Йотова под натиск от Радев и ППДБ – труден първи ход като президент
Йотова решава за Андрей Гюров: кой ще стане служебен премиер.
Йотова решава за Андрей Гюров, като изпитанията за новия държавен глава започват още от първия момент на встъпването ѝ в длъжност.
До края на седмицата се очаква решението на Конституционния съд, което да уважи искането на Румен Радев да напусне президентския пост. След това Илияна Йотова автоматично се пренася в президентския кабинет. И продължава конституционната процедура по съставяне на служебно правителство и насрочване на датата на предсрочните парламентарни избори.
„След като Конституционният съд се произнесе по постъпилата оставка на президента Румен Радев, ще се пристъпи към конституционната процедура за назначаване на служебно правителство“.
Това съобщава администрацията на държавния глава. От позицията се разбира, че Йотова ще покани на разговори парламентарните групи. И ще проведе консултации с 10-те лица, които могат да заемат поста на служебен министър-председател.
ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ: Илияна Йотова: Борисов и Пеевски имат сериозен страх от бъдеща партия на Радев
Изборът на служебен премиер
Решението за служебния министър-председател е сложно и с много неизвестни.
Най-коментираното име в общественото пространство е това на подуправителя на БНБ Андрей Гюров. За него настояват от ПП-ДБ, а той има подкрепата и на Румен Радев.
Известно е, че Андрей Гюров, бивш кадър на „Продължаваме промяната“, е най-често споменаван от политическите сили като избор на президента за служебен министър-председател.
Казусът „Гюров“ – бомба със закъснител
Гюров все още заема поста подуправител на БНБ. На първа инстанция в София е завършило административно производство за оспорване на решението на КФН с последвало оспорване от страна на КФН пред ВАС, където делото е спряно до произнасянето на Съда на ЕС по производството. Което пък оспорва решението на УС на БНБ за отстраняването на Гюров от длъжност.
За март е насрочено представянето на заключение по делото, като окончателното произнасяне се очаква до лятото. След произнасянето на Съда на ЕС производствата пред националния съд трябва да бъдат възобновени.
Гюров е във висящо положение да има качеството на подуправител, но да не може да упражнява правомощията на подуправител, докато трае този съдебен спор. Той не е окончателно отстранен от длъжност. Което поражда и сюжета, който се коментира в публичното пространство.
От една страна той не би могъл да упражнява правомощията на подуправител. От друга – в административно-правен план той има качеството на подуправител. Оттам тезата, че няма пречка да бъде назначен за служебен министър-председател.
Това поставя пред риск избора на Илияна Йотова, ако тя издаде указ за назначаването на Гюров. Повече от сигурно е, че партиите от управляващото мнозинство ще атакуват указа на новия президент пред Конституционния съд.
Ако все пак Гюров бъде назначен за министър-председател и състави кабинет, има опасност решенията на министрите му да бъдат атакувани пред Административния съд.
Среди в ГЕРБ твърдят, че предпочитат служебен премиер да стане човек, близък до ПП-ДБ. За да могат по време на кампанията да го критикуват за проблемите в държавата.
ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ: Радев и шортлистата: Андрей Гюров като фаворит за служебен премиер
Възможни алтернативи
Отсега Йотова е поставена в това менгеме – да удовлетвори натиска на Радев и на ПП-ДБ за Гюров или да търси друг безпроблемен вариант на служебен премиер.
Димитър Главчев – опасно близък с управляващите
В тази посока най-коментираният избор е за шефа на Сметната палата Димитър Главчев, който вече два пъти беше служебен премиер след промените в Конституцията от края на 2023 г.
Името му обаче се свързва тясно с управляващите днес партии и от дясно заплашват с протести, ако Главчев отново влезе в премиерския кабинет. Самият Борисов не е склонен да приеме отново Главчев за шеф на изпълнителната власт.
Маргарита Николова или Силвия Къдрева
Като вариант остават зам.-председателите на Сметната палата: Маргарита Николова и Силвия Къдрева, избрани от сегашното управляващо мнозинство на ГЕРБ, ДПС, БСП и „Има такъв народ“.
Към този момент и двете декларират готовност да са начело на държавата, ако се наложи.
Сред възможностите за служебен премиер са и омбудсманът Велислава Делчева и заместничката ѝ Мария Филипова. Засега Велислава Делчева твърдо отстоява позицията, че омбудсманът не бива да бъде избран за служебен премиер.
Ако Йотова се спъне в този избор, ще продължи да действа настоящата власт в оставка. Което означава, че не могат да се насрочат избори, казват конституционалисти.
Дата на изборите и консенсус
Търсенето на необходимия компромис и постигането на консенсус предполага време. Което означава, че датата 29 март за вота, която се споменаваше до преди дни, вероятно ще бъде прехвърлена за април – след великденските празници. Така най-вероятният ден за предсрочните избори ще стане 19 април.
ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ: Тайни срещи и преговори между Радев и ПП-ДБ за служебен премиер и министри – първите имена са известни
Йотова решава за Андрей Гюров, като решението ѝ ще определи кого ще назначи за служебен премиер и как ще протече конституционната процедура.
Източник: Епицентър
Присъединете се в групите на Budilnikbg.com във Фейсбук и Телеграм
