Предложенията на ВМРО са опасни за България. Те рециклират отколешната мечта на олигархията за президентски режим и ликвидиране на парламентаризма

от фейсбук профила на Борислав Цеков, конституционалист

Хайде и ВМРО, като очевидно няма какво друго да предложи на България, се захвана с “радикална конституционна промяна”. Обявили са го днес.

Многократно – за първи път преди повече от 15 години – съм писал за прословутата конституционна аксиома “Цеков-Бернщайнер-Смит”, която гласи: колкото по-безидеен е един политик, толкова по-радикални предложения за конституционни промени прави.

По-важното обаче е, че предложенията на ВМРО са опасни за България. Те рециклират отколешната мечта на олигархията за президентски режим и ликвидиране на парламентаризма.

Както съм писал и говорил много, много пъти от 2000 г. насам – и на обществено-политическо, и на парламентарно, и на експертно-научно ниво – идеите парламентът да заседавал 2-3 пъти годишно, а президентът да имал широки еднолични правомощия, вкл. да предлага правителство, както иска ВМРО, означава в български условия само едно – подмяна на демокрацията с повече или по-малко репресивен авторитаризъм. Тогава народът (и неговите политически представители) нямат думата, а държавата ще се командва необезпокоявано от задкулисието, което ще контролира едноличната власт без да му пречат опозиция, парламент и пр.

В конституционната теория тези процеси, тенденции и механизми отдавна са проучени и осмислени. Преди няколко десетилетия известният професор от Йейлския университет Хуан Линц, например, (един конституционалистите дали по-късно консултативен принос и в изготвянето на нашата Конституция!) ги обоснова обстойно в своето класическо есе: “Заплахите на президенциализма” и по-сетне – в “Провалът на президентската демокрация”.

Извеждайки негативните характеристики на президентската република, тогава той се позова и на емпиричния социален опит – от общо 31 държави със стабилна демокрация (с поне четвърт век непрекъснато демократично управление) само четири са президентски републики – Коста Рика, Колумбия, Венецуела и САЩ. Докато 24 са парламентарни републики, а 3 – някакви хибридни модификации. От тогава картината не се е променила съществено, с изключение на това, че президентската република във Венецуела се изроди в авторитарен режим, за да потвърди един от основните изводи на Линц – в общества с дълбоко разделение, социална нестабилност и неукрепнали демократични традиции президентската република най-лесно може да напусне територията на демокрацията.

И преди някой да побърза да възрази – нали САЩ, най-старата демокрация, са президентска република – трябва да се подчертае, че САЩ са изключението, а не правилото.

Безспорният успех на президентския модел в САЩ се дължи на националната специфика. В САЩ властта на президента е сериозно ограничена първо от федералния характер на държавата. Отделните щати имат своите суверенни права, институции и законодателства, които са недосегаеми за федералната власт и за Белия дом. Изпълнителната власт е дисперсирана в множество автономни центрове на щатско ниво.

Към това трябва да се прибави и силната демократична традиция, която вече четвърт хилядолетие е вградена в генетичния код на американската нация, независимата съдебна власт, свободните медии и високата гражданска култура на общественото мнозинство. В съвкупност тези фактори липсват в повечето демокрации.

Затова, например, в Европа, която добре помни авторитарните и тоталитарни режими преди и след Втората световна война, нормата е парламентарна република, а доколкото има модификации, като полупрезидентския модел във Франция, те отново са плод на национална специфика и отреждат по-силна позиция на парламента в контрола върху изпълнителната власт, за разлика от класическата президентска република.

Днес президентският модел е характерен за много от държавите от Третия свят в Африка, Централна и Южна Америка, както и за републиките от бившия СССР. Тоест – за държави, които без съмнение са вън от понятието за демокрация и в повечето случаи са еднолични режими.

Навсякъде в такива държави рано или късно президентският режим се изражда в потисничество срещу инакомислещите и даже в диктатура и клептокрация. Защо не си спомним, например, драмата на Аржентина при прословутия Перон, който на крилете на своята популистка харизма и под бурните овации на широките народни маси, за броени години съсипа страната и от една от най-обещаващите икономики преди Втората световна война, я сгромоляса в паяжините на Третия свят.

Нека погледнем в очите нашите реалности – дълбоко ерозирана гражданска култура, тежка социална поляризация и хронично неуважение към институциите, липса на трайна демократична традиция. Това е идеалната хранителна среда за авторитарни тенденции. Само конструкцията на държавата може да попречи на това.

Най-прекият път към едноличен режим би било установяването на президентски модел. Дежурното клише ама, то сега е същото, имаме “премиерска република”, е невярно. Защото именно парламентарната конструкция на държавата пречи концентрацията на власт в премиера да се изроди в едноличен режим.

Има достатъчно силни други центрове на власт – пряко избраният президент, възможност за преструктуриране на парламентарното пространство и сваляне на правителството и пр. И сме виждали многократно как тези сдържащи механизми работят. Дори и при събитията от последната година.

Нищо от това няма да е възможно при една президентска република с едноличен титуляр на изпълнителната власт или пък при силен президент и безгласен парламент, както предлага ВМРО сега.

Няма да се уморя да повтарям – българският политически модел днес страда от тежки пороци – корупция, клиентелизъм, посредственост и безидейност на партийните елити. Но това не трябва да компрометира самото парламентарно управление.

Това че някой свири фалшиво, не означава, че трябва да забраним музиката!

И не бива да се забравя, че нито един от сериозните проблеми на България начело с бедността и изостаналостта, не се дължи на Конституцията. И нито един от тях няма да бъде решен с “радикални конституционни промени” или пък с изцяло нова Конституция.

Budilnikbg днес публикува пълния текст на меморандума, предложен от ВМРО https://budilnikbg.com/2022/06/04/вмро-надушват-избори-и-излязоха-с-мемо/