Наглостта на Асен Василев, Даниел Лорер и бившата секретарка на Христо Иванов, събудила се един ден като министър на правосъдието Йорданова

Знакови български юристи като бившия конституционен съдия проф. Пламен Киров, проф. Огнян Герджиков, д-р Борислав Цеков и други окачествиха законопроекта като нормативен акт с перверзна философия, която не се вписва в нормите нито на европейската Конвенция за правата на човека и основните свободи, нито в конституционната рамка на българската Конституция

Последната седмица бе белязана от скандала с изтеклия в медиите и определен с основание като „фашистки“ проект за Закон за мерките за превенция и защита на националната сигурност от рисковете за икономическата и финансовата система за държавата, или както популярно е наричан – българският „Магнитски“.

Само за няколко дни в публичното пространство по темата се каза и изписа много. Политици със здрав разум от целия политически спектър, както и знакови български юристи като бившия конституционен съдия проф. Пламен Киров, проф. Огнян Герджиков, д-р Борислав Цекови други окачествиха законопроекта като нормативен акт с перверзна философия, която не се вписва в нормите нито на европейската Конвенция за правата на човека и основните свободи, нито в конституционната рамка на българската Конституция, един опасен закон, предлаган от аматьори, пример за престъпно мислене на хора с престъпни цели и намерения, които приемат, че могат да конфискуват частна собственост, да замразяват финансови активи и да забраняват достъп до държавни институции и банково обслужване, по списък, без безспорни доказателства и справедлив процес, само по подозрения и доноси и след „анализ“ на група политически чиновници. И това са само част от изразените мнения, без да коментираме тези, които директно окачествиха законопроекта като проява на откровен фашизъм.

След този категоричен публичен отстрел на правното недомислие на властта, финансовият министър Василев, спряганият за касиер на харвардската група Даниел Лорер и бившата секретарка на Христо Иванов, събудила се един ден като министър на правосъдието – Надежда Йорданова, побързаха да се оправдаят, като отрекоха да имат касателство с въпросния законопроект. Имало различни варианти, това бил един от тях, но той имал дефекти и прочие неадекватни обяснения.

В крайна сметка законопроектът се оказа автентичен, сътворен от властимащите, като същият бил подложен и на обсъждане в рамките на работна група, протоколът от провеждането на която също изтече в медиите. Всеки може да си отговори колко е капацитета на авторите на законопроекта, щом могат да облекат в нормативен акт такъв правен и административен произвол, в противоречие с основни правни принципи и конституционни норми. Но не това е най-важното. По-същественото в случая е, че след първоначалния тежък нокаут авторите на законопроекта явно започнаха да се свестяват, което доведе до следващата порция откровени лъжи, с които Василев, Лорер и Йорданова публично се опитаха да оправдаят необходимостта от съществуването на своето безобразно правно творение.

Първа лъжа – българският еквивалент на „Магнитски“ бил необходим, за да се ограничали последиците от санкциите(или както Лорер каза „да се намали удара от тези санкции“) върху българските институции. Или по думите на самия финансов министър Василев – да се защитят държавните фирми и институции и да се ограничала „заразата“ от санкциите.

Напълно несъстоятелна теза, граничеща с елементарен популизъм и имаща за цел единствено да оправдае извършеното от властта беззаконие. Санкциите по американския закон „Магнитски“ нямат никакви правни последици за българските институции, държавните фирми, физическите или юридически лица, тъй като въпросният закон се прилага само и единствено на територията на САЩ. След като няма правно приложение у нас, не може да има и последици за които и да са български институции и частноправни субекти, които имат търговски или други правоотношения със санкционирано лице. Което също не налага създаването на каквито и да са конструкции като „санитарни кордони“, „ограничаване на заразата“, „защита на институциите“ и прочие глупави речитативи.

Самата санкция по Глобалния закон „Магнитски“, налагана от американския OFAC (Службата за контрол на чуждестранните активи към Министерството на финансите) се отнася до блокиране на активи и собственически права на санкционирано лице, находящи се на територията на САЩ или под контрола на граждани на САЩ, както и до забрана на всякакви транзакции от граждани на САЩ или транзакции на територията на САЩ (или транзитни) отнасящи се до санкционирано лице, като забраната включва и всякаква форма на принос, предоставяне на средства, стоки или услуги от или към санкционирано лице.

Къде в тези санкции нашите властимащи съзряха въобще ограничения за българските институции или държавните фирми и забрана за същите (и то под страх от нови санкции) да имат правоотношения със санкционирано лице било то и български гражданин? Никъде, а и няма как да е другояче, защото тези забраните се отнасят единствено до американски граждани и до сделки на американска територия. Още повече, че приложението на американския санкционен режим е изрично ограничено с Регламент (ЕО) № 2271/96 на Съвета относно защитата срещу последиците от извънтериториалното прилагане на законодателство, прието от трета страна, и действията, предприети на основание това законодателство (т.нар. „Блокиращ регламент“). С Блокиращия регламент се цели да се противодейства на незаконосъобразните последици от санкциите на трети държави (каквато е САЩ) с извънтериториално приложение по отношение на физическите и юридическите лица на Съюза.

В този смисъл, всеки български закон от типа на „Магнитски“ ще доведе до колизия с европейското законодателство, което е с приоритет пред вътрешното ни право. Прилагането в България на санкции, наложени от трета страна, каквато е САЩ, по отношение на български гражданин или по отношение на гражданин на друга държава-членка или юридическо лице със седалище в такава друга държава-членка, несъмнено ще доведе до противоречие с правото и на Европейския съюз.

Казано просто – всеки субект у нас (освен ако е американски гражданин) може да сключва валидни правни сделки със санкционирано по „Магнитски“ лице и това няма да бъде правонарушение. Обратното е неоправдано ограничаване на гражданските права и свободи на български граждани, както на санкционирани такива, така и на техни контрагенти.

Апропо, именно това направи служебният кабинет преди една година с Решение № 441, с което създаде т.нар. „черни списъци“ и разпореди на администрацията и ведомствата, държавните и общински предприятия и дружествата с държавно и общинско участие да прекратят отношенията си с включените в списъците лица и да не влизат в нови отношения.

Последва и натиск върху банките да изключат лицата от платежния оборот и да замразят сметките им. Абсолютен административен произвол, с който отново учудихме Европа. А че скандалното решение бе създадено в лабораторията на олигархичния кръг „Капитал“ с цел да доунищожи санкционирания депутат Делян Пеевски и свързаните с него директори на фирми и служители, бе повече от очевадна. Нищо неподозиращи хора, включени в списъците, останаха без основните си средства за съществуване и без възможност да ползват банковата система. Такъв беше замисъла, но проблемът бе по-дълбок. Оказа се възможно държавата да влезе в ролята на бухалка с целия свой арсенал, обслужвайки интересите на олигарха Прокопиев. А това вече е крайно притеснително особено за едно демократично общество, за каквото претендираме и ние. Все пак българският съд показа правна мъдрост и висота в защита на демокрацията и правовия ред и обяви скандалното решение за нищожно.

Втора лъжа – в България трябвало да има закон, аналогичен на американския „Магнитски“, с който да бъде запълнена нормативната празнота и да бъде регламентиран реда на действие на държавата при налагане на санкции на български граждани от трети страни.

Пълни глупости, с които отново се прави опит да се оправдае предложения в проектозакона и граничещ с фашизъм административен произвол върху българските граждани. Американският закон Глобален „Магнитски“ предвижда налагането на санкции, но само на чужденци, а не и на американски граждани (и това е залегнало още в член първи на закона, стига да има някой от явно дебилните автори на скандалния законопроект, който да го прочете).

Само чужди граждани (и тяхното имущество и сделки в САЩ) могат да бъдат обект на санкции по „Магнитски“. Представяте ли си в една демократична страна, каквато безспорно е САЩ, някой да предложи американски граждани да бъдат подложени на блокиране на активи и забрана за транзакции в банки и на търговски сделки с американската държава или с частни контрагенти, без съд и присъда – т.е. без състезателно съдебно производство, в което подсъдимият американски гражданин да може да се защити, само по доклад на финансовата служба. Това би било в пълен разрез с фундамента на американската демокрация. Да, но в България явно може. У нас т.нар. „български Магнитски“ се отнася именно до български граждани, чиито права и свободи (подобно на американските) също са конституционно защитени. Но Конституцията явно съвсем не пречи на „героите“ на предложения антизакон да създадат и да рекламират този пълен юридически абсурд.

Защо американският „Магнитски“ се прилага само за чужденци. Защото правата на американския гражданин са защитени и не могат да бъдат грубо нарушавани с подобен род административна санкция. По отношение на извършилия престъпление (включително и корупционно такова) американец се прилага американското наказателно право, като вината му трябва да бъде доказана в съда. Това е единствения правов ред, всичко друго е административен произвол. Американската държава на свой ред не може да интервенира в правната сфера на чуждия гражданин, ако същият не е извършил престъпление в САЩ. Може да го санкционира по „Магнитски“, с което да го направи нещо като „персона нон грата“ за Америка, но не и да го лиши от гражданските му права и свободи в собствената му държава.

А какво прави Българската държава със скандалния законопроект – тя предвижда санкции тип „Магнитски“ за български граждани и буквално обрича същите на „гражданска смърт“, което е забранено от българската Конституция и е в противоречие с общопризнати от демократичните общества правни принципи.

Да, така е в България, така разсъждава днес част от новия политически елит, нищо че говореше нещо за някаква „промяна“. Елит, който всячески търси средства да се саморазправи през държавната репресия с неудобните му хора, неговите политически или бизнес опоненти. Подобно на фашисткия режим в хитлеристка Германия през 30-те години на миналия век. Защото подобни законопроекти ни връщат именно там, осемдесет години назад във времето.

А че отново учудихме демократична Европа е безспорен факт. Сигурно България е единствената европейска държава, която вместо да защити своите граждани от чужди санкции (абстрахираме се от това, кои са санкционираните лица, Пеевски, Божков или някой друг), особено при наличието на европейския Блокиращ регламент, прави всичко възможно окончателно да ги доубие. Със скандални административни решения, като това на служебния кабинет (Решение №441) или с настоящия фашистки законопроект за български “Магнитски“.

Дали така щеше да постъпи една Германия или Франция, или дори Унгария, Чехия, Полша или една Сърбия, ако техен гражданин беше санкциониран. Едва ли. Защото дори санкциите по американския “Магнитски“ нямат степента на доказателствена тежест, необходима при постановяването на едно съдебно решение, като санкционираният е лишен от възможността да се защити при налагането на същата.

Казано просто – санкцията може да е несправедлива, може да се основава на подвеждаща информация (какъвто, след всичко изговорено в публичното пространство, най-вероятно е случая с депутата Делян Пеевски). Може да има чисто политически характер без каквито и да са реални доказателства и прочие. Затова една демократична държава има конституционното задължение да защитава своите граждани от санкции на трети страни, а не да ги „доубива“, лишавайки ги по същия модел от техни основни граждански и човешки права. Включително да лишава от граждански права и техни роднини – бащи и деца, братя и сестри, братовчеди и прочие, както и техни бизнес партньори и контрагенти.

Да, нещо крайно сбъркано има в родната ни психология или по-точно в психологията на днешните властимащи.

Източник: Труд