Политическите пластове се разместват: кой печели и кой губи според „Алфа Рисърч“
Нагласи на избирателите за предстоящите избори показват пет партии с шанс за парламент и около 3 милиона българи, готови да гласуват.
Нагласи на избирателите за предстоящите избори показват, че политическата сцена в България остава динамична и непредсказуема. Проектът на Румен Радев води в моментните проучвания. Докато традиционните партии като ГЕРБ и ПП-ДБ регистрират спад в подкрепата си.
Спадът на доверието към партийните лидери и разделението по въпроса за честността на вота остават ключови фактори, които ще определят изхода от изборите.
Около 3 милиона души декларират твърда готовност да упражнят своя глас, което прави електоралните нагласи решаващи за бъдещето на страната.
Националното представително проучване на Алфа Рисърч очертава следната моментна картина на обществените нагласи две седмици преди официалния старт на кампанията за предсрочните парламентарни избори на 19-ти април:
Известен спад в електоралната мобилизация, чийто пик беше регистриран непосредствено след декемврийските протести и заявката на Румен Радев да напусне президентския пост, за да участва в предсрочните избори със свой политически проект.
Към края на февруари около 3 млн. души декларират категорична готовност да отидат до урните.
ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ: ЧЕСТНИ ИЗБОРИ ЛИ? От 0 гласа през 2025 г. до 199 от 230 вчера – ромите гласуваха масово за ППДБ
Радев с убедителна преднина, пет партии с шанс за парламент
Значителна преднина за проекта на Р. Радев, който събира 32.6% от гласуващите, пред ГЕРБ – с 19.7%.
ПП-ДБ е в отстъпление спрямо декември, но задържа третото място с 12.6%, следвана от ДПС-ново начало (9.6%) и Възраждане (6.4%).
Това са и петте партии, които с най-висока степен на вероятност ще присъстват в 52-ия парламент. Две партии са под бариерата от 4%, но близо до нея – БСП (3.6%) и МЕЧ (3.5%).
Продължаваща криза на политическото лидерство.
Като правило доверието към партийните лидери остава затворено в рамките на собствените им симпатизанти. С изключение на Румен Радев, рейтингът на всички останали е отрицателна величина.
Силно начало за Илияна Йотова в институционалната й роля на президент. Тя стартира с 49% подкрепа – нива аналогични с началото на първия и на втория мандат на президента Радев и характерни за президентската институция.
Обществото остава разделено по темата за честността на вота
Темата за честността на вота продължава да е в центъра на общественото внимание. Но и продължава да разделя българите. 37% очакват предстоящите избори да бъдат по-честни от предишните, 33% – по-нечестни.
ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ: Контрера шокира с важно решение на ВМРО – на изборите партията ще подкрепи…
Позитивната новина е, че е налице оптимистично отместване – в съотношение 2:1 предишните избори са били оценявани като по-нечестни.
Предизвикателството обаче е, не да има само леко отместване, а да се постигне обществен консенсус за това, че изборите са свободни. И вотът на всеки гласувал гражданин е точно отчетен.
Нагласи на избирателите за предстоящите избори – избирателната активност остава ключов тест за доверието в демокрацията
Избирателната активност:
Тя е ключов индикатор за здравето на всяка демократична система и за увереността на гражданите, че тяхното свободно волеизявление може да оказва влияние върху управлението на страната.
Девалвацията на изборите в един сгъстен и ускорен електорален цикъл, нарастващото усещане, че всеки път хората получават „още от същото“. А изборните машинации поставят под въпрос резултатите от вота, бяха в основата на драматичния спад на избирателната активност у нас през последните години.
Гражданската енергия от декемврийските протести, а след тях и заявката за нов играч на политическата сцена доведоха до ръст в готовността за гласуване – около 500 000 гласа повече в сравнение с предишните избори.
Компроматни скандали и политическо напрежение охлаждат ентусиазма за гласуване
Последните два месеца обаче, изминали под сянката на компроматни войни, затишие около новия проект на Р. Радев, шока от казуса Петрохан, катализирал наново недоверието в институциите и баталиите заради промените в 12 без 5 на Изборния кодекс, отнемат от силата на доскорошния ентусиазъм.
Налице е макар и малък, но ясно изразен спад в декларираното желание за участие в изборите. Към момента не повече от 3 млн. души твърдо смятат да дадат своя глас (при около 3.1-3.2 през декември-януари).
Дали тази нагласа ще се промени в хода на предизборната кампания, предстои да видим. Но отливът е ясен знак, че компроматите, недоверието и липсата на ясна перспектива отблъскват избирателите.
Радев печели подкрепа от различни избирателни групи и партии
Електоралните нагласи
Моментната им снимка показва значителна преднина за партията на Румен Радев (по време на проучването не е използвано името „Прогресивна България“) – 32.6% от решилите за кого ще гласуват.
Електоралното тяло на този нов субект е съставено от три големи групи избиратели – негласували на последните избори, бивши симпатизанти на БСП и на Възраждане.
Макар и с по-малка тежест, в него има и доскорошни симпатизанти на ИТН, МЕЧ, Величие, периферия на ГЕРБ, ПП-ДБ, ДПС-Ново начало и на множество малки партии. Практически няма партия, която да не търпи електорални щети от появата на новия проект.
Динамика на подкрепата: Радев расте, ГЕРБ и ПП-ДБ губят част от електората
Разнородността в профила на избирателите му го натоварва с разнопосочни очаквания. Което е плюс за кампанията му, но и потенциален проблем пред политическата му устойчивост.
При ГЕРБ продължава тенденцията на плавен отлив, регистрирана още през декември. Но към момента партията на Бойко Борисов запазва основното си ядро избиратели – 19.7%.
По-значима динамика е налице при ПП-ДБ, чиято подкрепа енергията от протестите беше повишила до 17.8%, а сега спада до 12.6%.
ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ: Партията на Радев с пари от оръжия, Георги Гергов и още куп супербогаташи
Коалицията запазва по-високите си нива в столицата и най-големите областни центрове. Но търпи ерозия в страната, където идеологическата мотивация е по-слаба, а електоралните нагласи – по-волатилни.
Партията на Делян Пеевски запазва подкрепа от 9.6%. На последните два избора тя показа силна способност да привлича гласове на финала на кампанията и в самия изборен ден, което не може да се изключи и сега. Най-интересното наблюдение тук е, че въпреки силният сблъсък на ниво лидери, дори и от нея има лек отлив в посока Р. Радев.
Нагласи на избирателите за предстоящите избори – Възраждане и БСП губят част от електората в полза на проекта на Радев
Щетите за Възраждане от проекта на Р. Радев са основно в електоралната ѝ периферия, която беше осигурила по-голямото разрастване на партията от 2022г. насам. Моментната й подкрепа е около 6.4 на сто, но при нея са възможни и по-съществени колебания.
Това са петте партии, които с най-висока степен на вероятност ще присъстват в бъдещия парламент.
БСП и МЕЧ са близо до чертата, но за момента остават под нея. И двете, но най-вече левицата, са сериозни „донори“ на избиратели за проекта на Радев.
ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ: Алфа Рисърч: Парламент с 5% одобрение и партии на ръба: ГЕРБ-СДС води, ПП-ДБ наваксват, а 40% чакат „нещо ново“
Обновлението в ръководството на БСП не ѝ носи автоматични електорални бонуси. По-възрастните привърженици на партията симпатизират на Радев, а за по-младите избиратели левицата все още си остава невидима.
Присъединете се в групите на Budilnikbg.com във Фейсбук и Телеграм
