Тома Биков удари: Кой има интерес случаят да бъде забравен? Демерджиев, когато не хвърля димки, предпочита да се скатава

Случаят Петрохан – Околчица и политическите внушения около разследването

От шокиращ случай до обществено безразличие

Случаят „Петрохан – Околчица“, който преди половин година шокира българското общество, вече е напът да се банализира и замете под килима на българския публичен живот, без да има ясен институционален отговор на въпроса какво точно се е случвало в хижата.

Тази тенденция протича най-вече със съдействието на разследващите органи в лицето на МВР и прокуратурата, които мълчат по темата вече няколко месеца. И на част от медиите, за които лансирането на „алтернативни версии“ е възможност за понатрупване на рейтинг.

Измежду мълчанието на институциите и брътвежа в медиите все по-видимо се явява възможността този казус да се реши с даване на пълна свобода на публичните интерпретации. Които не зависят нито от експертизите, нито от заключенията на институциите.

Всеки може да вярва в каквото прецени, докато казусът доскучае на публиката. А след това да бъде и напълно забравен както от нея, така и от интерпретаторите.

Случаят Петрохан – Околчица – какво всъщност казват вътрешните министри

Вече двама министри на вътрешните работи на практика оспорват работата на участниците в разследването.

Служебният Дечев го правеше по-мълчаливо. Но с уволнения и премествания на служителите на МВР, които са ръководили разследването по казуса.

натиск върху разследването: „Това е престъпление!“ – Дечев оказва натиск върху разследващи полицаи в столичен ресторант, замита следите на ППДБ

Той измисли и фразата, че не може да каже нищо по темата, защото прокуратурата не му разрешава.

Дечев, който можеше да си позволи да атакува прокуратурата на всяка крачка и можеше да коментира предположения по съществуващи и несъществуващи криминални сюжети, беше изключително стриктен по отношение на „Петрохан – Околчица“. И без позволението на прокурор дори не беше в състояние да изрази мнение по отношение на собствените си служители и да оцени работата им.

Прокуратурата пък изобщо не взе отношение по тези уточнения на вътрешния министър, които бяха възприети и от наследника му Демерджиев.

Последният обаче направи и още една крачка в замитането на този сюжет под килима, като след среща с майките на загиналите Ивайло Калушев и Мартин Златков

в интервю за обществената телевизия изрази съмнения по отношение на началната фаза на разследването.

Той направи това, без да конкретизира какви са пропуските и без да посочи отговорен за тях.

Кога съмненията се превръщат в официална позиция

Така „алтернативните версии“ станаха официални.

Тяхната институционална тежест вече е точно толкова силна, колкото и на официалната версия. Според която Ивайло Калушев е склонил към самоубийство трима от обитателите на хижа „Петрохан“, убил е двама младежи под връх Околчица и след това се е самоубил.

До тази официална версия се стигна след разследване, в което бяха ангажирани над 100 души. Които според „алтернативните версии“ би трябвало да са се наговорили, за да прикрият шесторно убийство, извършено с неясни мотиви и незнайно от кого.

И ако вярващите в „алтернативни версии“ са в правото си да говорят каквото си поискат, то вътрешните министри би трябвало да доказват всяка своя дума. И да превръщат в разследване, а не в изказване всяко свое подозрение.

Когато Демерджиев говори за пропуски в разследването, трябва много ясно да каже какви са пропуските. Кой персонално е виновен за тях и променят ли те официалната версия.

Демерджиев обаче не прави това, а само пуска медийна димка. След което се крие зад прокуратурата, към която иначе изначално се отнася с недоверие.

отговорът на Демерджиев за Петрохан: Нов сблъсък! Демерджиев върна отговор на Слави, той не го хареса: Искам отговори, а не оправдания

Между официалната версия и алтернативните интерпретации

Самата прокуратура пък упорито мълчи, с което партнира на Демерджиев в замитането на казуса под килима. И превръщането му от зловещ сюжет в обикновена махленска клюка.

Така всеки е свободен да вярва в каквото си иска, а институциите стават излишни. Защото всеки можеше да вярва във версията, която му харесва и без наличието на разследващи органи.

Мантрата, че казусът не бива да се политизира, доведе до неговата политизация. Защото мълчанието на Дечев и димките на Демерджиев са продиктувани изцяло от политически мотивации.

връзките между казуса и политиката: РАЗКРИТИЯ! Досиетата “Калушев”: невидимата власт – как ППДБ и Петроханската секта управляват зад кулисите

Първият не искаше да пречи на кампанията на ПП-ДБ. А вторият сякаш се опитва да удовлетвори всички изразители на версии.

Ако мотивациите на последните двама министри по отношение на „Петрохан – Околчица“ не бяха политически, то те щяха да говорят само с факти и доказателства. А не с мълчание и с намеци.

Случаят Петрохан – Околчица – политиката влиза в разследването

Дори от политическа гледна точка за тях щеше да бъде червена точка да разкрият, че по време на управление с участието на ГЕРБ-СДС е прикрито шесторно убийство. Това щеше да им даде възможност да изправят извършителите на това престъпление пред съда.

Защото прикриването на шесторно убийство от институциите е мащабно престъпление. И няма как това да се размине само с интервюта и недомлъвки от страна на вътрешния министър.

Само че доказателства в тази посока не се предоставят, защото ги няма. Има единствено доказателства за четири самоубийства и две убийства, извършени от Ивайло Калушев. Които бяха предоставени преди МВР и прокуратурата да замълчат предизборно.

Предизборен е и сегашният момент, защото само след няколко месеца предстоят президентски избори. Така цялото разследване по случая „Петрохан – Околчица“ се води според политическия календар. И според необходимостите на политическия дневен ред, а не за да стане ясна цялата истина.

Изчезналото дете и въпросите без отговор

На фона на банализирането на „Петрохан – Околчица“ върви паралелният сюжет с отвличането на 11-годишно дете от бивш затворник, което не може да бъде открито повече от 20 дни.

Коментарът на иначе словоохотливия вътрешен министър отново е лаконичен – отново имало пропуски в началото на разследването.

Той говори толкова дистанцирано по отношение на този казус, все едно разследването се води от Министерството на транспорта или от Министерството на туризма.

Кой е направил пропуски при това разследване, което се води от неговото министерство? Има ли наказания? Защо единствените, които говорят по темата, са доброволците?

Когато забравата се превърне в удобство

Тези въпроси отсъстват от лексиконите на телевизионните водещи.

Отговорът, че имало пропуски в началото на разследването, е достатъчен, за да бъде затворена темата за отвличането на дете и невъзможността на органите на реда да го открият.

Същите медии, които днес се свенят да попитат Демерджиев за изчезналото дете, миналото лято от сутрин до вечер разследваха в дълбочина издирването на черна пантера в Шуменско и информираха на всеки кръгъл час широката публика за хода на този сюжет.

Пиша този текст не защото мисля, че той ще промени нещо в поведението на вътрешния министър и в манталитета на българската публичност. А защото успешното банализиране на казус като случаят „Петрохан – Околчица“ означава, че по подобен начин може да бъде банализирано всяко престъпление.

В България всичко може да бъде забравено за няколко дни, а припомнянето винаги е неблагодарно и трудно занимание.

Да се скатаваш е далеч по-лесно и полезно за теб самия, отколкото да свършиш някаква реална работа.

И скатаването винаги е по-приемливо за публичността, отколкото опитът да доведеш нещо докрай.

Може би Демерджиев е разбрал това още преди да стане министър и затова, когато не хвърля димки, предпочита да се скатава. Последното може да се окаже и най-силното му политическо качество.

Автор: Тома Биков за Филтър

Присъединете се в групите на Budilnikbg.com във Фейсбук и Телеграм