Аз няма да пия кафе, не мога да съм лицемерна. Познавам всички, които „пият кафе“, за съжаление не…
Тина Ивайлова за свободата на словото: Как истинската журналистика се проявява извън камерите
„Свободата на словото не се измерва с кафе пред камерите, а с това кой остава, когато камерите ги няма!“ С тези думи разследващият журналист Тина Ивайлова за Свободата на словото започва свой анализ по повод протестите пред bTV и широката обществена подкрепа към уволнената вече водеща на сутрешния блок Мария Цънцарова.
Реших да кажа и аз нещо за свободата на словото, понеже гледам, че тези дни е модерно.
Но ще го кажа като един обикновен журналист, не като „важен“, а като тези най-обикновените, които си пият кафето вкъщи и то когато имат време.
В тази връзка и във връзка с истерията от последните дни реших да припомня част от един мой пост, публикуван преди време.
И понеже, за разлика от пиещите кафе пред bTV, аз нямам политически предпочитания, нито „правилна“ позиция според конюнктурата, защото смятам, че всички в прословутия триъгълник на властта са едни и същи и еднакво неработещи в интерес на хората.
Личен опит и избор
За разлика от ,,пиещите кафе“ пред bTV, аз си тръгнах тихо и от NOVA, и от bTV.
Винаги съм смятала, че не е важен журналистът, а това, което прави.
И че журналистиката трябва да е в полза на хората, не на медията и не на егото на журналиста.
Никога не съм имала амбиция да бъда в студио, за да ме виждат. Интересувал ме е резултатът след всеки материал. Предпочитам да съм в институциите, от които зависи този резултат, и да се боря за него.
И понеже познавам всички, които „пият кафе“, за съжаление не съм сигурна, че мога да кажа същото за голяма част от тях. Затова реших, че аз няма да пия кафе. Някaк си не мога да съм толкова лицемерна, не е моето.
Истинският смисъл на журналистиката
Когато ме нападна кметът и областен координатор на ГЕРБ в Бургас заради случая с детската градина в Каблешково и публично защити обвинявана в педофилия учителка, никой „освободител“ на словото не се и сети за „кафе“.
Сетиха се хората, тези „обикновените“.
Защо ли така стана?
Може би защото ставаше въпрос за едно 4 годишно дете, а не за дебел, слаб, отслабнал или какъвто и да е там политик.
Аз не знам, задайте си въпроса вие.
Който е разбрал тогава, ще разбере и сега:
ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ: bTV сложи точка на сагата „Цънцарова“ – Политическият активизъм е недопустим, наруши стандартите и доверието
„Телевизията ме е научила на много, и в положителен, и в отрицателен смисъл.
Научи ме технически как се работи в такъв вид медия.
Научи ме също и каква не искам да съм.
Най-важното, на което ме научи през последните години, е, че в рамката на екрана много истории остават недоизказани.
Всяка секунда ефир е ценна, а всяка дума се „претегля“, първо от продуценти, после от юристи, после пак от продуценти и пак от юристи.
И така, докато ефирното време не остане твърде малко за истинско разследване.
И не защото по принцип ефирът е кратък, а защото някои истории и личности са с „приоритет“.
Голяма част от хората, които решават кое и как да бъде излъчено, нямат нито един ден работа на терен.
Ако имат, то е било като стажанти, за да отразят някое събитие.
Тези хора нямат представа как се работи извън сградата на телевизията.
Не говоря за разследване, дори за отразяване на събитие.
През всичките тези години съм се борила с това.
Може би и затова не станах „любимка“ на никого от тях.
По-голямата част от тях, продуценти и юристи, не ги интересуват хората, които снимаш, онези, на които разказваш историите, или тези, които преследваш, за да покажеш какво са направили.
Мнозина нямат смелостта да покажат истината такава, каквато е.
И го казвам най-отговорно, на по-високо ниво проблемът не е цензурата, а автоцензурата.
Моето мнение е, че нито на едната, нито на другата от двете водещи телевизии им трябват разследвания.
И не говоря за самите телевизии, а за хората, които управляват процеса в тях.
Те предпочитат да не носят отговорност и да им е удобно там, където са.
Защото да премълчиш е най-лесният избор и не изисква характер.
Затова на този етап избирам да работя извън телевизиите или поне извън тези условия.
Защото няма смисъл.
Смисълът е в резултатите.
Аз и екипът ни никога не сме се водили от това кое ще се гледа или ще носи рейтинг.
Сигналите и случаите, по които работим, винаги са били в полза на хората, с идеята да помогнем.
В над 90 процента от случаите сме имали успех.
По останалите продължаваме да работим до крайния резултат.
Благодаря на Александър Апостолов за доверието.
Благодаря на екипа на GlasNews.bg и TrafficNews.bg за работата ни заедно.“
Тина Ивайлова за Свободата на словото – силата на журналистиката се крие извън камерите и рейтингите.
П.С. Да ви е сладко.
Присъединете се в групите на Budilnikbg.com във Фейсбук и Телеграм
