Валерия Велева: Радев играе своята игра на разединител, като се мъчи да провокира Борисов – или да хвърли кърпата, или да се…
Вот на недоверие, протести и искания оставки маркират новия политически сезон.
Вотът е обречен.
Партийните протести се превръщат във фиаско.
Исканията за оставки отиват в коша.
Властта изглежда стабилна. Партиите от коалицията – ГЕРБ, ИТН и БСП, не генерират скандали помежду си и нямат интерес да напуснат формата. Кабинетът е зависим от подкрепата на ДПС и тя бе потвърдевна отново от Делян Пеевски в навечерието на дебататите по петия вот на недоверие.
НО НАПРЕЖЕНИЕТО КЛОКОЧИ
Хората се умориха от промени, искат нормален живот, искат базисни условия за бита и ежедневието си. Ръмженето засега се изразява в тотално недоверие не само към цялата политическа класа, но и към партийна система.
Анализаторите непрекъснато обсъждат дали, кога и защо може да стигнем отново до предсрочни избори.
Може, ако:
-социален трус отпуши събралото се напрежение;
-избухне разрив между власт и граждани, провокиран от евентуално участие във войната или прекалено голяма ангажираност на България с военните действие, което е в разрез с националния интерес;
-създаде се нова политическа ситуация в резултат на президентските избори.
От тези три показателя най-важен и най-опасен в момента е социалният.
ВОДНАТА БОМБА
Един по един градовете в България падат жертва на безмилостната водна криза. След Плевен, и в Ловеч е въведен режим на водата. В България всяка втора капка се губи, преди да стигне до чешмата и това е най-лошият показател в ЕС по загуби във водоснабдителните мрежи.
Към 15 септември над половината от 265 общини у нас – 137 са на воден режим. С нарушено водоподаване са 551 населени места или всяко десето у нас. Без постоянен достъп до вода, гарантиран от Конституцията, са близо 500 000 българи, показват данните на „Зелено движение“.
Хората са изнервени, гневни, озлобени.
500 000 българи имат право с пълно гърло за крещят срещу държавата. Властта действа бавно, мудно, безсърдечно. Ремонтите на остарялата мрежа още не са стартирали – проектите са в процес на разглеждане, одобрение и финансиране.
Министри щъкат на пожар из държавата – срещи, планове, разчети, уволнения … и накрая нищо. Некомпетентност, корупция, безхаберие…
Бедствието е факт, а гневът се трупа и цъка като бомба.
Прехвърлянето на отговорността между институции, партии, правителства само дразни хората. В България реакциите са постфактум, мерките за потушаване на кризи вместо за предотвратяването им са сякаш в ДНК-то на нацията. Властта не прави изключение и това струва много скъпо на българските граждани.
ЦЕНОВИЯТ ШОК
Технически процесът за въвеждане на еврото върви без сътресения, но инфлацията е факт, а потребителите гледат на еврото с подозрението, че именно то тласка цените нагоре. Нито една от мерките на държавата досега срещу скока на цените не проработи.
До 100% вече са стигнали разликите между цените, обявени от Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ) и крайните цени за потребителите, алармираха от КНСБ.
Това е абсурдно!
30% е разликата при киселото мляко, 70″ – при сиренето.
Това не е ли картел? Какво правят КЗК, КЗП? Искаха повече правомощия – дадоха им ги! Искаха повече хора – осигуриха им ги! Накрая 100% надценка за храна!
Къде го има това? С минимална заплата у нас малката потребителска кошница от 20 стоки може да се купи 9.7 пъти, в Германия това може да се случи 32 пъти, в Румъния – 17 пъти, а в Испания – 22 пъти! Това са стряскащи факти, заредени със социален взрив.
ПУШИЛКА ИМА, РЕЗУЛТАТИ НЯМА
Премиерът Желязков реагира бързо в кризисни ситуации.
Днес свика Националния борд по водите, който координира действията за преодоляване на водната криза през 2025 г., както и усилията на всички заинтересовани институции за превенция на евентуални бъдещи кризи.
Премиер, двама вицепремиери и седем министрества трябва да се състезават с времето, за да дадат на гражданите адекватен отговор – как да живеят без вода.
Усещането, че се вдига пушилка, а резултати няма, кара гражданите да обвиняват институциите в бездействие години наред.
А и водата, и цените – чукат на министерствата, оглавявани от БСП.
„Довиждане, скоро ще ви идваме на свиждане“ е закана към всички, които ни управляват.
Ескалиращата криза с безводието изисква спешните и координирани усилия на институции, научен и експертен потенциал. Къде са, освен гръмките слова?
Ескалираща криза с цените изисква крути и безкопромисни мерки от страна на държавата. Къде са, освен заканите?
„Икономиката, глупако“ е онази крилата фраза, зад която стои Джеймс Карвил, стратег на успешната президентска кампания на Бил Клинтън срещу Джордж Буш-старши през 1992 г.
Ако перифразираме днес тази реплика, трябва да я фокусираме върху човешкия фактор и тя би звучала така: „Водата, тока и цените, глупако!“
Човешкият фактор е най-важният за всяка политика и за всяка държава. Една успешна кампания, в случая за еврото, не се създава в условия на комфорт
Всяко правителство се създава и живее в условия на конкуренция и на това да показва добри резултати за хората. Колкото и да е стабилно правителството, то трябва да отчита първо този факт.
ИКОНОМИКАТА РЕШАВА ВОТА, НЕ РАДЕВ ИЛИ ППДБ
Ние сме се вторачили в това дали Радев ще прави партия или не; дали Желязков се е еманципирал от Борисов или не; дали Пеевски и Борисов действат в синхрон или не.
Това не би имало никакво значение, ако действията на управляващите са в полза на хората. Защото хората гласуват най-вече според джоба си – доходи, инфлация, работни места, места в детските градини, бягство на младите навън.
Икономиката ще решава вота, не Радев.
Президентът играе своята игра на разединител, като се мъчи да провокира Борисов – или да хвърли кърпата, или да се „разбунтува“ срещу Пеевски.
Вариант, който ще дестабилизира управлението и затова е в полза на Радев, но не на Борисов и на държавата. Вероятността да се реализира е нищожна и фактор за това е Пеевски.
А Радев си срива под тежестта на собствените си демони, омрази, отмъстителност и грешни ходове.
Не може да се изключи обаче събуждането на една достатъчно голяма критична маса, която да поиска решителна промяна на статуквото.
И тази скала на обществения пулс трябва мерят сутрин и вечер министрите, ако искат да имат пълен мандат. Не това, кой какво казал в сутрешен тв блок или какво било заглавието на „Капитал“ и „Дневник.
Водата, тока и цените ще рефлектирлат и върху президентските избори. Онзи кандидат, който най-вярно уцели хорските настроения и напипа болката там, той ще спечели.
БЪЛГАРИЯ СИ ТЪРСИ ЛЕЧИТЕЛЯ
Времето на Строителя отмина. Рязането на ленти е стар пиарски ход и вече не няма ефект.
България е болна, разединена, отчаяна, демотивирана и деморолизирана!
България има нужда от ПРЕЗИДЕНТ С ЧОВЕШКО ЛИЦЕ.
Душеприказчик на нацията. Човек с благ, но пламенен говор, с огромна душа и човещина. Не войнолюбец, не разединител…
Читав кандидат плюс стабилна партийна подкрепа е формулата за успешния бъдещ президент.
След продължаващите и все така неуспешни позивни на Борисов към десницата, очертава се ГЕРБ и ДПС да играят самостоятелно на първи тур.
Пеевски никога няма да подкрепи кандидат на ППДБ. А пък те, дори да излъчат общ кандидат, въпреки предстоящите трудности и неизбежните компромиси, ще изпият горчивата чаша, защото вятърът на промяната не издува платната им.
На ГЕРБ обаче ще са им необходими още поне 700 000 гласа, за да не се сбъдне пророчеството на Борисов, че ще спечели лявопопулистки кандидат.
В БСП дилемата е: чий да е кандидатът – на Радев или той ще се припокрие с техния избор. Ако кандидатът на Радев ще бъде друг, а не Йотова, която безспорно има големи плюсове, това буквално ще разцепи левия вот.
Голямата питанка е какво ще прави Пеевски с неговата армия от поне 500 000 избиратели.
Лидерът на ДПС-НОВО НАЧАЛО държи ключа за вратата на „Дондуков“ 2 пред бъдещия президент.
Ако Пеевски отиде на балотаж – ще има право да претендира за върха. Ако бъде трети – от неговите гласове ще зависи крайният резултат. И в двата случая печели – без него президентското уравнение е нерешимо.
Пеевски ще определи победителя, но неговият избор ще падне върху кандидат с харизма и воля за победа, който отчита интересите на електората на Движението.
И пак се връщаме в началото на този коментар – който и да е кандидатът за президент, той ще трябва да отговори как се живее без вода и със 100% надценки за храна.
Автор: Валерия Велева / Епицентър
Присъединете се в групите на Budilnikbg.com във Фейсбук и Телеграм
