Радев връща правомощията на президента

Радев връща правомощията на президента и предлага държавният глава отново сам да избира служебно правителство.

Промени в правилата за назначаване на служебен кабинет предлага правителството. Според премиера Румен Радев действащият механизъм е показал сериозни слабости и дори е създал риск от институционален блокаж. Радев връща правомощията на президента като част от подготвяните промени в Конституцията.

Ще предложим да се върнат правомощията на президента да може той да избира служебно правителство – това води иначе до уродливи резултати.

Това заяви премиерът Румен Радев в Министерски съвет при представянето на раздел “Правосъдие” от Програмата за управление на България 2026 г. – 2030 г.

По думите му действащият механизъм е показал сериозни недостатъци. И дори е създал риск от блокиране на процедурата по назначаване на служебно правителство.

„Това не е нормално. Видяхме до какви комични ситуации доведе последното решение на Сглобката за промяна в Конституцията. И ние ще предложим да се върнат правомощията на президента, да може той свободно да избира служебно правителство, а не както е в момента“, заяви Радев по време на брифинга.

Според премиера сегашният конституционен модел ограничава прекомерно държавния глава при формирането на служебен кабинет.

„Това води до уродливи резултати и видяхме какво се случи в процеса на избора на тези служебни правителства, когато ръцете на президента са вързани. За малко да се стигне до блокаж на процедурата. Спомнете си, имаше и такива случаи“, посочи той.

Сегашният модел според Радев води до риск от блокаж

Служебен премиер държавният глава понастоящем може да избира измежду определен кръг от хора. Това председателя на Народното събрание, управителя или подуправителя на БНБ, председателя или заместник-председателя на Сметната палата, омбудсмана или негов заместник.

Още по темата: Какво се случва, ако никой от „Домовата книга“ не иска да бъде служебен премиер – Конституцията има отговор

Според първоначалната идея в списъка трябваше да влиза и председателят на ВКС, но впоследствие тази опция отпадна.

Една от поправките е пряко обвързана с начина, по който ще се формира служебен кабинет.

Ако не се постигне съгласие за образуване на правителство, президентът – след консултации с парламентарните групи и по предложение на кандидата за служебен министър-председател, назначава служебен кабинет.

Според приетите промени, когато в 7-дневен срок президентът не назначи Министерския съвет, предложен от определения служебен премиер, служебното правителство се избира от НС. Президентът насрочва избори за нов парламент в срок до два месеца след назначаването на служебното правителство.

В този случай Народното събрание не заседава в едномесечен срок преди произвеждане на изборите като това вероятно се дължи на предизборната кампания.

Как бяха ограничени правомощията на държавния глава

Правомощията на президента да определя самостоятелно състава на служебния кабинет бяха отнети на 22 декември 2023 г. с промени в Конституцията, приети от 49-ото Народно събрание.

С тези изменения държавният глава вече е длъжен да избира служебен премиер само от строго ограничен кръг висши държавни длъжности. А съставът на самите министри се определя изцяло по предложение на посочения кандидат-премиер.

През юли 2024 г. Конституционният съд разгледа текстовете, но не събра необходимото мнозинство за отмяната им, с което ограниченията останаха в сила.

Още по темата: ПРЕДОЗИРАНЕ! ППДБ прехвърли вината за „домовата книга“ на ГЕРБ и постави ултиматуми на Йотова

Присъединете се в групите на Budilnikbg.com във Фейсбук и Телеграм