Скандал с Руския културно-информационен център: НАП удари на камък, ревизията не може да започне

Руският културно-информационен център все още не е преминал през започналата ревизия, въпреки установени основания за допълнителна проверка.

Повече от година след подадения сигнал около дейността на руския институт в София все още няма окончателна развръзка. НАП проверява Руският културно-информационен център дали са спазени данъчните изисквания при извършвани дейности с икономически характер.

Ревизията обаче остава в застой заради проблеми с връчването на необходимите документи.

Има ли нарушение на данъчните правила от страна на Руския културно-информационен център (РКИЦ)?

Българските институции все още не са дали окончателен отговор по случая. Повече от година след като беше поставен въпросът за дейността на руския културен институт в София, проверките на приходната администрация не са довели до реален резултат.

Центърът, който се помещава в голяма и представителна сграда в централната част на столицата,

беше обвинен, че извършва търговска дейност, без да изпълнява съответните си данъчни задължения.

НАП откри основания за ревизия на Руския културно-информационен център

След подаден сигнал НАП извърши проверка, която отне значителен период от време. Приходната агенция установи, че има основания за допълнително изясняване на случая. И обяви, че ще започне данъчна ревизия на РКИЦ, за да се установи дали са били избегнати задължения към българския бюджет и какъв е евентуалният им размер.

Впоследствие обаче се оказва, че такава ревизия не само не е приключила, а дори не е започнала.

Причината, посочена от институциите, е, че заповедта за възлагане на ревизия не е могла да бъде връчена.

Сигналът за приходи от платени събития

Случаят започва през пролетта на 2025 г., когато народен представител сезира държавните органи за дейността на Руския културно-информационен център на ул. „Шипка“ в София.

Случаят с Руския културно-информационен център не е единственият, който поставя въпроси за руското влияние и присъствие в България.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА: Русия не се отказва от Камчия: Москва с нов ход да бетонира контрола си

Според подадения сигнал в сградата се провеждат различни платени мероприятия. Сред тях чаепития, тържества, събития на училища и детски градини и други инициативи.

Твърдението е, че приходите от тези дейности се представят като „съвместна дейност“, вместо като доходи от стопанска активност. Което би могло да доведе до избягване на данъчно облагане.

След продължителна процедура НАП извършва проверка, която установява, че руският център действително получава приходи от ползване и управление на имущество и извършва дейност с икономически характер.

НАП установява липса на декларации и данъчни плащания

Проверката на приходната агенция показва, че РКИЦ не е подавал годишни данъчни декларации. И не е внасял данъци, въпреки че според НАП при определени условия има такова задължение.

Данъчните проверки и новите изисквания на НАП често предизвикват обществен дебат: НАП предизвика буря с нови данъчни правила – хиляди българи засегнати

От приходната агенция посочват, че

фактът, че центърът представлява Руската федерация в България, не го освобождава автоматично от изискванията на българското законодателство.

РКИЦ има статут на чуждестранно юридическо лице, но това не отменя задължението му да спазва правилата на Закона за корпоративното подоходно облагане. Включително да подава необходимите документи и при наличие на облагаема печалба да заплаща съответните данъци.

Руският културно-информационен център – ревизията е разпоредена, но все още не започва

През април 2026 г. тогавашният директор на НАП Милена Кръстанова съобщава, че проверката е приключила през март и вече има издадена заповед за възлагане на ревизия.

Предвидено е да бъдат проверени последните пет години от дейността на РКИЦ – периодът от 1 януари 2021 г. до 31 декември 2025 г.

Междувременно през юни правителството назначава нов ръководител на приходната агенция – Борис Михайлов. Той обявява, че реалното начало на ревизията се забавя, защото заповедта не може да бъде връчена на РКИЦ.

До момента не е станало ясно кога точно са правени опитите за връчване, по какъв начин са извършени и защо процедурата е останала без резултат.

Новият директор на НАП посочва, че е потърсил съдействие от Министерството на външните работи, за да бъде преодоляна ситуацията.

Външното министерство се намеси заради невръчените документи

Допълнителна информация по случая дава външният министър Велислава Петрова.

В писмен отговор до депутата Стела Николова тя посочва, че Министерството на външните работи е изпратило необходимите документи до Посолството на Руската федерация в София.

Руското влияние и въпросите за сигурността в България продължават да бъдат сред темите, които предизвикват обществен интерес: Financial Times: Русия цели НАТО в Европа – включително България

Документите са изпратени „по официален дипломатически път“ чрез вербална нота № 12-11-10/09.07.2026 г.

В нотата е отправена молба да бъде върнато подписано копие на разписката, удостоверяваща получаването на заповедта за ревизия.

До този момент обаче такъв документ не е постъпил.

Това означава, че все още няма официален отговор от страна на руския посланик Елеонора Митрофанова.

РКИЦ е под юрисдикцията на българските закони

Според експерти и действащи нормативни правила Руският културно-информационен център не представлява отделна територия извън българската юрисдикция. Той е юридическо лице със седалище в София, което означава, че трябва да спазва изискванията на българското законодателство.

Случаят поставя въпроса дали НАП правилно прилага процедурите и защо се изчаква съдействие от дипломатически канал, при положение че съществуват механизми за действие при отказ или невъзможност за връчване.

Според Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) невръчването на заповедта за ревизия само по себе си не означава, че проверката не може да започне.

В закона изрично е записано:

„Отказът за получаване на заповед за възлагане на ревизия не спира нейното действие и не освобождава ревизираното лице от задълженията му“, гласи ДОПК.

Какви действия може да предприеме НАП

При отказ за получаване на документите данъчните органи разполагат с различни процедури. Една от тях е инспекторите да намерят независим свидетел, който да удостовери отказа с подписа си.

След това заповедта се приема за редовно връчена, а срокът за провеждане на ревизията започва да тече. Обичайно този срок е три месеца, в които проверяваното лице трябва да съдейства и да предостави необходимите документи.

Друг вариант е данъчните служители да извършат най-малко две посещения на посочения адрес, като съставят съответните протоколи.

Съществува и процедура, при която на определено място в сградата на НАП се поставя писмено съобщение за ревизионната заповед. Документът може да бъде публикуван и в съответния бюлетин на приходната агенция съгласно правилата на ДОПК, след което се счита за връчен.

Въпросът остава: защо НАП не предприема следващите стъпки?

Самата заповед за възлагане на ревизия не подлежи на самостоятелно обжалване. Тя може да бъде оспорена едва на по-късен етап – заедно с издадения ревизионен акт.

На този фон остава открит основният въпрос: какво изчаква НАП и защо процедурата по ревизията на РКИЦ все още не е започнала?

Източник: safenews

Присъединете се в групите на Budilnikbg.com във Фейсбук и Телеграм