получават по 18 минимални работни заплати и нагоре”, заяви Василев, цитиран от БТА.

И призова да не се замразява минималната заплата преди да бъде приет новият механизъм.

При прегласуването текстът за изработването на нов начин за определяне на минималната работна заплата отново получи подкрепа в пленарната зала.

Той беше приет със 133 гласа “за”, 49 “против” и 7 “въздържал се”. Текста подкрепиха 116 депутати от “Прогресивна България” (ПБ) и 17 от “Демократична България” (ДБ). От ГЕРБ-СДС, ДПС, “Продължаваме промяната”, “Възраждане” и един от ДБ бяха против. Седем от ПБ гласуваха “въздържал се”.

Дебати за държавните предприятия и детските градини

Освен това депутатите решиха да се намали броят на членовете на съветите на директорите и надзорните съвети на публичните предприятия от петима на трима.

Отхвърлено беше предложението на Венко Сабрутев и група народни представители от ПП Министерският съвет да предприеме програми за финансиране на изграждане, пристрояване, надстрояване и реконструкция на детски градини и ясли в София.Както и за отчуждаване на необходимите имоти частна собственост за периода 2026 – 2030 г.

Сабрутев поиска прегласуване и се обърна към управляващите.

“Гласувахте против детската болница, гласувахте против данъчното облекчение за деца, гласувахте против майчинството. Моля ви се не гласувайте против програмата за изграждане на детски градини и ясли”, призова той.

Предложението му беше отхвърлено и при прегласуването.

Присъединете се в групите на Budilnikbg.com във Фейсбук и Телеграм