Толкова са нахални, докато ръсят лъжи, че за по-малко от година омерзиха дори Кръстника си и той се принуди да изчегърта на челата им надписът „Шарлатани“

НАИВНИКЪТ ДЕНКОВ

Наскоро и акад. Денков, кандидатът за премиер на кирчовци, заговори за корупция.

Беше някак неприлично – след като тъкмо те оставиха след себе си безподобни примери за корумпираност.

Ако не друго, академикът би трябвало да е чувал поговорката „В къщата на обесения не се говори за въже“.

Но той наивно се заигра с въжето и пет пари не даваше, какъв е ефекта от това негово упражнение – най-вече лично за него.

Ако един признат учен си позволява подобна волност, тогава какво да очакваме от останалите обитатели на къщата – обесените/обесниците от Партията на Лъжата.

Толкова са нахални, докато ръсят лъжи, че за по-малко от година омерзиха дори Кръстника си – президента Радев, и той се принуди да изчегърта на челата им надписът „Шарлатани“.

Такова нещо не се беше случвало досега през всичките години на Разпътния Преход.

А уж те самите щяха да изчегъртват, да прочистват оборите.

Помните, как в „Гадни копилета“ Брад Пит издълба пречупения кръст на челото на нацисткия злодей Ханс Ланда – „Ловецът на евреи“, героят на невероятния Кристоф Валц.

Няма ли да дочакаме президент, който да извършва подобни ритуали в Гербовата зала на президентството, вместо да раздава ордени, те пък дървени – напълно подходящ материал за онова куцо и сакато, което се извървя през залата.

Денков обаче не вижда дивата корупция, натресена от изчегъртаните – по-скоро – не иска да я види.

Това би било невероятно в една нормална държава, но тук е правило: известен учен да подкляква пред корумпираността, включително да преглъща и корумпирането на нравите – с личния принос, направо исторически, на ПростоКирчо заради отвратителната измама около гражданството му.

Денков очевидно се примирява с това – и то в момент, когато покровителите му са мощно разобличавани заради безсрамната далавера с Джемкорп и газовите им сделки.

Специално за тия сделки Народът, в други, по-примитивни, но и по-естествени времена, щеше да съчини песента „Затъкнали са, майно льо, с рубли устите им русофобски, русофобски, майно льо, най-вече измекярски“.

Песен за тъпанарите безподобни, които омърсиха и русофобията – имам предвид идейната, промислената, изстраданата – по-скоро би трябвало да я наричаме „Кремлофобия“.

Защо е толкова крехка/податлива душицата на българския интелектуалец – защо се блазни и отстъпва пред властогонството?

Винаги е било така – от „кръволока“ проф. Цанков и археолога Богдан Филов – та чак до тоталитарната ера, в която известни учени, много даровити при това, също се поблазниха от Властта, по-скоро не издържаха на ухажванията й – но поне не окървавиха ръцете си.

Напротив, открехваха, колкото е възможно, Вратата към Истината.

Така се появиха „Дневникът“ на Богдан Филов, „Строителите“ на Симеон Радев… – и пр., и пр.

И какво стана накрая – дойдоха и се настаниха във Властта формени идиоти, направо нещавени/вонливи цървули – и, отгоре на всичко, успяха да се харесат и на един достолепен академик.

Това е толкова неприлично, че нормалният разум не може да го проумее.

На какво се е надявал Денков – някой се изплюва върху самата Конституция, а той ще го облагороди с някаква шашма на Лисенко – съветски агробиолог, също и известен измамник.

Или че, с някои тайни мурафети на физикохимията – в която има световно признание, ще направи тия типове по-малки шарлатани, ще ги свие в някакви поносими рамки?

Че това би било невъзможно постижение дори за Божията лаборатория.

Лорънс Дж. Питър никога нямаше да формулира своя „Принцип“, ако беше срещнал някъде кирчовци – направо щеше да захвърли теорията си/„В една йерархия всеки се стреми да достигне своето ниво на некомпетентност“.

Тя щеше да му се види като ученически драсканици, непосилни да обхванат, и в това отношение, мащаба на нашите Лъжци – Царете на Баламосването.

Костов започна Голямото Баламосване.

Отиваше му, понеже самият той, поне в началото, си беше един баламурник – как си представяте, двайсетина дни след

10 ноември 1989-а, когато всичко ври – но никога няма да кипне истински – някой да помъкне до редакцията на комунистическия официоз „Работническо дело“ рецепта/статия за оцеляването/оздравяването на социализма?!

Този някой е Костов.

Затова презирам късните демократи – маята им е такава – приспособленска, тарикатска, от Костов е вложена.

От него тръгна привикването с Лъжите – с Новите, които не бяха по-щадящи от ония на „комунягите“.

Те пък накрая бяха смъртно уморени и лъжеха по инерция – и сами не си вярваха.

Новите Фалшивци бяха уж по-изобретателни, но и те набързо се скапаха.

А Народът се озова в кьор-сокак.

Така. Може би е редно да свършим някак оптмистично.

Не ви ли се струва, че Народът окончателно се сви в себе си – и вече се примирява с всичко, което му поднесат?

Привикване към Лъжите и Лъжльовците – сетне Примиряване.

И какво следва?

Няма и песни за майно льо, които да ни кажат.

Не ви ли се счува едно страховито „Майната ви на всички!“